Решение № 6112 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15992/2009 г.

Решение № 6112 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15992/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против Решение № 1132/3.11.09 г. по адм. д. 124/09 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт № 02-00-800670/21.11.08 г., издаден от инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-08/12.01.09 г. на Д"ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Зенит Комерс" ЕООД по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Зенит Комерс" ЕООД оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното Решение № 1132/03.11.09 г. по адм. д. 124/09 г. по описа на Административен съд - Бургас е отменен РА№ 02-00-800670/21.11.08 г. на ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № РД-10-08/12.01.09 г. на Д"ОУИ", с който на "Зенит Комерс" ЕООД за 2007 г. е определен допълнителен размер на корпоративния данък в размер на 12223,94 лв. и лихва в размер на 940,43 лв. в резултат на непризнаване от данъчните органи на осчетоводени разходи от дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Административният съд е приел, че данъчните органи не са приложили правилно материалния закон като са приели, че разходите, осчетоводени с фактура № 2/27.12.07 г., издадена от "Бинониум" ООД не са документално обосновани. Според решаващия съд тази фактура отговаря на изискванията на Закона за счетоводството, плащането по нея е осъществено по банков път и всички счетоводни записвания по нея са отразени при доставчика и при получателя на доставката, като е приложено и основанието за издаване на фактурата: договор за посредничество от 28.08.07 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение е направено разграничение между хипотезите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и тези по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, като според решаващият съд последните две правни норми са неприложими съвместно или във връзка, както и не са приложими самостоятелно. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно като краен резултат. По делото не е налице спор относно фактите и съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, преценявайки събраните доказателства. Основният спорен въпрос е относно реалността на доставката, осчетоводена с фактура № 2/27.12.07 г., издадена от "Бинониум" ООД, отразяваща договор за посредничество и дали това обстоятелство представлява факт за правно значение, предвиден в хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО като основание да не се признаят за данъчни цели разходите, осчетоводени с нея. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО се съдържа определение за документална обоснованост, като според ал. 1 счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Следователно на това правно основание да не се признаят счетоводни разходи са такива разходи, за които данъчнозадълженото лице не разполага с документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и Закона за счетоводството, т. е включително и когато тези документи не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция. В конкретния случай няма спор, че фактура № 2/27.12.07 г., издадена от "Бинониум" ООД съдържа всички необходими реквизити, представен е и договор между издателя на фактурата и получателя като фактическо основание за издаване на фактурата, плащането е извършено по банков път, за което са представени документи, поради което не е необходим фискален бон. Следователно от външна страна са налице необходимите документи, които обосновават извършените разходи от счетоводна гледна точка и отговарящи на изискванията на ЗСч. Другият спорен по делото въпрос е дали фактура № 2/27.12.07 г., издадена от "Бинониум" ООД отразява вярно описаната в нея стопанска операция, а именно договор за посредничество. Според данъчните органи този документ не отразява реално извършени разходи, а осчетоводява симулативни договорености с цел отклонение от данъчното облагане, защото при "Зенит Комерс" ЕООД е имал пряк контакт с купувача на имота и не е имал нужда от посредничеството на "Биноним" ООД за изпълнение на договора си с "Лари" ЕООД, както и липсата на каквито и да е писмени доказателства, удостоверяващи пряко извършената от "Бинониум"ЕООд работа и сключване на договора за продажба с "Ибердрола Инмобилиария риъл естейт инвестмънтс" ЕООД, а не с "Ибердрола Инмобилиария", дружество, учредено и действащо по законите на Испания и фигуриращо в договора за посредничество като лицето, което следва да бъде осигурено от "Бинониум" ЕООД за купувач. Допълнителни аргументи на данъчната администрация за липсата на реално изпълнение на договора за посредничество между "Зенит Комерс"ЕООД и "Бинониум" ЕООД са и обстоятелствата, че "Зенит Комерс" ЕООД е сключил този договор на 28.08.07 г. преди на него самия да му е възложено на 27.12.07 г. от "Лари" ЕООД да намери купувач на имотите му, както и датата на сключване на договора, която е три месеца преди учредяване на дружеството-продавач "Лари" ЕООД. Административният съд, поради неправилна интерпретация на материалния закон, не изложил подробни мотиви въз основа на правилно установената от него фактическа обстановка. Според касационната инстанция от правно значение е и обстоятелството дали заплатената от "Зенит Комерс" ЕООД сума в размер на 122 839,38 лв. представлява възнаграждение за реално осъществена в негова полза услуга - посредничество при покупко-продажба. При анализ на събраните по делото доказателства и установените от тях факти следва, че е осъществен предмета на договора за посредничество, защото недвижимите имоти са продадени от техния собственик и той е заплатил договореното с неговия посредник ( "Зенит Комерс" ЕООД) възнаграждение, което обстоятелство не се оспорва от данъчната администрация и е признато като приход за ревизираното лице. "Зенит Комерс" ЕООД като възложител е възложил на "Бинониум" ООД да съдейства за осъществяване на тази продажба, която е реализирана. От датите на които са сключвани отделните договори не може еднозначно да бъде направен извод, че не е било необходимо или е било невъзможно извършването на посредничество между страните по окончателната сделка за покупко-продажба, с оглед извършените трансформации на собствеността на имотите, респективно регистрацията на новоучредено търговско дружество, което я придобива преди да осъществи продажбата. А купувач се явява вместо на испанското дружество учредено от испански граждани българско юридическо лице с почти идентично наименование. С оглед на характера на извършваните услуги следва да се приеме, че посочването на името на лицето, което следва да бъде осигурено като купувач, не е достатъчно да се приеме, че "Зенит Комерс" ЕООД е имал пряк контакт с него, позволяващ да бъде осигурено сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот на висока стойност и не се е нуждаел от посредник. Аргумент в подкрепа на доводите за реалност на отношенията между страните е и регистрацията на дружеството-продавач на 21.11.07 г. и осъществяването на продажбата на 13.12.07 г., за който период фактически е невъзможно подготвянето на такава продажба без предварителна подготовка, включително и посреднически услуги. В този смисъл неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че именно договарянето между "Зенит Комерс" ЕООД и "Бинониум" ООД преди учредяване на дружеството-продавач "Лари" ЕООД представлява аргумент за симулативност на договора от 28.08.07 г. Неоснователни са и доводите, че е необходимо за изпълнение на договора за посредничество да бъдат представени нарочни писмени документи, удостоверяващи свършената работа. В конкретния случай от съществено правно значение е обстоятелството, че имотите са продадени и продавачът е заплатил възнаграждение за посредничеството на "Зенит Комерс" ЕООД, което дружество също е заплатило по банков път договореното с "Бинониум" ООД възнаграждение за осигуряването на купувач. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в настоящото производство, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, не следва да бъдат присъждани разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,