Решение № 15831 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2016 г.

Решение № 15831 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на А. Р., гражданин на Афганистан, против решение № 6012 от 30.09.2016 г. по адм. дело № 6644 по описа за 2016 г. на Административен съд - С.-град. И. се отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви относно липсата на възможност за предоставяне на хуманитарен и бежански статут с оглед на факта, че баща му е починал при изпълнение на служебните си задължения в американска петролна компания, което предизвиква у касатора страх за живота му. Не е отчетен от съда факта, че е бил отвлечен 11 дни и че е сключил религиозен брак с българска гражданка и има дете. В писмена защита подадена чрез адв. Шаренков иска връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не са обсъдени новите данни на които се позовава Рауф, а именно за раждането на детето, сключването на религиозен брак с българска гражданка. Това е довело до нарушаване на правата на детето. Отказът да се предостави закрила на него и семейството му, ще доведе до извеждането му от страната, въпреки, че обстановката в Афганистан остава напрегната и неспокойна. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петровска изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура също изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Приел е, че съдът е съобразил материалноправните предпоставки за отхвърляне на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Кандидатът е напуснал държавата си нелегално, но към него не са били отправени някакви лични заплахи срещу живота или личността му, поради което липсват основания за предоставяне и на хуманитарен статут, както и на бежански статут. С оглед изложеното, предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Счита съдебното решение за обосновано, подробно мотивирано с подробен анализ на практиката ЕСПЧ. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Р., гражданин на Афганистан, против решение № 4249 от 3.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, постановен е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Отказът е постановен по молба, която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗУБ - в случая след прекратяване на производството с влязъл в сила акт на предишно производство на 15.07.2015 г. Касационния жалбоподател не е напускал територията на България, като междувременно е сключил религиозен брак с българска гражданка и му се е родило дете, които факти не се оспорват по делото. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Подробно са обсъдени доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях, съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение. Приел е, че от данните по делото не се установяват предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на жалбоподателя. Съдът е отчел и факта, заявен от чужденеца в интервю пред ДАБ, че е напуснал нелегално Афганистан и отишъл в Турция и Иран. Прието е още, че административния орган е изпълнил задължението си да събере доказателства относно общата обстановка в Афганистан с оглед преценката за наличие на предпоставките на ЗУБ по отношение на жалбоподателя. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представената по делото справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че търсещият закрила не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и не са установени тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В решението е направен подробен анализ на разказаната бежанска история, като са констатирани противоречия в нея Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на Административен съд - С.-град, че не са налице основания, както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. С много добре мотивирания си съдебен акт е приложил правилно националната и европейска нормативна уредба. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото, логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Бежанската история на Рауф е изпълнена с противоречия. От информацията, дадена от него в интервютата му пред ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Заявеният от чужденец страх от преследване се основава на противоречиви твърдения за отвличане за откуп, спорове с роднини и предполагаемо убийство на баща му, заради работа в американска компания, което както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не е подкрепено с доказателства. Установено е, че дори да е имало отвличане то е свързано с други проблеми с роднини. Противоречия са налице и в обясненията му, като в интервюто си УП1071 (7/7.10.2014 г. сочи, че в Турция е бил 2 месеца и не е работил, крайната му цел е Швейцария, а в допълнително обяснение приложено на л. 38 от делото с дата 20.01.2015 г. твърди, че в Турция е пребивавал около 1 г. в гр. И., като е работил общ работник. Безпорно в справка на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ се сочи, че политическата обстановка в Афганистан, като цяло е неспокойна, но липсват основания за наличие на преследване и посегателства по отношение касатора, ако се завърне в страната. Тези изводи са съобразени и с Директива 2004/83 ЕО, в която насока решението е подробно мотивирано. Посочено е, че макар и обстановката в страната да не е спокойна, Рауф не е имал проблеми в страната си по произход, по-скоро е бил принуден да напусне по икономически причини, поради нежеланието си да отбие редовната си военна служба и поради споровете си с роднини. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява жалбоподателя да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице, и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно предоставените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в приложените справки, административният съд за да стигне до извода, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход, ползвал и други източници на информация - доклади и информация на съвета за сигурност ООН, както и на различни информационни агенции. От данните по тях, съдът правилно е заключил, че за конкретния казус може да се приеме, че връщането на лицето в Афганистан не би нарушило негови основни човешки права. Наличието на въоръжен конфликт в страната на произход не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут, а следва да се прецени и конкретната заплаха за съответното лице с оглед района на обитаване и възможността за вътрешно разселване. От друга страна факта, че чужденеца е сключил религиозен брак, има родено дете, чувства се в България добре по негови думи, не може да бъде основания за получаване на закрила по реда на ЗУБ. Що се касае до доводите свързани със запазване на целостта на семейството с оглед роденото дете, то той има права по уреждане на престоя си по друг законов ред, но не и чрез получаване на статут по реда предвиден в ЗУБ. Решаващият съд не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Предвид изложеното, решението на Административен съд - С.-град е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,