Решение № 2481 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2013 г.

Решение № 2481 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Агрикул ленд" ООД, представлявано от Цветан Тодоров, чрез пълномощника адв. Колева, против решение № 153/3.04.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 1019 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № № 12/1102437/8.12.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 509/11.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В касационната жалба. се излагат подробни доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за цялостна отмяна на решението, както и за отмяна на РА. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административен съд- В. Търново. Претендират се разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Стефанова, оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне по подробно мотивирани съображения в отговор на касационната жалба, депозиран по делото. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд- гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Агрикул ленд" ООД против РА № 12/1102437/8.12.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 509/11.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. С процесния РА са установени задължения за внасяне общо в размер на 1 670 446.54 лв., в т. ч. ДДС в размер на 1 534 789.49 лв., лихви за него- 118 768.71 лв., корпоративен данък за внасяне в размер на 15 568.10 лв. и лихви върху него от 1320.24 лв. задълженията за ДДС произтичат от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 522 478.36 лв., от начислен ДДС в размер на 383.33 лв. и от невнесен ДДС по справка- декларация, а по ЗКПО от извършено увеличение на финансовия резултат за 2010 г. със сумата в размер на 166 250 лв., в резултат на което е установен допълнително корпоративен данък в размер на 16 625 лв. В подробни мотиви административният съд е мотивирал извода си за нереалност на доставките, извършени от "Новеа Трейдинг" ЕООД, "ДБ Кепитъл" ЕООД и "Фърст Корифи" АД с предмет "слънчоглед", "сушене на зърно", "извършени МТУ", "аванс по договор". По отношение частта от РА, с която е отказано приспадането на право на право на данъчен кредит по фактурите от "Новеа трейдинг" ЕООД, съдът е констатирал, че 25 от тези фактури касаят авансово плащане и не са приключени с окончателна фактура, а фактури № 1 и № 2, съответно от 18.01.2010 г. и 20.01.2010 г. са приключени с окончателна фактура № 4 от 20.01.2010 г., според която е доставен слънчоглед срещу авансите. съдът е посочил, че за целите както на авансовите фактури, така и на окончателната фактура е следвало да се представи и договора, който да съдържа съответните уговорки за доставката на такава стока с оглед уточняването на всички относими към главната престация параметри, като по делото такъв договор не е представен. В реда на изложеното съдът е посочил, че не са представени и доказателства за фактурираните окончателни доставки на слънчоглед- отново предвид липсата на договор между страните, а и поради факта, че протоколите за получаването на съответните количества слънчоглед на датите на фактурирането и на предхождащите ги дати, са оспорени успешно като неавтентични от страна на ответника. По отношение авансовите плащания, фактурирани от "ДБ Кепитъл" ЕООД, с оглед съдържанието на фактурите и при съпоставката им с останалите доказателства (договор за доставка на пшеница реколта 2010) съдът отново е приел, че не е налице авансово плащане, което да е предмет на ДДС и е реферирал към гореизложените изводи, направени на плоскостта на автентичното тълкуване на СЕС, изразено в решение по дело С-419/02. По- нататък са изложени мотиви за законосъобразността на РА и в частта му, с която е отказано право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от "Фърст корифи" АД. Отново поради липса на годни доказателства, обуславящи извод за реалност, а така също поради успешно проведено оспорване от представителя на приходната администрация на представените частни документи. Изложени са мотиви и за правилното приложение на ЗКПО. Решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание на 17.12.2012 г. по искане на жалбоподателя е допусната съдебно- счетоводна експертиза. Определен е депозит от 300 лв. и срок за неговото внасяне - 10 дена, считано от датата на съдебното заседание. Предвид предприетото оспорване на истинността на писмени документи, описани в писменото становище на пълномощника на Дирекция "ОДОП"- В. Търново, съдът е предоставил възможност на жалбоподателя най- късно до следващото открито с. з. да заяви изрично дали ще се ползва от оспорените частни документи. В с. з. на 18.03.2013 г. процесуален представител на жалбоподателя не се е явявал. Съдът е констатирал, че депозитът по допуснатата експертиза не е внесен и е заличил същата. Изключил е от доказателствения материал по делото документите, оспорени от ответника. и е дал ход на делото по същество. По този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като задачите, формулирани в писмената молба на адв. Колева от 11.12.2012 г. са относими към правилното решаване на спора. Независимо от липсата на депозит, съдът е следвало да събере допуснатото доказателство (не да заличава експертизата), като евентуално- или с нарочно определение, или с акта по съществото на спора, да осъди дружеството за дължимия депозит. Служебното начало по чл. 171, ал. 2, 3 и 4 от АПК в съдебното производство задължава съда да съдейства за установяване на истината, за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на страните и да им указва, че за някои от обстоятелствата от значение за делото не сочат доказателства. Като не е направил това, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение е рефлектирало и върху преценката на писмения доказателствен материал, като е попречило за извършване на анализ на съдържанието на всички относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, още повече предвид предприетото оспорване на част от писмените документи. Съдът не е извършил задълбочен и обоснован анализ на доставките по фактурите, материализиращи авансови плащания. Аргументите на административния съд за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури в основната си част се основават на липсата на договор между страните, съдържащ уговорки за всяка конкретна доставка. Този подход е неправилен, тъй като не е резултат на дължимия анализ на всички относими доказателства, а само на избирателно подбрани такива- съставени или не. За да е налице авансово плащане по смисъла на ЗДДС и транспонираните в него разпоредби от Директива 2006/112 действително е необходимо да е налице достатъчно определеност и яснота относно параметрите на бъдещата сделка, но тази определеност не произтича единствено от писмено договорно съглашение, акто може да се извлече и от съвкупен анализ на писмените доказателства, съпътстващи фактурата за авансово плащане. Съдът не е извършил цялостна и аналитична преценка в пълнота на относимия доказателствен материал към спорните доставки на стоки и услуги. В мотивите на решението обобщено е препратено към събраните писмени доказателства, но предвид тяхната многобройност и различния предмет на доставките дължимият подход е изисквал конкретизация и индивидуализация на релевантните доказателства, още повече, че например приемо- предавателните протоколи са доказателства от съществено значение за реалността на доставките, а по делото има множество приложени такива. Оспорването по реда на чл. 193 ГПК не изключва необходимостта от анализ на съдържанието на документите в контекста на останалите доказателства, независимо до какъв извод ще достигне съда. Допуснатите нарушения са съществени и обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе пълно и всестранно по изложените по-горе обстоятелства, като бъде назначена поисканата експертиза, а при необходимост и допълнителна експертиза. допусната при първоначалното разглеждане на спора, поради което спорът не може да бъде разрешен от настоящата инстанция по същество. Независимо, че частично доводите на касатора са неоснователни, основателната част от неговите възражения са до такава степен са свързани и оказват влияние върху правилността на цялото съдебно решение, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК следва да бъде върнато за ново разглеждане. При условията на чл. 294, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските, в това число и тези за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на осн. ч чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,