Решение № 357 от 27.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 939/2014 г.

Решение № 357 от 27.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 939/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения С. А. Г., понастоящем в затвора Пловдив, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 7277/2012 г., на Пловдивския районен съд. Сочи се и се поддържа единствено в съдебно задание пред настоящата инстанция, че наложеното наказание е явно несправедливо. Искането е за намаляването му до възможния минимум. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 415/30.11.2012 г., постановена по нохд № 7277/2012 г. на Пловдивският районен съд, 8-ми наказателен състав, е признал подсъдимият С. А. Г. за виновен в извършено престъпление по чл. 234, ал. 2, т. т. 1 - 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, като при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, при "строг" първоначален режим на изтърпяване в затворническо общежитие от "закрит" тип. Зачел е предварителното му задържане по реда на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, пр. 1 НК и е привел в изпълнение наложеното му наказание по нохд № 892/2012 г. на ПРС, на основание чл. 68, ал. 1 НК. Лишил го е от правото да упражнява търговска дейност свързана с акцизни стоки за срок от три години. Със същата присъда са били осъдени и други подсъдими, като съдът се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства по делото. С въззивна присъда № 30/21.03.2013 г., постановена по внохд № 119/2013 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение е изменил първоинстанционната присъда, като е признал подс. С. А. Г. за невиновен да е извършил престъплението по чл. 234, ал. 2, вр. ал. 1 с две и повече лица сговорили се предварително, като го е преквалифицирал по чл. 234, ал. 2, т. т. 1 и 3 вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и го е оправдал по т. 2 на посочения текст. Определил е и точният размер от дължимите разноски направени по делото. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита това твърдение за неоснователно. Лишени от основание са доводите изложени в искането в тази насока При определяне на вида и размера, на санкцията и начина на изтърпяването й, са били отчетени в пълна степен всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи вината на дееца и точно са приложени разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 НПК, за смекчената отговорност. Поради това наказанието е в посоченият размер и е напълно справедлив. С оглед на изложеното, определеното по размер наказание се явява справедливо, съобразено със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца - осъждан, поради което и в най-пълна степен ще постигне целите си, посочени в чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции. По - нататъшно снизхождение не би осъществила целите на наказателната репресия. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение