Решение № 746 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5576/2014 г.

Решение № 746 от 22.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5576/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Велиянов Димитров против решение № 91/17.01.2014 г. по адм. дело № 3546/2013 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата му против заповед рег. № ПЗК-25/20.09.2013 г. на началника на областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" (ОУПБЗН) - Варна за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на изискванията за форма - същата е писмена, посочено е правното основание за налагане на наказанието и нарушените разпоредби и правила за поведение, а фактическите основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя са изложени подробно и в справка рег. № I-26745/26.08.2013 г., цитирана в заповедта. Поради това аргументирано е преценено, че изискванията на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) са изпълнени и заповедта съдържа изброените в текста реквизити, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Правилно е заключението, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в установените в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) срокове, след отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР (отм.) и след приемане на писмените обяснения на служителя (такива са представени на 17.09.2013 г.). Смисълът на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) е да предостави възможност на държавния служител да изрази становище относно нарушението, да направи възражения и евентуално да ангажира доказателства. В случая обясненията на служителя са във връзка с нарушението, за което по-късно му е наложено наказание и са представени след запознаване с данните от справката по извършената проверка. По този начин изискванията за закона са изпълнени, правото на защита на служителя не е накърнено, а доводът на касатора в обратния смисъл е неоснователен. Възраженията за неправилно образувано и проведено дисциплинарно производство също са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР (отм.), когато дисциплинарното нарушение е по чл. 225 - 229 от правилника, дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, а за негово начало следва да се приеме първото извършено действие. В случая цитираният текст следва да се приложи и по отношение на извършеното от служителя Димитров нарушение, което е квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.). Ето защо обстоятелството, че в случая не е издадена заповед за образуване на дисциплинарно производство от дисциплинарно - наказващия орган, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не опорочава процедурата по налагане на наказание. Образуването на проверка в тази хипотеза също не е задължително. Последният извод следва, както от разпоредбата на чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР (отм.), така и от текста на чл. 230 от ЗМВР, който предвижда задължителна проверка само в случаите на тежки дисциплинарни нарушения. Изложеното налага извода, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) за санкциониране на Димитров са изпълнени. Първият от цитираните текстове квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а вторият предвижда, че за това нарушение се налага дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че на 14.08.2013 г. в 16.04 часа жалбоподателят, главен инспектор, началник на група "Пожарогасене и спасителна дейност" на трета районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" към областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна не се явява на мястото и не участва в гасенето на пожара, възникнал след взрив в обект "Петролна база" на "Газтрейд Блек сий" ООД, гр. София, в Промишлена зона - с. Езерово, община Белослав, област Варна, в района на 03 РСПБЗН. С това е нарушено задължението, предвидено в раздел III на специфичната длъжностна характеристика, според което служителят като началник на група е длъжен да "участва пряко при пожарогасенето и ликвидирането на кризисни ситуации, възникнали на територията, обслужвана от РСПБЗН". Задължението за участие в пожарогасенето е част от присъщите за длъжността функции, произтича пряко от длъжностната характеристика, поради което изрично нареждане за неговото изпълнение от страна на прекия ръководител на служителя не е необходимо. Ето защо възражението на жалбоподателя в обратния смисъл правилно е прието за неоснователно. При тези факти първоинстанционния съд законосъобразно приема, че описаното поведение на служителя правилно е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения,, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) обосновава налагането на дисциплинарно наказание "порицание", в какъвто смисъл е издадената заповед. Ето защо като достига до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение в съответствие с нормативната уредба. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. На страните е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, а представените в хода на административното производство и пред съда писмени и гласни доказателства са подробно обсъдени, като са изложени конкретни аргументи в подкрепа на направените изводи. Решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,