Решение № 3369 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2010 г.

Решение № 3369 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производството по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационни жалби на кмета на община Пазарджик и на Валери Стоянов Стоянов от гр. Пазарджик, подадени срещу решение № 265 от 1.07.2010 г., постановено по адм. дело № 180 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пазарджик. В касационните жалби се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата на кмета на община Пазарджик и частична основателност на жалбата на Валери Стоянов. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбите, намира, че са подени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество, са основателни, но не по изложените касационни основания за отмяна на съдебното решение. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по подадена от Валери Стоянов искова молба срещу община Пазарджик за обезщетение за неимуществени вреди от отменено решение на общинския съвет, е уважил частично предявения иск за сумата от 500 лв. и го е отхвърлил до предявения размер от 8000 лева. Съдът е приел, че твърдените претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, дискриминираност и психо-емоционален стрес, не са били доказани по делото. Развити са съображения, че са били претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания вследствие на възмущение и силно негодувание от незаконосъобразния отказ на административния орган. По тези съображения и на основание чл. 52 ЗЗД по справедливост частично е уважил предявения иск в размер на 500 лв. ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е предявил срещу община Пазарджик иск за обезщетение за вреди, причинени от отменено незаконосъобразно решение на общинския съвет - със съдебно решение е бил отменен като незаконосъобразен мълчаливият отказ на ОС за продължаване на конкурсната процедура за продажба чрез публично оповестен конкурс. Като доказателство за основателността на предявените искове за обезщетение за вреди и на основание разпоредбата чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска ищецът е приложил към исковата молба преписи от влезли в сила съдебно решение № 9 от 15.01.2008 г., постановено по адм. дело № 467 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Пазарджик, и определение № 11717 от 09.10.2009 г., постановено по адм. дело № 3660 от 2009 г. на Върховния административен съд - IV отделение. При тези установени обстоятелства за предмета на делото по предявения иск (установяване на елементите от фактическия състав на отговорността, посочени в чл. 1 и 4 ЗОДОВ ) настоящата инстанция приема, че община Пазарджик не е пасивно легитимирана да е ответник по иска за обезщетение за вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно решение на Общинския съвет - Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, 2 и 7 ЗМСМА кметът на община (и кметовете на райони) е орган на изпълнителната власт, избира се пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени със закон, и има всички права по трудово правоотношение. Общинският съвет на съответната община е колективен орган на местното самоуправление, състои се от избраните общински съветници и има правомощията по чл. 21 ЗМСМА, но не е орган на изпълнителната власт на общината. Община Пазарджик не е възложител на работата - на административната дейност, на общинския съвет и не следва да се преценява като субект на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения не следва да се приеме, че увреждането на ищеца ( неимуществени вреди) е причинено (настъпило) при или по повод изпълнение на административна дейност на общинските съветници, възложена им от община Пазарджик, защото общинският съвет не е административен орган на община Пазарджик. Освен това общинските съветници, които са се произнесли по направеното искане от Валери Стоянов, поради което е бил отменен мълчаливият им отказ по съдебен ред, не са длъжностни лица, за чиито действия община Пазарджик следва да носи обективна отговорност по реда на ЗОДОВ. Имуществената отговорност на държавата или общините за вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност, е обективна отговорност - в смисъл, че решаващо е обективното съответствие или несъответствие със закона на "вредоносните актове", действия или бездействия и намиращата се в причинна връзка с незаконосъобразен акт, действие или бездействие вреда, каквато причинна връзка за конкретния случай не е налице. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и настоящата инстанция да постанови решение по съществото на делото, като отхвърли предявения иск за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,