Решение № 11240 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък, чрез юрк. Балевски, срещу решение 252 от 23.06.2021 г., постановено по адм. д. 10/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора с което е отменена негова заповед 2126/16.12.2020 г. с която е наредено да се задържи депозитна вноска в размер на 139 560 лв., внесена с платежно нареждане от 17.05.2016 г. на А. Керанов за участие в търг с тайно наддаване с оферта вх. 94-246-1/17.05.2016 г. за 63/364 ид.ч. от ПИ с идентификатор 35167.502.5990 по ККР на гр. Казанлък, с обща площ 364 кв.м. с адрес в гр. Казанлък, [адрес]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че е било налице ново основание за издаване на отменената заповед, посочено в т. 3 от мотивите ѝ, свързано със стабилитета на друг административен акт по административното производство. На следващо място се сочи, че никъде в цитираните съдебни актове не е вменено изрично задължение на административния орган да върне задържания депозит. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора с което оспорването срещу административния акт да бъде отхвърлено. Ответникът А. Керанов, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Манджуров, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Представителят на върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 и от страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваната в съдебноадминистративното производство заповед на кмета на община Казанлък е била издадена след оттегляне на негова предходна заповед 2073/28.12.2016 г. и след като с решение 13968/11.11.2020 г. по адм. д. 1259/2020 г. по описа на ВАС е отменена негова заповед 2030/14.12.2018 г. за задържане на депозита. Касае се за три заповеди - 2073/28.12.2016г., заповед 2030/14.12.2018 и заповед 2126/16.12.2020 г. на кмета на общината, с които на едно и също фактическо основание заповед 782/25.05.2016г за обявяване на участника, спечелил търга с тайно наддаване и изтичане на 14-дневния срок за заплащане на депозита, е наредено депозитът да бъде задържан. За да отмени заповедта на кмета съдът приема от правна страна, че тя е издадена в нарушение на забраната, визирана в чл. 156, ал. 3 от АПК. Посочено е, че като нови обстоятелства по смисъла на чл.156 ал. 3 от АПК не могат да бъдат квалифицирани приключили спорове за законосъобразност на заповед 782/25.05.2016 г. на кмета на община Казанлък. Оттегленият административен акт може да бъде издаден повторно само ако се сбъдне отново фактическия състав на нормата от която се черпи правно основание. Оттеглянето на административния акт има правните последици на отмяната му с влязло в сила съдебно решение, а именно занапред между страните е установено, че за адресата са преклудирани разпоредените правни последици окончателно. Тази същност на оттеглянето на акта е изрично прогласена в забраната по чл.156 ал. 3 от АПК същият акт, тоест същите правни последици, могат да бъдат разпоредени спрямо същия адресат само ако настъпят нови обстоятелства, а това са без съмнение нови фактически основания за издаване на оттегления акт, каквито липсват. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Органът, издал оспорения в съдебното производство акт, има право, при всяко положение на делото, да го оттегли. С упражняването на това право органът едностранно прекратява действието на акт и едностранно премахва възможността да се породят целените с него правни последици. Причините, поради които органът оттегля акта си, са ирелевантни за съда, защото предмет на спора не е законосъобразността на оттеглянето. За валидността на направеното оттегляне е необходимо то да изхожда от издалия оспорения акт орган и този последващ акт да достигне до съда. Именно защото мотивите за оттеглянето са без правно значение за главния спор, то забраната по чл. 156, ал. 3 от АПК предвижда повторно издаване на акт с идентично съдържание само при нови факти, не и при нови мотиви. Нови правопораждащи факти, относими към приключилото административно производство, наличието на каквито твърди касаторът, няма. С оспорената заповед 2126 от 16.12.2020 г. е наредено да се задържи депозитна вноска в размер на 139 560 лв., внесена с платежно нареждане от 17.05.2016 г. на А. Керанов за участие в търг с тайно наддаване с оферта вх. 94-246-1/17.05.2016 г. за 63/364 ид.ч. от ПИ с идентификатор 35167.502.5990 по ККР на гр. Казанлък, с обща площ 364 кв.м. с адрес в гр. Казанлък, [адрес]. Казано с други думи касае за идентичен адресат А. Керанов, с идентична разпоредителна част - да се задържи идентична по размер депозитна вноска в размер на 139 560 лв., внесена с платежно нареждане от 17.05.2016 г., за участие в търг с тайно наддаване с оферта вх. 94-246-1/17.05.2016 г. - т.е. по идентична процедура, послужила за основание за издаване и на заповед 2030 от 14.12.2018 г. и заповед 2073 от 28.12.2016 г. Правопораждащия факт също е идентичен неявяване на участникът, спечелил търга в предвидения 14-дневен срок за сключване на договора и заплащане на достигнатата тръжна цена. Касационният жалбоподател твърди, че новото обстоятелство, преодоляващо забраната по чл. 156, ал. 3 от АПК, се явяват мотивите по т. 3 на обжалвания акт, в които е включено обсъждане на мотивите, изложени от тричленен състав на Върховния административен съд в решение 13968/11.11.2020г., постановено по адм.д. 1259/2020г. Аналогични твърдения се излагат и в касационната жалба. Тези твърдения са неоснователни. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че като ново обстоятелство, възникнало при постановяване на оспорената заповед следва да се прецени фактът на влизане в сила на заповед 782/25.05.2016г. заповедта е влязла в сила след постановяване на решение 14504/26.11.2018г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм.д. 1977/2018г. След влизане в сила на заповедта е издадена заповед 2030/14.12.2018г., която е отменена с решение 13968/11.11.2020г., постановено по адм.д. 1259/2020г. от тричленен състав на върховния административен съд. Съгласно решаващите мотиви на това окончателно решение, заповедта е издадена с противоречие с изискванията на чл.156, ал.3 от АПК, тъй като посочените фактически обстоятелства не са нови и различни от тези обосновали издаването на оттегления акт. С оспорената в настоящето производство заповед отново, за трети път, се посочват същите фактически обстоятелства. Нови обстоятелства по смисъла на правната норма биха били нововъзникнали юридически факти след оттегляне на административния акт по чл. 156, ал. 1 АПК, обективно възникнали, и в обхвата на които не се включва неправилната преценка на административния орган, но в същото време биха променили фактическите установявания по същество. Както се каза по-горе нови факти по административното производство няма. Налице са нови, различни мотиви за издаване на акт, но при идентични факти. Тези нови мотиви касаят приключил спор за собственост. Спорът за законосъобразността на заповед 782/25.05.2016 г. не може да бъде квалифициран като ново обстоятелство, тъй като то не променя нито естеството на проведената процедура, нито адресата на обжалвания акт, нито неговия предмет. Тези обстоятелства са били предмет на разглеждане в производството по оспорване на заповед 2030/14.12.2018г., който е приключил с окончателно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. Мотивите са ирелевантни за правния ефект както на оттегленото волеизявление, така и за повторно издаденото при същите фактически установявания, ако касаят отново същите факти. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че с оттеглянето на първоначалната заповед административният орган е установил отмяна на разпоредените негативни правни последици като по аргумент от противното от чл.156 ал. 3 от АПК се преклудират посочените фактически основания за повторно издаване на оттегления административен акт. По отношение довода, че със съдебен акт не се вменява изрично възстановяване на депозита настоящата инстанция следва да посочи следното: Съобразно разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК в жалбата следва да се посочи какво е искането от жалбоподателя до съда. С решението си по чл. 172 от АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. Когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение по съществото на спора, с което се отменя административен акт, има конститутивно действие и поражда правни последици с които отрича законосъобразно задържане на внесения депозит. От диспозитива на съдебното решение следва задължение за общината да извърши предписаните действия, а именно възстановяване на внесения депозит, който неправилно е задържан. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав счете, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати релевираните нарушения. Изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената заповед са обосновани и в съотвествие с приложимия материален закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, доказано по размер с договор за правна помощ и съдействие, като се осъди касационния жалбоподател да заплати в полза на ответника сумата 4 000 (четири хиляди) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение