Решение № 15536 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2011 г.

Решение № 15536 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Левент Бейхан Нуредин от гр. Добрич срещу решение № 8436 от 14.06.2011 г. по адм. дело № 5188/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което отхвърлена жалбата му против Решение № 32/19.02.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпроси, с които не е бил сезиран и същевременно не се е мотивирал защо счита, че не е нарушен чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр., както е приела и комисията. Освен това в решението не е взето отношение по молбата на жалбоподателя да се наложи санкция на приетия като нарушител на нормите на чл. 15 и чл. 21 от закона бивш изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Ответниците КЗД и изпълнителният директор на ИАРА не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебното решение. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. На първо място, неоснователно е твърдението, че съдът не е определил правилно предмета на правния спор. Действително правният интерес на жалбоподателя за обжалване се ограничава само до онази част от решението на КЗД, с което тя е приела неблагоприятен за същия диспозитив. Това е частта, с която комисията е счела за установено, че ответникът Марин Димитров, в качеството си на орган по назначаването, не е извършил по отношение на служителя дискриминация по чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", поради което е оставил без уважение на жалбата на Нуредин в тази й част. Независимо от изложените в съдебното решение мотиви, които в основната си част представляват цитиране на разпоредби от ЗЗДискр., съдът в крайна сметка се е произнесъл с диспозитив, с който отхвърля жалбата на Левент Бейхан Нуредин против решение № 32/19.02.2010 г. на КЗД. Очевидно е, че този отхвърлителен диспозитив касае само обжалваната част на административния акт и постановяването му е при споделени от съда съображения на комисията за липса на извършено нарушение по чл. 14, ал. 3 от закона (еднаквост на критериите при атестиране), като е прието, че тези мотиви обосновават правния резултат в административното производство. В случай, че жалбоподателят желае допълване или тълкуване на съдебния акт, той е следвало да упражни правата си по определения за това ред. Що се касае до принудителните административни мерки, с които се санкционира извършителя на нарушението, те се налагат по усмотрение на комисията и съдът няма правомощие да я задължи да ги приложи. Освен това целеният от жалбоподателя краен резултат да бъде възстановен на работа не може да бъде постигнат по реда на ЗЗДискр., чрез налагане на ПАМ или глоба, дори и да бъде установено неправомерно прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. по дискриминационен признак. Предвид изложеното не са налице основания по смисъла на чл. 208, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение като неправилно. Същото е валидно и допустимо, и като такова следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав