Решение № 7791 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2021 г.
ВАСIII отделение29.06.2021 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1766/26.11.2020 г. по адм. д. № 1765/2017 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА "Агро Констант" ЕОД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], представлявано от К. К. да заплати на Областна дирекция "Земеделие" гр. Варна сумата от 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА "Агро Констант" ЕОД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], представлявано от К. К. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III" сумата от 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7791 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2021 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от "Агро Констант" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя К. К. против Решение № 1766/26.11.2020 г. по адм. д. № 1765/2017 г. на Административен съд – Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяването на друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция на касационната жалбоподателка, като й бъде присъдено исканото обезщетение за претърпените преки имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли се също за присъждане на направените по делото разноски. Касационният ответник по делото – Областна дирекция /ОД/ "Земеделие" гр. Варна, чрез процесуалния представител гл. юрк. Костова, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Държавен фонд "Земеделие", в представен по делото отговор - молба от изпълнителния директор на фонда, оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши, на основание чл. 218 от АПК, проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд – Варна от "Агро Консулт" ЕООД са били предявени против ОД "Земеделие" - гр. Варна и ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция - гр. София обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за имуществени вреди, както следва: сумата в размер на 7852, ЗЗ лева, като частичен иск за пълния размер от 78523, 30 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, следствие на неоснователно възпрепятстване обработването на полагащи се на дружеството 785, 233 дка. зем. земи и реализиране на печалба; сумата в размер на 1285, 40 лева, като частичен иск за пълния размер от 12853, 95 лева, представляваща обезщетение за понесени загуби, следствие на заплащане от страна на дружеството на суми за наем на неизползваните от него площи, както и сумата в размер на 2318, 64 лева, като частичен иск за пълния размер от 23 186, 43 лв., представляваща обезщетение пропуснати ползи от неизплатена на дружеството субсидия за стопанската 2011/2012 г. Административният съд установил, че вредите се претендират като резултат от незаконосъобразната според ищците Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г. издадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Варна, с която били предоставени за ползване площи в размер на 103. 005 дка като по този начин дружеството било ощетено с ползване на земеделски земи в размер на 785, 233 дка със сключени договори за имоти идентифицирани с номер, площ и местонахождение, съгласно списък на потвърдени кадастрални имоти за аренда и наеми. С неправомерно издадената заповед, както и в резултат на действия и бездействия на длъжностните лица към ответниците, които ищецът определя като "допуснати грешки" били накърнени правата и търговските интереси на дружеството. Ищецът обжалвал Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Варна пред Районен съд – Варна, който с Решение № 5793/14.12.2013 г., постановено по гр. д. № 15420/2011 г. отменил Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г. в частта в която се засягат интересите на ищеца. С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане исковете на "Агро Констант" ЕООД, предявени срещу ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, като недопустими. Изложил е мотиви, че в случая ищеца основава претенцията си на отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от орган юридическо лице, какъвто е ОД "Земеделие" – гр. Варна и същата се явява надлежен ответник по иска. В останалата част, с решението си съдът е отхвърлил като неоснователни исковете на "Агро Констант" ЕООД, предявен срещу Областна дирекция "Земеделие" – гр. Варна да плати сумата в размер на 7852, ЗЗ лева, като частичен иск за пълния размер от 78523, 30 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди, следствие на неоснователно възпрепятстване обработването на полагащи се на дружеството 785, 233 дка. земеделски земи и реализиране на печалба и за сумата в размер на 1285, 40 лева, като частичен иск за пълния размер от 12853, 95 лева, представляваща обезщетение за понесени загуби, следствие на заплащане от страна на дружеството на суми за наем на неизползваните от него площи, както и субективно съединения иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за имуществени вреди за сумата в размер на 2318, 64 лева, като частичен иск за пълния размер от 23 186, 43 лв., представляваща обезщетение пропуснати ползи от неизплатена на дружеството субсидия за стопанската 2011/2012 г. Присъдил е и направените разноски в производството по ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, Административният съд – София-област, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително и допуснатите по делото СТЕ И ССЕ – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновал се е, че в случая макар и да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт/Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г. / то не са налице данни, от който безспорно да се установява, че от него са произтекли вреди за ищеца. Приел е, че не е налице и доказана причинна връзка между констатираната от Районен съд – Варна незаконосъобразност в Заповед № РД-17-46/31.08.2011 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" – Варна и твърдените от ищеца вреди. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. Административен съд – Варна много подробно е обсъдил всички предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. от ЗОДОВ и правилно е приел, че липсват някой от тях. Действително в случая е безспорно установено наличието на отменен административен акт – Заповед № РД 17-46/31.08.2011 г., издадена от директора на ОД "Земеделие" - гр. Варна. Правилни са направените от съда изводи, че от събраните по делото доказателства, не се установява, ищецът да е бил възпрепятстван да обработва имотите, за които е имал сключени договори за наем и аренда, т. е. тези, от които е имал правно основание да получи добиви. По подаденото заявление от 31.05.2011 г. по чл. 70 ППЗСПЗЗ на "Агро Констант" ЕООД, за участие в споразумение за стопанската 2011/2012 г., правилно административният съд е приел, че за голяма част от имотите, ищецът е нямал надлежно сключени договори за съответната стопанска година, както и анекси за удължаване на срока на договорите от предходна стопанска година, за текущата стопанска година, поради което същият е нямал право да сключва споразумение по чл. 37в от ЗСГТЗЗ по отношение на дублираните имоти за стопанската 2011/2012 г. Обосновани са изложените от съда аргументи, че не са установени и твърденията на ищеца, че е претърпял негативни вреди, чрез заплащане на наемни и арендни възнаграждения на собствениците на тези земи, като доказателства за извършени плащания от такъв характер липсват. Приетото от съда в тази връзка се споделя напълно от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо да се приповтаря. Обоснован и правилен е и направения от съда извод за недоказаност и на иска за сумата от 23 186, 43 лв., представляваща обезщетение за неизплатена на дружеството субсидия за стопанската 2011/2012 г. Безспорно установено е наддеклариране на площи - т. 2 на заключението на вещото лице по СТЕ. В подаденото от ищеца заявление има застъпвания, дублирания и неточности, при които наддекларирането на имоти е в размер на над 20% от заявената площ, което е основание да не се отпуска помощ според чл. 58 от Регламент 1122. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата първоинстанционният съд е достигнал до извод, че претендираните имуществени вреди от дружеството ищец са недоказани. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, които следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил исковете. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски, като на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ на всеки от тях следва да се присъди сума в размер на 200 лева или общо в размер на 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение по делото. В останалите претендирани размери, сумите посочени в представени по делото списъци за разноски/л. 15, 57 и л. 61 се явяват неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1766/26.11.2020 г. по адм. д. № 1765/2017 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА "Агро Констант" ЕОД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], представлявано от К. К. да заплати на Областна дирекция "Земеделие" гр. Варна сумата от 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА "Агро Констант" ЕОД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес], представлявано от К. К. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III" сумата от 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.