Решение № 6471 от 15.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 1254 от 06.02.2023 г., постановено по адм. д. 9930/2021 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му, с която са отменени чл. 21, ал. 1 и ал. 2; чл. 36, ал. 3 в частта относно израза за правилността на квалификацията на установеното дисциплинарно нарушение и спазването на административнопроизводствените правила при проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР; чл. 41, ал. 2 в частта относно израза за законосъобразност и основателност на предложението по чл. 40, ал. 1; чл. 42, ал. 2; чл. 56, ал. 2 в частта относно израза за спазването на административнопроизводствените правила, пълнотата и всестранността на проведеното разследване; чл. 56, ал. 3, както и чл. 74, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Ответникът Синдикална федерация на служителите в МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Законосъобразен и обоснован е изводът на съда за противоречие на чл. 21, ал. 1 от инструкцията с норми от ЗМВР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от инструкцията служителят, срещу когото се извършва проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или се води дисциплинарно производство, е длъжен да се явява пред дисциплинарно наказващия орган, проверяващата комисия или дисциплинарно разследващия орган. Правилно съдът се позовава на правилото на чл. 205, ал. 3 което изрично регламентира, че държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Правата на държавния служител за участие в дисциплинарното производство са регламентирани в нормата на ч. 207, ал. 8 ЗМВР, а чл. 206, ал. 5 ЗМВР урежда случаите, в които дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител. Следователно законът регламентира правата на служителя за участие в дисциплинарното производство и не му вменява задължения, поради което обосновано съдът приема, че с чл. 21, ал. 1 от Инструкцията са вменява задължение за участие, като такова задължение не е регламентирано в ЗМВР, което обосновава противоречие на чл. 21, ал. 1 от инструкцията с нормативен акт от по-висока степен и е основание за отмяната му. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не взема предвид нормите на чл. 207, ал. 9 и 11 ЗМВР. Цитираните текстове не регламентират задължения, а начина на удостоверяване на отказа на държавния служител да се запознае с материалите от дисциплинарното производство и процедурата при неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения. Неоснователен е и доводът, че законодателят регламентира задължително призоваване на служителя за извършване на изрично изброените в чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР, действия. Съгласно последната норма държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право да се запознава със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка и материалите по ал. 7; запознаването и получаването на копия се удостоверява с подпис и дата. Следователно разпоредбата регламентира права, но не и задължения. Законосъобразен е и изводът на тричленният състав на Върховния административен съд за незаконосъобразност на чл. 21, ал. 2 от инструкцията, съгласно който при направено възражение или представени писмени доказателства от служителя, че здравословното му състояние не позволява да участва в проверката или дисциплинарното производство, проверяващата комисия или дисциплинарно разследващият орган провежда процесуални действия с него след становище на лекуващия лекар. Правилно съдът приема, че доколкото в чл. 21, ал. 2 се урежда изключение от предвиденото в ал. 1 задължение за явяване на държавния служител пред изброените органи, то тя също подлежи на отмяна. Законосъобразен е извод, че посочената норма е в противоречие с Наредбата за медицинската експертиза, която регламентира правилата, условията и реда за издаване на болнични листове, условията и реда за установяване на временна неработоспособност, реда за установяване на здравословното състояние и документите, които го удостоверяват. В тази насока в обжалваното решение са изложените подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е нужно да се преповтарят. Неоснователен е доводът на касатора, че след като законодателят предвижда лице, което е в отпуск поради временна нетрудоспособност да се явява пред разследващите органи или органи на съдебната власт по преценка на медицинско лице, то тази възможност следва да бъде представена и на проверяващата комисия, респективно дисциплинарно разследващия орган. Такава възможност в наредбата не е регламентирана, тъй като в нея изрично са посочени органите, пред които следва да се направи удостоверяването. Законосъобразни са и изводите на тричленният състав на Върховния административен съд, че с разпоредбите на чл. 36, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 56, ал. 2 в отменените им части и чл. 42, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 се предоставят правомощия на дирекция Човешки ресурси в МВР, които не са регламентирани в нормативен акт от по-висок ранг и които са извън обхвата на чл. 96, т. 7 и т. 8 ПУДМВР, като ЗМВР също не предвижда такива правомощия. Правилно съдът констатира, че правомощията относно преценката за спазването на процедурата, вида и характера на извършеното нарушение, наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, са предоставени на органите, регламентирани в закона дисциплинарно разследващия и дисциплинарно наказващия орган. Фактът, че становищата на дирекция Човешки ресурси не са задължителни за дисциплинарна наказващия орган, е ирелевантен, тъй като с подзаконовия административен акт се дават правомощия на орган да се произнася по въпроси, които са в компетентността на други органи, изчерпателно посочени в ЗМВР. Законосъобразен е извод на съда за противоречие на чл. 74 от инструкция с актове от по-висока степен. В тази насока от тричленният съдебен състав са изложени обстойни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 не следва да се преповтарят. Неоснователен е доводът на касатора, че представянето на копие от съдебното решение е единствено в полза на служителя, тъй като с него стартира процедурата по възстановяване на служителя на заемана до уволнението длъжност. Съгласно чл. 232, изр. 1 ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Следователно законът изисква за възстановяване на длъжността служителят да се яви в определения срок. За неговото спазване административният орган следва да извърши проверка, като се има предвид, че същият е страна в съдебното производство, а решението, с което се отменя заповедта има действие спрямо всички. Следователно въведено задължение в инструкцията за възстановяване на длъжността е в противоречие със закона. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,