Решение № 2658 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13769/2011 г.

Решение № 2658 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13769/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по жалба на Дафина Стойчова Пейчева срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имоти с № 129012 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница, посочени под № 332 в пр. № 1 от акта. Жалбоподателката, представлявани в хода на процеса от адв. Стоянов, счита че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите. Моли за решение съобразно заключението на вещото лице. Разноски не се претендират. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Демирев, счита жалбата за неоснователна. Алтернативно се поддържа, че увеличените на обезщетението следва да се съобрази с наследствения дял на жалбоподателката. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. от имот с № 129012 с площ от 4 дка. са отчуждени от Верка Тончева, Снежана Вучкова, Радослав Недев, Дафинка Георгиева, Сотир Кальонски и Дафинка Пейчева, срещу обезщетение от 103 лв., 1,520 дка. за изграждането на автомагистрала "Струма", посочени под № 332 от пр. № 1 към т. 1 от акта. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имота е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Имота е разглеждан като такъв с начин на трайно ползване овощни насаждения, но е извършено оценяване единствено на земята. Сам по себе си пропускът да бъдат оценени овощните насаждение е основание да се приеме, че определеният размер на паричното обезщетение е незаконосъобразен и че оспорваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 15.11.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждавания имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Анна Драгнева е изготвило заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Според същото стойността на отчуждаваната земеделска земя, имаща характеристики като процесния имот се равнява на 410,40 лева. Тази стойност е изведена като вещото лице е съобразило, че имота е VI-та кат., с площ до 3 дка., неполивни, намиращи се на 7 км. от основен пазар Дупница, на под 1 км от село Дяково и не граничи до път с трайна настилка. По отношение стойността на овощните насаждения е дадено заключение съобразно методиката по Наредбата за базисните цени на трайните насаждени, в което стойността на брой черешово насаждение е 110,45 лв. Стойността е изведена като вещото лице е съобразило възрастта на насажденията - 19 г., оставащия период на плододаване - 6 г. и стойността на материала за огрев - 6 лв. Съгласно заключението в отчуждените части се засягат 58 броя череши. При посочения брой на насажденията и стойност, вещото лице е определило обезщетение в размер на 6406,10 лв. Въз основана на стойностите за земята и насажденията, вещото лице е посочило, че равностойното парично обезщетение за отчуждените 1,520 дка от имот с № 129012 възлиза на 6816,50 лева. Жалбоподателката не е представила доказателства за наличието на пазарни свидетелства, опровергаващи констатациите на ответната страна за липсата на такива, потвърдени и от приетата експертиза. При така установеното и като съобрази, че страните не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждаваните имоти, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя и на овощните насаждения от череши, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е неравностойно спрямо стойността на отчужденото имущество. В тази връзка следва да се посочи, че видно от оценителския доклад по преписката, административната оценка е основана на невярно определени корекционни коефициенти за отстояние до основните пазари и до урбанизирана територия по отношение на имота като земеделска земя, а по отношение на овощните насаждения, както бе посочено по-горе същите въобще не са остойностени. По изложените съображения настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно - оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение по отношение на Дафина Стойчова Пейчева съобразно този размер. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение