Решение № 213 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5028/2007 г.

Решение № 213 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5028/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /2007 г./, във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. А. от гр. С., чрез повереника си адв. И от АК - К., срещу въззивно решение № 157 от 11.07.2007 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1017/2006 г., в частта му, с която е оставено в сила решението на Софийския окръжен съд от 11.04.2006 г. по гр. д. № 52/2006 г., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Е. Д. А. срещу Р. Д. П. от с. М., Софийска област, за сумата от 15 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди, предявен в размер на 50 000 лв., претърпени в резултат на смъртта на сина й Д. М. А., настъпила на 5.01.2005 г. при ПТП, станало по вина на П. В жалбата е развито оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение в отхвърлената му част, като постановено при нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД в предявения му размер от 50 000 лв., ведно със законните последици - лихви и разноски. Ответникът по касационната жалба Р. Д. П. не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявен е от Е. Д. А. срещу Р. Д. П., иск по чл. 45 ЗЗД, за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на сина й Д. М. А., настъпила на 5.01.2005 г. при ПТП, станало по вина на П. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска над размер 25 000 лв. до размер 35 000 лв. и е осъдил Р. П. да заплати на Е. А. още 10 000 лв. обезщетение, със законните последици, като е оставил в сила същото в останалата отхвърлителна част /за сумата от 15 000 лв./. Въззивното решение в уважената му част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на касационно обжалване е решението в отхвърлената му част. Обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Правилно съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Съдът е обсъдил приключилото НОХД № 235/2005 г. на Софийския окръжен съд, по което с определение от 3.08.2005 г. е одобрено постигнатото споразумение между С окръжна прокуратура и подсъдимия Р, с което той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр. 3, б. "б", вр. с ал. 1, б. "б", пр. 2 и б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, затова, че на 5.01.2005 г. около 13,00 ч. по пътя от с. г. за к.к. "М", при управление на МПС, нарушавайки правилата за движение, по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. Ц., 26 г. от с. М. и на Д. М. А. на 20 г. от гр. С. и две средни телесни повреди на Х. О. Х., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при условията на чл. 66, ал. 1 НК при изпитателен срок от пет години. Предметът на спора в касационното производство се свежда единствено до обема на понесените от ищцата неимуществени вреди и до размера на обезщетението, на което тя има право, съгласно чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД. Безспорно е, че починалия при ПТП Д. А. е син на ищцата. Установено е също така, че тя е понесла изключително тежко смъртта на сина си, който към момента на смъртта си е бил едва на 20 години, тъй като между тях са съществували много близки отношения на взаимна обич и привързаност. Всички разпитани по делото свидетели установяват, че ищцата и синът й си били взаимна опора, грижели се един за друг като внезапната му смърт предизвикала у нея шоково състояние. Тя не можела да приеме, че синът й е мъртъв, постоянно го чакала да се върне като пазела подредени вещите му и държала вратата отворена. Психически рухнала и състоянието й довело до влошаване на брачните й отношения със съпруга, тя непрекъснато плачела и страдала от загубата на сина си. Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. При определяне на размера му съдът съобразява характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и продължителност на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия "справедливост" по см. на чл. 52 ЗЗД. В случаите, когато се претендира обезщетение при смърт, съдът е обвързан с разрешенията, дадени с ППВС № 4/1961 г., като относно размера на обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на родствената близост между починалия и лицето, което претендира обезщетение, действителните отношения помежду им, възрастта на починалия и др. Съобразявайки изложените по-горе факти за изключително близките отношения между майка и син, в тяхната взаимна връзка, настоящият съдебен състав приема, че ищцата има право на обезщетение за понесените неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина й, причинена от ответника, в размер на сумата от 50 000 лв. Този размер на обезщетението ще възмезди, доколкото е възможно, неблагоприятните неимуществени последици в патримониума на ищцата, причинени чрез виновното и противоправно поведение на ответника и най-пълно ще удовлетвори изискването за справедливост, установено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е основателен за целия претендиран размер от 50 000 лв. и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 5.01.2005 г. Тъй като изводите на касационната инстанция не съвпадат с крайния извод на въззивния съд относно размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, съдържащ се в обжалваната част на решението и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и при спазване на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция намира, че на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлената му част за сумата от 15 000 лв. и вместо това се постанови друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД в размер още на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.01.2005 г. до окончателното изплащане. При този изход на спора и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), вр. с чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв. И от АК К. сумата от 380 лв., представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред съд, а на основание чл. 63, ал. 3 ГПК (отм.) по сметка на Върховния касационен съд следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,