Решение № 7324 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началник Регионален отдел на Инспекция държавен технически надзор , Южна Централна България срещу Решение 1330/12.02.2025 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 2197/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед 2165-58/08.12.2023 г. на началник Регионален отдел на Инспекция държавен технически надзор , Южна Централна България, с която е отказана заверка на инвестиционен проект за обект Газификация на генераторно помещение, разположен на територията на газопълначната станция, находяща се в УПИ II-23.503-обществено обслужване и складови дейности, землището на [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив по заявление вх. 21-18-1844/22.11.2021 г. на Сигма инвест ЕООД. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съществото предвид изложените конкретни пороци на обжалвания съдебен акт може да се заключи, че касаторът се позовава и на касационите основания съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, доколкото сочи, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и не е уважил искането му за допускането на допълнителна/нова експертиза с въпроси, които няма да позволяват толкова свободна интерпретация от вещото лице. Счита, че съдът безкритично е възприел изводите на вещото лице относно вида инсталацията (промишлена или сградна) и вида на сградата, където ще се изгради съоръжението. Сочи, че вещото лице не е съобразило дадените легални дефиниции на понятията промишлена газова инсталация и сградна газова инсталация, дадени н §1, т. 4 и 5 от Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на преносни и разпределителни газопроводи и на съоръжения, инсталации и уреди за пренос на газ (НУБЕПРГСИУПГ), като в показанията си сочи, че няма никъде описано точно и конкретно коя е сградна и коя е промишлена , което компрометира компетентността на даденото от него заключение и е повлияло негативно върху формирането на фактическите и правни изводи на съда. Оспорва правилността на заключението по приета съдебна експертиза и обосновава, че от събраните доказателства по делото и при съобразяване на легалните дефиниции се налага единствения възможен извод, че помещението, в което ще се изгражда инсталацията е промишлено, следователно и самата инсталация по вид е промишлена. Счита, че този извод се потвърждава от представения акт 20-12278/10.03.2023 г. на Агенция по геодезия картография и кадастър (АГКК), откъдето е видно, че всички сгради на територията на УПИ, където ще се изгражда инсталацията имат промишлено предназначение, но същото не е обсъдено нито от вещото лице при изготвяне на заключението му, нито от съда при постановяване на обжалваното решение. Счита за неправилен извода на съда, че при издаването на оспорения акт административният орган се е съобразил действащия стандарт БДС EN 1775, но видно от самата заповед именно с него и с относимите разпоредби от НУБЕПРГСИУПГ е обоснован постановения отказ за заверка. Според него съдът не е отчел, че самият стандарт в забележка към него т.5.2.4.1 постановява, че при налично по-ограничителни национални изисквания се прилагат те, като в случая това са изискванията на НУБЕПРГСИУПГ и именното последните определят, че при промишлен газова инсталация единствения допустим способ за свързване на медни тръби е спояването с твърд припой, а предвид че в проекта е предвиден различен способ на свързване, то проектът не може да бъде заверен, тъй като не отговаря на нормативните изисквания за това. Оспорва и извода на вещото лице, че проектът е съобразен със стандарт БДС EN 15001-1, като сочи че в проекта няма данни относно всички необходими параметри (вида на материала на тръбата, диаметъра на съда и радиуса на огъване), поради което не може да се даде категоричен отговор дали проектът е съобразен със стандарта. Сочи още, че съдът необосновано се позовава на писма от Министерство на икономиката и индустрията и на Министерство на енергетиката, като обосновава, че същите са неотносими към процесния казус, тъй като отново касаят сградни инсталации, а не промишлени. Счита, че след като съдът е направил заключение, че по вид инсталацията е сградна, то тогава съдът не правилно е приложел закона, тъй като началник Регионален отдел на Инспекция държавен технически надзор , Южна Централна България не е компетентен да се произнася по заявления за заверка на проекти за сградни инсталации и съответно административната преписка не следва да му бъде изпращана за ново произнасяне, поради което съдът в противоречие на закона му е върнал преписката, а е следвало да я изпрати на лицензирано лице за технически надзор. Иска от съда да отмени обжалванато съдебно решение, а по същество оспорената заповед да бъде потвърдена. Касаторът се представлява от зам.гл. директор и правоспособен юрист В. Василев. Подържа жалбата на всички изложени в нея основания и иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Сигла инвест ЕООД се представлява от адв. Д. Минчев от Адвокатска колегия Пловдив чрез писмен отговор и в хода по същество излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Иска съда да остави в сила обжалваното решение и претендира разноски съгласно представен списък и доказателства за реалното им извършване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред Административен съд Пловдив е оспорена Заповед 2165-58/08.12.2023 г. на началник Регионален отдел на Инспекция държавен технически надзор , Южна Централна България, с която е отказана заверка на инвестиционен проект за обект Газификация на генераторно помещение, разположен на територията на газопълначната станция, находяща се в УПИ II-23.503-обществено обслужване и складови дейности, землището на [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив по заявление вх. 21-18-1844/22.11.2021 г. на Сигма инвест ЕООД. Първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като приема за доказано че процесната инсталация представлява сградена газова инсталация, отговаря на нормативните изисквания и съобразно предвиденото работно налягане и действащия стандарт БДС EN 1775 е предвидено свързване на медните тръби чрез фитинги за студено пресоване, като счита че административният орган не го е съобразил. Съдът изтъква, че изводите му се подкрепят от прието по делото заключение на съдебна експертиза, която той кредитира и писма от Министъра на икономиката и индустрията и от Министъра на енергетиката. С оглед изложеното съдът отменя оспорената заповед, изпраща преписката за ново произнасяне на началника Регионален отдел на Инспекция държавен технически надзор , Южна Централна България и осъжда Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за разноски в полза на жалбоподателя като уважава възражението за прекомерност на претедираното възнаграждение за адвокат и намалява същото на 1000 за всяка инстанция или общо 3000 лв., присъжда още разходите за държавна такса и депозит за вещо лице или общо всичко 3500 разноски по всички дела. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касатора, че съдът не е оценил всички събрани по делото доказателства и необосновано е приел за пълно, всестранно и компетентно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Преди всичко следва да се отбелжи, че съгласно чл. 195, ал.1 ГПК вр. 144 АПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси на съда са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая безспорно съдът се е нуждаел от специални знания от областта на техническите и инженерните науки, но поставените по назначената експертиза въпроси имат преимуществено правен характер, а не технически/научен. Съществен за делото е наистина въпросът дали процесния технически проект се отнася до промишлена газова инсталация или до сградна такава. Но това е правен въпрос доколкото има легални дефиниции на тези понятия, дадени в § 1, т. 4 и 5 от Допълнителните разпоредби на НУБЕПРГСИУПГ. Следователно въз основа на тези понятия и конкретни разяснение от вещото лице по части и особености на конкретния проект, съдът дължи извод дали газовата инсталация в случая е промишлена или сградна. Видно от заключеното на вещото лице и дадените от него пояснения в съдебно заседание, то е дало отговор на първия въпрос Техническия проект за промишлена газова инсталация ли се отнася или за сградна газова инсталация? без да обсъди конкретни параметри на самия проект, без анализ на никакви други доказателства по делото, а само въз основа на приложеното по него преценка друго легално понятие, а именно това за производствени сгради , дадено в § 1, т.1 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи като дори неправилно сочи (както в писменото си заключение, така и в устно в съдебна зала), че дефиницията е дадена в Закона за устройство на територията. Съдът без да изложи собствени мотиви възприема заключението по този въпрос и прави извод, че процесната инсталация е сградна. Този извод е неправилен, несъответен на събраните по делото доказателства и закона. Съгласно §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на НУБЕПРГСИУПГ Сградна газова инсталация" е вътрешната газова инсталация в жилищни, административни или сгради за обществено обслужване, която започва след границата на разпределителната мрежа и включва газопроводите, съоръженията и уредите за природен газ, както и комините за отвеждане на димните газове от газовите уреди; когато границата на разпределителната мрежа е извън сградата, към сградната инсталация се включва и газопроводът или външната дворна газопроводна мрежа (газопроводи и газови съоръжения) между границата на разпределителната мрежа и вътрешната инсталация в сградата; в жилищни сгради - етажна собственост, сградна газова инсталация е всяка от вътрешните газови инсталации на потребителите в отделните имоти, която започва след средствата за измерване на природния газ - собственост на разпределителното предприятие, както и газовата инсталация в общите части на сградата, захранваща отделните газови инсталации на потребителите. Следователно за да отговорим на въпроса дали процесната инсталация е сградна следва да имаме данни дали същата ще се изгражда в жилищни, административни или сгради за обществено обслужване и дали е вътрешна, включително връзката между границата на разпределителната мрежа и вътрешната инсталация в сградата. Нито вещото лице, нито съдът са изложили аргументи във връзка с тези елементи от легалното понятие, въпреки че доказателства за тях са приети по делото. Преди всичко от самото наименование на проекта и индивидуализирането на имота, в който ще се изгражда инсталацията - Газификация на генераторно помещение, разположен на територията на газопълначната станция, находяща се в УПИ II-23.503-обществено обслужване и складови дейности, землището на [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив следва, че територията на имота се използва като газопълначната станция. Разбира се лексикалният анализ на наименованието на техническия проект може да е само индиция за действителното положение. По делото обаче е налице доказателство извадка от кадастралния регистър за имот с нов идентификатор 40004.23.503 съответстващ на стар за УПИ II-23.503-обществено обслужване и складови дейности, чрез която се установява че в имота има четири сгради с начин трайно ползване, както следва - селскостопанска сграда, сграда за електропроизводство, сграда за водоснабдяване и канализация и сграда за електропроизводство, всички собственост на Сигма инвест ЕООД. От скицата с общ изглед към самия проект се установява, че в двора, където ще се реализира инсталация, се намира и метанстанция. От теза доказателства се налага извод, имот с нов идентификатор 40004.23.503, съответстващ на стар за УПИ II-23.503-обществено обслужване и складови дейности, има промишлено предназначение, както като цяло, така и за отделните сгради в него. След като легалното понятие за сградна газова инсталация изисква такава да е изградена в жилищна, административна или сграда за обществено обслужване, а от доказателствата по делото се установява, че всички сгради с имота, където ще се реализира инстанцията имат промишлено предназначение, то изводът на съда, че газовата инсталация е сградна е неправилен като несъответен на доказателствата по делото и закона. Доколкото всички други отговори на въпросите по експертизата и изводите на съда са обусловени от вида на газовата инсталация следва, че те са неотносими към процената инсталация, поради което са и неправилни. С оспорената заповед, предмет на контрол пред Административен съд Пловдив административният орган се произнася по подадено на 21.11.2021 г. Сигма инвест ЕООД заявление за заверяване на инвестиционен проект на строежите, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност (СПО), в частта им, която се отнася до тези съоръжения, за съответствието им с техническите изисквания, правила и норми, определение с наредбите по чл. 31 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) относно проект за проект за обект Газификация на генераторно помещение, разположен на територията на газопълначната станция, находяща се в УПИ II-23.503, землището на [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив. Към заявлението е приложен самият проекти и необходимите по закон други документи. На 10.12.2021 г. Сигма инвест ЕООД е уведомено писмено, че при извършване на експертизата по горепосоченото заявление са установени непълноти и несъответствия в представения проект, поради което на дружеството е предоставен срок от 14 дни за отстраняването им. На 20.12. 2021 г. Сигма инвест ЕООД депозира отговор на искането за отстраняване на непълноти и несъответствия в представения проект, в който заявява, че проектът отговаря на всички нормативни изисквания и е изготвен от проектант с пълна проектантска правоспособност, поради което няма нужда от корекции. На 14.01.2022 г. Сигма инвест ЕООД е уведомено, че изпратения отговор от 20.12.2021 г. непредставлява корекция на посочените по-рано непълноти и несъответствия. Сигма инвест ЕООД обжалва мълчалив отказ за произнасяне по заявлението им от 21.11.2021 г., който е отменен от съда. След това на 08.12.2023 г. началник Регионален отдел на Инспекция държавен технически надзор , Южна Централна България издава оспорваната заповед, с която отказва да завери техническия проект на основание чл. 350, ал. 5 НУБЕПРГСИУПГ. Съгласно посочената разпоредба Органите за технически надзор заверяват с подпис и печат проектите по ал. 1, когато предвидените проектни решения съответстват на изискванията на тази наредба и на наредбата по чл. 200, ал. 2 от Закона за енергетиката, а когато не съответстват на тези изисквания, органите за технически надзор мотивират писмено отказите си да заверят проектите. След като дружеството е подало заявление за заверка на инвестиционен проект по смисъла на чл. 350, ал. 1 НУБЕПРГСИУПГ, то е следвало да изпълни дадените указания за корекции на непълнотите и несъответствията на проекта, установени при извършената експертиза съгласно чл. чл. 350, ал. 4 НУБЕПРГСИУПГ. Неотстраняването на непълнотите и несъответствията на проекта в определения за това срок не позволява на органа по технически надзор, в случая началник Регионален отдел на Инспекция държавен технически надзор , Южна Централна България, за издаде на положителен акт. В глава четвърта от НУБЕПРГСИУПГ са определени изисквания към устройството на промишлените газови инсталации. В случая процесната газова инсталация попада в приложното поле на чл. 121, т. 1 НУБЕПРГСИУПГ - инсталации с работно налягане до 0,01 MPa, а съгласно чл. 129 с.з свързването на медни тръби трябва да се извършва чрез спояване с твърд припой съобразно изискванията на техническите спецификации . Представеният проект не отваря на изискването и въпреки осигурената възможност не е корегиран. Неправилен е извода на съда, че посоченото от органа изискване не съответства на действащия стандарт БДС EN 1775. Видно от т.1.1 и забележка т. 5.2.4.1 от него в случая на противоречие с национални правила, които са по-ограничителни се прилагат последните. Следователно самият стандарт определя, че водещи са нормативните изисквания, в случая това са тези от НУБЕПРГСИУПГ. Налага се извод, че органът по технически надзор с основание е изискал корекция на проекта по отношение на способа за спояване с твърд припой за свързване на използваните медни тръби в инсталацията и като не е получил такова е отказал законосъобразно. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което не съответства на представените по делото доказателства и закона и следва да бъде отменено. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидена от закона форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването й, в съответствие с материалния закон и негова цел осигуряване на безопасна експлоатация на газови инсталации, поради което жалбата срещу нея, подадена от Сигма инвест ЕООД, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този извод на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на касатора за присъждането на разноски в негова полза. Такива са направени, както пред настоящата инстанция, така и по адм. дело 3033/2023 по описа на Административен съд Пловдив, по адм. дело 6148/2024 по описа на ВАС и адм. дело 2197/2024 г. По всички дела настоящият касатор е бил представлява от служител с юридическо образование и правоспособност, поради което следва да му определи възнаграждение. Съдът определя такова в размер от 200,00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК или общо 800 лв. Страната е понесла и разноски за държавни такси общо в размер от 140 лв. С оглед посоченото Сигма инвест ЕООД следва да плати в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган, издател на административния акт, разноски по делото в общ размер от 940 лв. за всички инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК Върховният административен съд, Седмо отделение