Решение № 10700 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2015 г.

Решение № 10700 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л.", гр. София и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/- гр. София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение № 1930 от 23.03.2015 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 10796 по описа за 2013 г. на първо отделение, 3-ти състав. В касационната жалба на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и по същество, отменен изцяло ревизионният акт. Обжалва размера на присъдените разноски пред първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Николова, оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението в обжалваните му части. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП се поддържа, че решението в отменителната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и по същество, отхвърлена изцяло жалбата на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП - Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л.", оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за недопустимост на касационната жалба на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л.", в частта, с която се оспорва решението за отмяна на РА № 2101300403/12.07.2013 г., в частта на установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 154,67 лева, тъй като решението е благоприятно за този касатор. Сочи, че касационната жалба на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." в останалата част, както и жалбата на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП, са неоснователни. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." в частта, с която се обжалва решението на АССГ в частта, с която е отменен ревизионен акт № 2101300403 от 12.07.2013 г., издаден от В. Б. Л. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1714/07.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП, в частта на определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., в размер на 154,67 лв., заедно със съответните лихви за забава, е процесуално недопустима, доколкото за касатора липсва правен интерес от обжалването. В тази част решението на АССГ е благоприятно за Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." - касатор в настоящото производство. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В конкретния случай не може да се приеме, че решението в посочената част е неблагоприятно за подателя на касационната жалба, поради което жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено, на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, в тази част. Касационната жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." срещу ревизионен акт № 2101300403 от 12.07.2013 г., издаден от В. Б. Л. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1714/07.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП, в частта на определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г., в размер на 139,14 лв., заедно със съответните лихви за забава, и в частта, с която Б. В. Л. е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество в тази част касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред Административен съд София-град е бил ревизионен акт № 2101300403 от 12.07.2013 г., издаден от В. Б. Л. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1714/07.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която по реда на чл. 122 от ДОПК на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 154,67 лева и за 2010 г. в размер на 4 498,44 лева и начислените лихви за забава към тях. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП: Касационната инстанция намира за неоснователна жалбата на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП срещу решението на административния съд в частта, с която е отменен процесния ревизионен акт в частите, в които с него е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 154,67 лева, заедно със съответните лихви за забава, и за 2010 г. за сумата над 139,14 лева, заедно със съответните лихви за забава. По отношение на решението в тази част за определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ са изложени доводи в касационната жалба, че административният съд неправилно е приел, че начинът на определяне на данъчната основа не е на годишна база. Този довод на касатора е неоснователен и в противоречие с трайната практика на ВАС и разпоредбата на ЗДДФЛ досежно начина на определяне на данъчна основа. Както правилно е приел съдът, данъчната основа за облагане доходите на физическите лица е годишна, поради което помесечно съпоставяне на приходи с разходи е в нарушение на материалноправните разпоредби, въпреки че основата се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е поставил задача на ССчЕ да изчисли размерът на приходите и разходите на жалбоподателя и съответното салдо на годишна основа. След като се е съобразил със заключението по неоспорената от страните и обективно и компетентно дадена експертиза е достигнал до законосъобразният извод, че процесният ревизионен акт в частите, в които с него е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 154,67 лева, заедно със съответните лихви за забава, и за 2010 г. за сумата над 139,14 лева, заедно със съответните лихви за забава, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. По тези съображения настоящият съдебен състав на осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт в тази му част и същият следва да бъде оставен в сила. По жалбата на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л.", в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 2101300403 от 12.07.2013 г., издаден от В. Б. Л. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1714/07.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП, в частта на определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г., в размер на 139,14 лв., заедно със съответните лихви за забава, и в частта, с която Б. В. Л. е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, касационната инстанция намира следното: С първоинстанционното решение в оспорената му част Административен съд София-град е приел за неоснователно възражението на Б. В. Л. с ЕТ "БЛ- Б. Л." във връзка с неотразяване в приходната част на потока на сума в размер на 50 366,15 лева, представляваща деклариран от него дивидент, получен на 17.04.2009 г. от "Роял Турс БГ" ООД. Изложил е, че с така представените доказателства не се установява по несъмнен начин получаването на сумата от оспорващия. С оглед изхода на спора Б. В. Л. е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението в тази си част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представените по делото доказателства не установяват по несъмнен начин получаването на сумата от оспорващия. Правилно административният съд е приел, че обстоятелството, че с ревизионен акт, издаден на другия съдружник - Д. Б., е признат като приход изплатен дивидент за 2009 г. от "Роял Турс БГ" ООД, не представлява доказателство, че същата сума е получена и от Б. Л. В подкрепа на твърденията на Б. В. Л., че е получил сумата от 50 366,15 лева, представляваща дивидент от "Роял Турс БГ" ООД, са представени протокол от проведено общо събрание на "Роял Турс БГ" ООД, в който е обективирано решение да бъде разпределен дивидент в полза на съдружниците и разходен касов ордер (РКО) от 17.04.2009 г. без номер и печат на дружеството. Не се спори между страните, че дружеството-платец на дивидента не е внесло дължимия данък-дивидент за 2009 г. Правилно е твърдението на касационния жалбоподател, че не е задължено лице за внасянето на данъка, но с оглед на доказателствената тежест е следвало да докаже, че действително е получило процесната сума като дивидент. Касационната инстанция намира, че представеният протокол от проведено общо събрание на "Роял Турс БГ" ООД не е доказателство за реално изплатен дивидент. Представеният РКО е без номер, печат на дружеството и не става ясно от кое лице е подписан и дали е осчетоводен в дружеството-платец. С оглед на факта, че Б. В. Л. е бил управител на "Роял Турс БГ" ООД към момента, в който се твърди, че е изплатен дивидента, е следвало да може да се снабди с доказателства дали изплащането на дивидента е осчетоводено, по каква причина не е платен данък-дивидент, дали дружеството действително е разполагало със средства да бъде изплатен дивидента. Не са представени доказателства за съхранение на сумата след получаването на 17.04.2009 г. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал представените доказателства за изплащането на дивидента и не го е включил в паричния поток на Л. за 2009 г. Неоснователно е възражението на Б. В. Л., че не е следвало първоинстанционният съд да присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е представен от юрисконсулта списък по чл. 80 от ГПК. Неправилно касаторът е направил позоваване на ТР 6/2012 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази връзка. Видно от разпоредбата на чл. 80 от ГПК и ТР 6/2012 г. представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е въздигнато като процесуална предпоставка за упражняване на правото да бъдат присъждани разноски изобщо. То е процесуална предпоставка единствено в хипотезата на направено искане за изменение на решението в частта за разноските. С оглед на това и при факта, че не е налице хипотезата, при която има направено искане за изменение на решението в частта за разноските, правилно първоинстанционният съд е приел, че списъкът не е процесуална предпоставка за присъждане на разноски на Дирекция "ОДОП"- гр. София при ЦУ на НАП и съответно е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски не се дължат на страните поради отхвърляне на касационните жалби. С оглед на гореизложеното, касационните жалби се явяват неоснователни по твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в съответните му обжалвани части. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение