Решение № 8065 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2016 г.

Решение № 8065 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2016 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ж. в качеството му на изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 1859/30.09.2016 г., постановено по адм. дело № 2106/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е обявена нищожността на РА № Р-27-1402819-091-001/26.03.2015 г. (допусната грешка от първоинстанционния съд в номера на РА Р-27-1492819-091-001), издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., в частта потвърдена и изменена с решение № 246/12.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на "Тонев" ООД - Ш., представлявано от управителя А. Н. Т., са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 5505.76 лв. (главница) и 3000.70 лв. (лихви), като решението се обжалва и в частта, в която дирекция ОДОП е осъдена да заплати на "Тонев" ООД разноски по делото в размер на 260 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В представените подробни мотиви към касационната жалба се обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, като са анализирани относимите разпоредби на ДОПК. Касационният жалбоподател счита, че не съществува законово изискване лицето, което издава заповедта за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и съответно издава ревизионния акт по чл. 119, ал. 2 ДОПК, да е от кръга на лицата по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП и че издаденият от него ревизионен акт е правно валиден и поражда правни последици. Поддържа, че нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК не въвежда ограничение по отношение на лицата по чл. 119, ал. 2 ДОПК и цитира практиката на Върховния административен съд от 2016 г. в същия смисъл. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Тонев" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Н. Д. в депозирани по делото писмен отговор и допълнение към него я оспорва по подробно изложени съображения и също анализира приложимите разпоредби от ДОПК, като обосновава извод за нищожност на посочения ревизионен акт. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да обяви за нищожен РА № Р-27-1492819-091-001/26.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., в частта потвърдена и изменена с решение № 246/12.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на "Тонев" ООД - гр. Ш. са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 5505.76 лв. (главница) и 3000.70 лв. (лихви), първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. Съдът е установил, че възложителят на ревизията - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В., който е и чл. на екипа, издал оспорения ревизионен акт, е лице по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, а не по т. 4 от същата разпоредба. Въз основа на тази констатация съдът е направил извод, че съгласно чл. 118, ал. 2 ДОПК възложителят не е компетентен да издава ревизионен акт. Според съда изискването на чл. 118, ал. 2 ДОПК е специално предвидено от законодателя с оглед различните функционални категории на органите по приходите. Като е установил функционална некомпетентност на единия чл. на екипа, издал ревизионния акт, съдът е стигнал до заключение, че оспореният в настоящето производство РА е нищожен. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правните изводи на първоинстанционния съд не съответстват на Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на I и II колегия по тълк. дело № 10/2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила до 01.01.2013 г., не са посочени изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които имат правомощие да издадат ревизионния акт. Единственото изискване на разпоредбата е този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. В действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно не е необходима конкретизацията на длъжностното качество на органите. В случай на такава конкретизация, тя ще се отнася само до лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и до лицето възложило ревизията. По отношение на последното единственото изискване е да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Изложените мотиви в обжалваното решение са в несъответствие с цитираното тълкувателно решение и с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт първоинстанционният съд следва да се съобрази с него Предвид изложеното, РА № Р-27-1402819-091-001/26.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. Административният съд, излагайки мотиви за нищожност на РА е постановил неправилно решение и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,