Решение № 5490 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 692/2021 г.

Решение № 5490 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 692/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Я. от гр. П., чрез адвокат В. Ф. против решение № 447/03.11.2020 г. на Административен съд – П., постановено по адм. дело № 507/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/3727 от 25.06.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Конкретните оплаквания са свързани с твърдения, че съдът не е извършил проверка връчено ли е писмо изх. № 016500/3727 от 26.06.2019 г., с което е образувано административното производство и не е събрал доказателствата, посочени в жалбата. Искането е за отмяна на решението. Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез гл. юрисконсулт С. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в молба от 26.03.2021 г. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – П. е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/3727 от 25.06.2020 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с който П. Я. от гр. П. е изключена от подпомагане и й е установено публично държавно вземане в размер на 1 512. 20 лева, представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013, 2014 на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по силата на делегираните му правомощия на основание чл. 20 а, ал. 6 ЗПЗП със заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". При издаването му е спазена предвидената от закона форма. Съдът не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната на акта на основание чл. 146, т. 3 АПК. Приел е, че жалбоподателката е уведомена в съответствие с нормата на чл. 26 АПК за образуваното административно производство. Дадена й е възможност да направи възражения и да представи доказателства в определен срок и по този начин е осигурено правото й на защита съгласно чл. 34 АПК. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Изложил е мотиви, че в чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на посочените задължения е предвидена в чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Според приложимата по време редакция на тази норма, земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките. Съдът е описал представените по делото писмени доказателства за извършени компенсаторни плащания и е приел, че жалбоподателката е получила първото компенсаторно плащане по мярка 211 за 2012 година. Затова на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е имала задължението в продължение на още четири година да осъществява субсидираната дейност и да подава заявление за подпомагане. При извършените административни проверки е установено и по делото не е спорно, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2015 г. При тези факти, съдът е обосновал извод, че са налице предпоставките по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на земеделския стопанин от подпомагане и определяне на задължение за възстановяване на 50 % от получените компенсаторни плащания – 1 512. 20 лева. Така издаденият акт съответства на целта на закона по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране, което изиска дългосрочно осъществяване на подпомаганата дейност. Решението е неправилно постановено. Принципно правилно съдът е приел, че задълженията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за извършване земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години и за подаване на заявление за подпомагане, възникват след първото компенсаторно плащане. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г. "първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1. От тази дефиниция следва, че задължението по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. възниква от първото ефективно извършено компенсаторно плащане. В конкретния случай, в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че първото компенсаторно плащане, получено от П. Я. по мярка 211 е за 2012 година. Видно от уведомителното писмо за кампания 2012 година оторизираната сума е 0. 00 лева т. е. за тази година компенсаторно плащане не е определено и не е направено. Това обстоятелство е посочено и в мотивите на оспорения АУПДВ. Поради това неправилно административният орган и съдът приемат, че участието по мярката е прекратено след третата година. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. размерът на подлежащата на възстановяване сума е в зависимост от годината, в която земеделският стопанин е прекратил участието си в мярката. Неправилното определяне на годината на прекратяване на участието в мярката, има за последица определяне на размер на подлежащата на възстановяване сума в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че при издаването на оспорения АУПДВ и при постановяване на съденото решение, с което е отхвърлена жалбата на П. Я. е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на посочената наредба. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения акт. Възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 26, ал. 1 АПК при образуване на административното производство и на съдопроизводствените правила за събиране на доказателства, са неоснователни. В тежест на жалбоподателката е да установи твърдението си, че има издадено решение на ТЕЛК и да го представи по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,