Решение № 7629 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11130/2017 г.

Решение № 7629 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11130/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на доц. д-р К. А., в качеството й на директор и законен представител на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", гр. С., против решение № 4025 от 15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 9059/2016 г. от Административен съд С.-град. С него съдът е отменил заповед № РД 15-97 (в края е поставена цифрата 8, което вероятно е техническа грешка) от 24.08.2016 г. на касатора в настоящото производство и е осъдил Националната библиотека "св. Св. Кирил и Методий" да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Навеждат се доводи, че то е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Н. А., която прави искане за присъждане на направените от пълномощника й разноски по представения списък. От ответните страни по касация "Г. Д." ЕООД, представлявано от адвокат Д. П. и "Дитейлс" ЕООД, представлявано от адвокат Д. Т.-Г., е постъпил писмен отговор против касационната жалба. В него се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно и законосъобразно. В отговора са изложени възражения против всеки един пункт от твърденията в касационната жалба. По изложените в отговора съображения двете дружества молят съда, да остави без уважение касационната жалба. Не претендират присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че дружеството "Дитейлс" ЕООД е имало правен интерес от подаването на жалбата. На следващо място счита, че съдът правилно от установената фактическа обстановка е приел, че със заповедта, предмет на жалбите, е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против съдебен акт, който е неблагоприятен за страната. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд С.-град е бил сезиран с жалби, подадени от "Г. Д." ЕООД и "Дитейлс" ЕООД, обединени за съвместно разглеждане на основание чл. 213 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, и двете против заповед № РД 15-97 от 24.08.2016 г. на директора на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Със заповедта директорът на основание чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗДС и във връзка с чл. 13, ал. 2 и 5 ППЗДС е обявил провеждането на търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от пет години на части от недвижим имот, представляващ публична държавна собственост, както следва: част от приземен етаж, с обща полезна площ от 647,02 кв. м - част от административна сграда с идентификатор 68134.407.156.1 със застроена площ от 4 677 кв. м, на три етажа с таван; 5 бр. паркоместа и открита лятна градина с открита площ от 470 кв. м, част от поземлен имот с идентификатор 68134.407.156, с площ 21 900 кв. м, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18-45 от 9.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица № 31896 от 14.10.2011 г. на СГКК-С.. Посочено е местонахождението на обекта на търга в гр. С. и акта за публична държавна собственост. В заповедта е определена датата и мястото на провеждането на търга, първоначалната наема цена в размер на 14 305 лв., депозита за участие, а в т. 3 - предназначението на обекта - административна сграда. В т. 6 от заповедта са посочени изискванията към участниците в търга, утвърдена е и тръжната документация. Дружествата-жалбоподатели са твърдели, че заповедта за обявяването на търга е незаконосъобразна и постановена в нарушение на чл. 13, чл. 38 и чл. 41 ППЗДС, като са посочили основанията за отмяна по чл. 146, т. 3-5 АПК. Съдът е приел и двете жалби за процесуално допустими, а по същество за основателни, поради което е отменил обжалваната заповед. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е била издадена от компетентен орган при спазване на изискването за форма, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Предметът на търга се е състоял от три отделни части: част от приземен етаж, ... бр. паркоместа и открита лятна градина. Описанието в заповедта на отделните части от предмета на търга е било неточно. Посочената полезна площ от приземния етаж ведно с цялата застроена площ на сградата от три етажа и таван, не давала яснота каква е частта от приземния етаж, която е включена в предмета на търга. Петте броя паркоместа също са били с непосочена площ. Липсата на описанието на предмета на търга е преценено от съда като нарушение на изискването на чл. 13, ал. 2, т. 1 ППЗДС. На следващо място съдът е приел, че със заповедта е било допуснато нарушение и на чл. 13, ал. 2, т. 2 ППЗДС., защото първоначалната наемна цена на паркоместата е била определена по реда на чл. 41, а не по реда на чл. 39 ППЗДС. П. на паркоместата е била определена неправилно, което е довело и до порок при определянето на общата им цена. В мотивите си се е позовал и на приетата първоначална и допълнителна съдебно-оценителна експертиза. Съдът е установил, че в заповедта не е било посочено предназначението на имота, предмет на търга - нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 3 ППЗДС. В т. 3 от заповедта предназначението на предмета на имота е записано административна сграда, докато от оценката на лицензирания оценител и заключението на съдебно-оценителната експертиза е установено, че частите, които се отдават са с предназначение за заведение с продажба на алкохол. Неизпълнението на императивните изисквания на чл. 13, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ППЗДС съдът е преценил като допуснат осъществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е отменил обжалваната заповед. При извършения контрол върху решението при условията на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е допустимо и валидно, а при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Оплакването в касационната жалба, относно недопустимостта на жалбата на "Дитейлс" ЕООД е неоснователно. От данните по делото се установява, че управителят на дружеството А. Д. В. е упълномощил Е. Д. Г. да представлява дружеството пред Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", като закупи от името и за сметка на дружеството документацията за участие в търга - лист 81 от присъединеното адм. д. № 9103/2016 г. На лист 80 от същото дело е представено копие на платежно нареждане за закупуване на тръжни документи в размер на 20 лв. от Е. Г., а сумата е преведена в полза на Националната библиотека "св. Св. Кирил и Методий". От анализа на тези доказателства следва, че пълномощникът на управителя на "Дитейлс" ЕООД е закупил документите за участие в търга, на 1.09.2016 г., а платежното нареждане е в полза на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", така както е посочено в него. Дружеството "Дитейлс" ЕООД, ведно с другото дружество "Г. Д." ЕООД са закупили тръжната документация и за тях е бил личен и пряк правен интерес от обжалване на заповедта за обявяването на търга, защото недвусмислено са заявили намерението си за участие. Това обстоятелство правилно е възприето и преценено и от административният съд, който изрично се е позовал на общата клауза за обжалваемост в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е възприел, че предмета на търга не е бил точно описан. Твърдението е неоснователно и се опровергава от установената по делото фактическа обстановка. Липсата на индивидуализация на частите от предмета на търга с точно описание, каквото е изискването на чл. 13, ал. 2, т. 1 ППЗДС рефлектира неблагоприятно върху потенциалните участници в него. Неяснотата за точността на предмета оказва влияние и върху ценовото им предложение. Съществената част от заповедта за обявяването на търга е точното описание на имотите или на частите от тях, а в конкретния случай по делото безспорно е установено, че площта на частта от приземния етаж не е тази, описана в заповедта, не е определена площта на паркоместата, включително и площта на откритата лятна градина. Отделно от това първоначалната наемна цена не е определена според изискването на чл. 39 и чл. 41 ППЗДС. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба относно несъответствието на предназначението на административната сграда, описано в заповедта с реалното предназначение. От данните по делото безспорно е установено, че частта от административната сграда в приземния етаж, е за кафе-сладкарница, склад към кафе-сладкарницата, търговска зала, два склада към нея, кухненски блок, офис, съблекалня с душ, описаните коридори и тоалетна към тях. Непосочването на предназначението на имота, който се отдава под наем, включително и неточното описание на частите от него представлява нарушение на императивното изискване на чл. 13, ал. 2, т. 1,2 и 3 ППЗДС, както правилно е установил и административният съд. Обстоятелството, че това предназначение било описано в проектите, представени в хода на съдебното производство, не може да санира пороците на заповедта. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Искането на касатора за присъждане на направените разноски, с оглед на изхода на спора е неоснователно. Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение