Решение № 1429 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2019 г.

Решение № 1429 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4550/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Роял Астория" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез адв. Станчев като процесуален представител, против решение № 284 от 20.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1373/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 1186/11.05.2018 г., издадена от зам. кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – зам. кметът по строителство, инвестиции и регионално развитие при община Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на "Роял Астория" ЕООД срещу заповед № 1186/11.05.2018 г. на зам. кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж: "сграда за обществено хранене "Бира- скара", находяща се в имот с идентификатор 07079.30.1082 по кадастралната карта на гр. Бургас, кв. Крайморие. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от пета категория, изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без строителни книжа. Обоснован е извод, че сградата не отговаря на изискванията за търпимост по § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ с оглед годината на построяването му, както и на тези по § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория или части от тях се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Законосъобразно е заключението на съда, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, на когото със заповед № 490/28.02.2018 г. кметът на община Бургас е делегирал това правомощие. Спазени са изискванията на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт от 20.03.2018 г., който е надлежно съобщен на дружеството. Въз основа на него е издадена заповедта, като подадените от жалбоподателя възражения срещу констатациите в акта са обсъдени в мотивите й. В съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са осъществени. Установено е, че се касае за сграда за обществено хранене "Бира- скара", изградена в имот с идентификатор с 07079.30.1082 по кадастралната карта на гр. Бургас, кв. Крайморие, отреден по действащия ПУП- ПУР за второстепенна улица. Сградата е нанесена в кадастралния план на кв. Крайморие през 1984 г. и затова правилно тази година е приета от административния орган и от съда за време на изграждането й. Строежът е изпълнен без необходимите разрешение за строеж и одобрен проект, поради което се явява незаконен. За такъв строеж би била налице пречка за премахването му само при установяване на неговата търпимост в някоя от хипотезите на § 16 или § 127 ПР ЗУТ. Предвид данните за извършването му към 1984 г. законосъобразна е преценката на съда спрямо предпоставките, предвидени в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Изводът, че в случая условията на нормата не са налице, поради което сградата не е търпима, е законосъобразен и обоснован. Правилно е прието, че строежът попада в контурите на отразения в кадастралния план от 1984 г. "павилион". За него е издадено удостоверение № 18/29.04.2005 г., с което е признат за търпим "павилион "бира - скара", с площ от 148 кв. м., инв. № 1074, находящ се в парцел 69 Д, в масив 4 по плана за земеразделяне на землището на кв. Крайморие, гр. Бургас. Неоснователното е възражението на касатора, че сградата не подлежи на премахване поради наличие на удостоверение за търпимост. В производството по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж следва да бъде установено с надлежни доказателствени средства наличието или липсата на законовите предпоставки за неговата търпимост. Проверката за това се извършва от административния орган или в хода на съдебното производство, ако органът не е събрал съответните доказателства в тази насока, независимо от наличието на удостоверение за търпимост на строежа. Такъв документ има доказателствена стойност само при прехвърлителна сделка пред нотариуса, поради което търпимостта на строежа подлежи на самостоятелна преценка от страна на административния орган, съответно от съда във всеки конкретен случай. Обстоятелството, че жалбоподателят придобива собствеността върху обекта с нотариален акт чрез покупко-продажба не означава, че същият е законен, противно на доводите в касационната жалба. По делото е установено, че строежът е изпълнен извън строителните граници на населеното място, в земя със земеделско предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 и ал. 7 ППЗТСУ (в относимата редакция ДВ бр. 44/1980 г., отм.) извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи, както и такива за сезонно ползване до 20 кв. м. Тези строежи се разрешават въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителството съгласно чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ (отм.);. В случая застроително решение за имота, в който е изпълнен обекта или за цялата зона не е издадено. В допълнение следва да се посочи, че според чл. 246, ал. 1 ППЗТСУ (отм.); такова строителство в неурегулирани части на населените места се разрешава по искане, придружено със ситуационна скица. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ (ред. ДВ, бр. 70/1977 г., отм.) позволява извършването на определени видове строежи в извънселищни територии, вкл. за нуждите на кооперации, но сред тях не попадат обекти като процесния. Строежът не е свързан и с ползването на земята, която към 1984 г. е със статут на земеделска. Предназначението на територията е променено едва през 2010 г., а за местността, в която попада имотът е одобрен ПУП - ПРЗ за пръв път през 2009 г. Правилно при тези данни е прието от съда, че строежът не съответства на действалите към момента на извършването му правила и нормативи и не може да бъде приет за допустим, тъй като противоречи на правилото на чл. 108, ал. 2 във вр. с ал. 1 ППЗТСУ (отм.);. Същият не е допустим и по действащия ПУП – ПРЗ, одобрен през 2017 г. поради това, че попада в ПИ с идентификатор 07079.30.1082 - терен, отреден за улица. След като не са изпълнени предпоставките по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, сградата не е търпима, поради което законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването й. Доводите на съда за липса на разминаване в посочването на кадастралния идентификатор на имота предвид последващо изменение на ПУП - ПУР с решение на общински съвет Бургас от 2017 г., а оттам и за липса на яснота относно предмета на административния акт, се споделят изцяло от настоящия състав. Възраженията на касатора, свързани със собствеността на имота са неотносими към преценката относно законността на строежа и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,