Решение № 5615 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2021 г.

Решение № 5615 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс (СК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Б. (РДСП - Б.) против Решение № 1708/08.12.2020 г. на Административен съд Б., постановено по адм. дело № 1665/2020 г., с което по жалба на Г. Ц. е прогласена нищожността на Заповед № 02-РД00-0235/29.07.2019 г., издадена от К. Р., действаща "за директор" на Регионална дирекция за социално подпомагане - Б.. О. в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Г. Ц. не е изразила становище по подадената касационна жалба. Ответникът – С. К. не се явява в съдебно заседание и не взема отношение по спора пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Б. е прогласил нищожността на Заповед № 02-РД00-0235/29.07.2019 г., издадена от К. Р., изпълняваща функциите на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Б., съгласно Заповед №РД 01-701/22.06.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която и на основание чл. 84, ал. 6 СК е отказано детето Н. К. да бъде вписано в Регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден и съхраняван от Регионална дирекция социално подпомагане – Б.. О. данните по делото е видно, че с Решение № 11058/13.08.2020 г. по адм. дело № 584/2020 г., Върховният административен съд, състав на шесто отделение е отменил Решение № 1827/01.11.2019 г. на Административен съд Б., постановено по адм. дело № 1958/2019 г., което е било образувано по жалба на Ц. срещу процесната Заповед № 02-РД00-0235/29.07.2019 г., подписана и издадена от К. Р., действаща "за директор" на РДСП – Б. и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В настоящото производство, развило се по реда на чл. 145 във връзка с чл. 226 АПК, съдът е установил относимите за спора факти. Приел е, че на 12.06.2019 г. Г. Ц. е подала до РДСП - Б. молба, с която е поискала детето й Н. К., да бъде вписано в регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, на основание чл. 84, ал. 5 СК. Мотивирала се е с обстоятелството, че биологичният баща на Н. не полагал грижи за нея. Посочила, че желае детето й да бъде осиновено от И. Ф., с когото има връзка и към когото детето е привързано, считайки го за свой баща. В развилото се административно производство служители на Дирекция "Социално подпомагане" – А. са поискали от биологичния баща на детето - С. К. съгласие за вписване на Н. К. в регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Установява се, че същият е отказал. От страна на органа са били обсъдени и обстоятелствата, относими към невъзможността на бащата на детето да плаща следващата се издръжка. След като е изяснил фактите и обстоятелствата по случая, с които е бил сезиран, директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Б. е издал оспорената заповед. Постановеният отказ детето Н. К. да бъде вписано в Регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване е мотивирал с липсата на материалните предпоставки, посочени в чл. 93, ал. 1 СК, предвид изразеното несъгласие от страна на биологичния баща на детето. При извършения контрол за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът е достигнал до извод, че тя е нищожен индивидуален административен акт, защото била постановена от некомпетентен орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спазването на изискването за компетентност на административния орган, който е носител на правомощието да издаде административния акт, е условие за неговата законосъобразност по чл. 146, т. 1 АПК. Както правната доктрина, така и съдебната практика са възприели разбирането, че при нарушение на правилата за компетентност, издаденият административен акт е нищожен. Неоснователни са касационните доводи, че оспорената пред съда заповед е законосъобразна, като постановена от компетентен административен орган, който е надлежно оправомощен. В конкретния казус със Заповед №РД 01-701/22.06.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, е разпоредено в т. 1, че при законоустановено отсъствие на титуляра на длъжността "директор на РДСП" за срок до 30 работни дни, функциите на директор на РДСП да се изпълняват в пълен обем от служителя, заемащ длъжността "главен експерт" с функционален ресор "Закрила на детето" в съответното РДСП. Съгласно същата заповед, при незаета такава длъжност, функциите се изпълняват от служителя, заемащ длъжността "главен юрисконсулт, респ. юрисконсулт" ако има титуляр на тази длъжност или от главен експерт с ресор "Информационно обслужване" в РДСП, в които няма назначен старши юрисконсулт, респ. юрисконсулт. При едновременно отсъствие на посочените лица, длъжностното лице, което да изпълнява функциите на "директор на РСДП", се определя с изрична заповед на изпълнителния директор на АСП. На основание Заповед № 02-РД01-0004/22.08.2016 г., издадена от директор на РДСП – Б., е разпоредено при законоустановено отсъствие на директора на РДСП - Б. за срок от 30 работни дни, функциите на директор на РДСП да се изпълняват от главни експерти "ЗК" К. Р. и Г. И., в посочената поредност, а при отсъствие и на двамата експерти функциите да се изпълняват от старши юрисконсулт при РДСП – Б.. С. Заповед №РД01-1057/11.10.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция социално подпомагане, е изменена т. 1 от Заповед №РД 01-701/22.06.2016 г., като е посочено работните дни да се считат за календарни по отношение начина на отчитане на отсъствието от работа. С последваща Заповед № 02-РД01-0010/20.02.2019 г., издадена от директора на РДСП – Б. е изменена Заповед № 02-РД01-0004/22.08.2016 г., като е предвидено нова поредност на заместване при отсъствие на директора на РДСП – Б., а именно първо да бъде заместван от главен експерт Г. И., а и при нейно отсъствие-от главен експерт К. Р.. Със Заповед №ЧР-6608/19.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на АСП, на С. А. - директор на РДСП - Б. е разрешено ползването на неплатен отпуск за периода 26.07.2019 г. - 31.07.2019 година. Със Заповед № 02-РД08-16859/11.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на РДСП – Б., на Г. И. - главен експерт в РДСП - Б. е разрешено ползването на платен отпуск за периода 25.07.2019 г. - 26.07.2019 година. По делото не е било спорно, че за дните 25.07.2019 г. и 26.07.2019 г. функциите на директор на РДСП – Б. са се осъществявали от К. Р., съобразно оправомощаването й на основание Заповед № 02-РД01- 0010/20.02.2019 г., издадена от директора на РДСП – Б.. К. поддържа тезата, че според утвърдените Вътрешни правила за документооборота в Агенцията за социално подпомагане, изходящите документи се обработват и експедитират в деня на постъпването им или най – късно до 10. 00 часа на следващия работен ден. Посочва, че главен експерт К. Р. е подписала процесната заповед на 26.07.2019 г., изпълнявайки функциите на директор на РДСП – Б. и надлежно оправомощена на соченото в заповедта основание, но заповедта била обработена в деловодството на 29.07.2019 година. Затова касаторът счита, че Р. била компетентна да я издаде. Изложените аргументи не обосновават тезата на директора на РДСП – Б. за законосъобразност на процесната заповед. Видно от разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане и в относимата редакция – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., с вътрешни правила за работа, утвърдени от изпълнителния директор, могат да бъдат определени специфични правила за организация на работата на агенцията. В съответствие с разпределената между страните доказателствена тежест пред първоинстанционния съд, не са били представени доказателства от страна на органа, от които да се изведе обоснован правен извод, че оспорената заповед е била издадена на дата 26.07.2019 г. и технически изведена на 29.07.2019 година. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд правилно е установил качеството и при условията на каква заемана длъжност от К. Р., същата е издала обжалваната заповед, подписана "за директор" на РДСП – Б., доколкото по делото не е било спорно, законоустановено отсъствие на титуляра на длъжността "директор на РДСП" за срок до 30 работни дни, обусловило преминаване на функциите към други длъжности. На основание чл. 5, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 15 и чл. 14 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор има материална и процесуална компетентност да посочи длъжностните лица, които имат право да извършват функции на директор на РДСП, но при определени условия. Тези му правомощия са били надлежно обсъдени и аргументирани в мотивите на обжалваното съдебно решение. От гореизложеното е очевидно, че доводът на касатора, че обжалваната заповед е издадена на 26.07.2019 г. от оправомощено лице е неоснователен, още повече, че същата е официален свидетелстващ документ и по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила, включително и се ползва с достоверна дата, на която е издадена – 29.07.2019 година. Правилно, след като е установил, че са нарушени правилата за компетентност на органа, което е условие за законосъобразност на акта, съдът е прогласил неговата нищожност. Поддържаните възражения в касационната жалба са подробно обсъдени и в мотивите на обжалваното съдебно решение, които се споделят напълно от настоящия състав на основание чл. 221, ал. 2 предл. последно АПК. Решението на административния съд е постановено при точно прилагане на материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение