Решение № 10771 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12473/2017 г.

Решение № 10771 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12473/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Дерекова против решение № 3097/03.05.2017 г., постановено по адм. дело № 383/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), Второ отделение, 23 състав. Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение в частта, с която e отхвърлена жалбата й против решение № 459/23.11.2016 г. по преписка № 49/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Трети специализиран заседателен състав. Твърди, че обжалваната част от решението е неправилно поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Н. Пехливанов - областен управител на област София, в писмен отговор и в с. з. по същество, чрез пълномощника си юрисконсулт Тодорова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Р. Тодорова - главен секретар на областна администрация на област София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Т. Гунчев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, както и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С решението, в оспорената му от К. Дерекова част, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата й против решение № 459/23.11.2016 г. по преписка № 49/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че по отношение на К. Дерекова не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) при упражняване правото й труд от Р. Тодорова - главен секретар на областна администрация на област София и Т. Гунчев, както и е оставена без уважение жалбата й в останалата й част. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗД, в оспорената му от К. Дерекова част е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение, в оспорената му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр., в предписаната от закона форма съобразно изискванията на чл. 66 от ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДискр. Определен е докладчик, изпълнена е процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства. В хода на производството са представени писмени становища от всички страни, имащи отношение към спора налице ли е дискриминация спрямо жалбоподателката, страните са поканени да се запознаят със събраните материали, да изразят становище по тях, както и да ангажират допълнителни доказателства и изложат твърденията си. Изготвено е заключение на докладчика, насрочено е заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. Проведени са четири открити заседания, за които страните са били надлежно призовани, а решението е взето при изискуемо от закона мнозинство. Законосъобразен е и изводът на съда, че жалбоподателката не е обосновала какво се включва, според нея, в заявения в жалбата й пред специализирания орган признак "лично положение", който следва да е свързан с конкретни твърдени факти, като разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр посочва разпределението на доказателствената тежест, като в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и установени. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр., в случая – "лично положение". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака "лично положение". Правилно съдът приема, че не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация, а само онова, което е осъществено поради обективното наличие на защитени признаци, като следва да се установи и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. В настоящия случай нито един белег на личността на жалбоподателката не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака "лично положение", съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателката, който да я отличава от останалите служители или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака "лично положение" не може да се установи неравно третиране. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо К. Дерекова не е осъществен "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., като по делото не е установено нежеланото за жалбоподателката поведение да е на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Ето защо като приема, че оспореният административен акт е и материално законосъобразен, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Решението на КЗД, в частта, с която на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., е установено, че областният управител на област София, в качеството си на работодател е извършил нарушение на чл. 14 от ЗЗДискр., във връзка с определения размер на основната заплата на К. Дерекова в периода от 2012 г. до момента на подаване на жалбата (27.11.2014 г.) и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева е оспорено само от областния управител на област София, който не е обжалвал съдебното решение, поради което в тази част решението на АССГ е влязло в сила и настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. Съдът в съответствие с изискването на чл. 171, ал. 4 от АПК е разпределил с нарочно определение доказателствената тежест, съобразно принципа по чл. 9 от ЗЗДискр., поради което не е налице нарушение на съдебнопроизводствените правила. Поради изложеното решението на АССГ в оспорената част, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение състав,