Решение № 3617 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2011 г.

Решение № 3617 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на областния управител на Област Бургас, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Недялка Атанасова, срещу решение № 501 от 21.04.2011 г. по адм. дело № 1344/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас и на Филип Николов Филипов от гр. Бургас, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Пламен Стоянов Найденов, срещу същото решение на Административен съд - гр. Бургас.

Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С посоченото решение Бургаският административен съд е отменил по жалба на кмета на Община Бургас заповед № РД-09-44 от 21.06.2010 г. на областния управител на Област Бургас в частта, с която е отменен акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № Ж-94-Ф-17 от 10.05.2010 г., издаден от кмета на Община Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената от кмета на Община Бургас заповед на областния управител е засегната от порока материална незаконосъобразност (или незаконосъобразност по същество), т. е. че е издадена в нарушение на материалния закон.

Спорът между страните е по въпросите:

1. Има ли кметът на общината право на жалба срещу заповед на областния управител, която по своята правна същност е решение по чл. 97, ал. 1 АПК.

2. Допустимо ли е с акт по чл. 91, ал. 1 АПК кметът на общината да измени издаден от него, съобщен и оспорен по административен ред АУПОВ, като увеличи размера на дължимите лихви.

С отменената от Бургаския административен съд заповед областният управител е приел, че е недопустимо с акт по чл. 91, ал. 1 АПК да се утежнява положението на адресата, оспорил АУПОВ по административен ред.

С посоченото по-горе решение, срещу което са насочени сега касационните жалби, Бургаският административен съд е приел, че "кметът като едноличен орган се е произнесъл в предвидения 7-дневен срок и изрично е посочил, че изменя първоначалния АУПОВ № 990 от 16.04.2010 г., с което е упражнил законоустановеното си правомощие." Според Бургаския административен съд кметът на Община Бургас бил положил усилия още към момента на постановяване на АУПОВ № 990 от 16.04.2010 г. да се снабди с доказателства за съществени обстоятелства, но не получил необходимото съдействие от Филипов. Едва с подадената от Филипов жалба той е представил доказателства за тези обстоятелства и те са нови факти за кмета, поради което той законосъобразно е изменил издадения от него АУПОВ № 990 от 16.04.2010 г. при липсата на тези доказателства.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че с оглед на чл. 32, ал. 3 от Закона за администрацията на първия от поставените въпроси следва да бъде даден позитивен отговор. Това е така и защото ЗМДТ е отнесъл въпросите за местните такси в изключителната компетентност на местното самоуправление и местната администрация. Оспорената в случая от кмета на Община Бургас заповед на областния управител засяга тази компетентност, поради което и жалбата на кмета е допустима именно на основание чл. 32, ал. 3 във връзка с ал. 2, изр. 2-ро от Закона за администрацията (ЗАдм.). Друг би бил въпросът, ако кметът на Община Бургас бе издал акт по държавното управление, а не по местното самоуправление (кметът на общината е изпълнителен орган в структурата на държавното управление - чл. 33, ал. 1 ЗАдм. и в същото време и изпълнителен орган на местното самоуправление - чл. 38, ал. 1 ЗМСМА; в първия случай контролът, упражняван от областния управител е йерархичен, поради което може да бъде и за правилност на актовете на кмета; във втория случай - по въпроси от изключителната компетентност на местното самоуправление - контролът на областния управител е административен надзор и може да бъде само за законосъобразност), но това е друга тема.

По втория от поставените въпроси обаче изразеното от Бургаския административен съд становище не може да бъде споделено. Според чл. 91, ал. 1 АПК т. нар. право на отзив се състои във възможността на административния орган, издал акта, срещу който е подадена жалба до по-горестоящия административен орган, да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му. Съпоставянето на различните варианти на тази правна възможност - да оттегли оспорения акт, да го отмени и да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му - са все в полза на жалбоподателя. Поради това и възможността административния орган да измени оспорения акт също следва да бъде разбирана като възможност да бъде изменен оспорения акт в полза на оспорващия, а не в негова вреда. Поради това касационните жалби в случая са основателни, макар че по други съображения, а оспореното с тях съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Изразеното от областния управител становище, че оспореният по административен ред АУПОВ не може да бъде изменен по реда на чл. 91, ал. 1 АПК във вреда на оспорващия, е законосъобразно, поради което подадената от кмета на Община Бургас жалба срещу тази заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,