Решение № 7786 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 740/2020 г.

Решение № 7786 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 740/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Цветен ден 17"ЕООД, обл. Кюстендил, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Хаджиева против Решение № 282/22.11.2019 г., постановено по адм. дело № 318/2019 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-313-0028718 от 03.06.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Цветен Ден 17"ЕООД, обл. Кюстендил, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за цветя, намиращ с в гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов"№ 26, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се оспорва извода за доказан факт на извършване на нарушението, като се твърди, че при доказателствена тежест за административния орган /чл. 170, ал. 1 от АПК/, същият не се е справил с нея. Твърди се и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – липса на мотиви относно продължителността на мярката, които неправилно са отречени от състава на съда. Развиват се съображения относно същността на ПАМ, като се обосновава тезата, че същата е предвидена при висока обществена опасност на деянието, представляващо административно нарушение и според касатора е оправдано да се налага само при наличието на състояние на непосредствена опасност, каквато в конкретната хипотеза не е установена. Настоява да се приеме, че е нарушен и принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 5 от АПК. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и отмяна на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Началник Отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № № ФК-313-0028718 от 03.06.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Цветен Ден 17"ЕООД, обл. Кюстендил, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за цветя, намиращ с в гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов"№ 26, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 28.05.2019 г. при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за цветя, няходящ се в гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов"№ 26, стопанисван от "Цветен Ден 17"ЕООД, е извършено нарушение чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при една контролна покупка на 1 бр. цвете от орган по приходите преди легитимация на стойност 1 лева, платени в брой. Установена е положителна касова разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена във ФУ в размер на 21 лева, която разлика според дадените обяснения в приложения опис към Протокола за извършена проверка /ПИП/, се дължи именно на неиздаване на фискални бонове. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0028718/28.05.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, правилно е правилно е приложена и материално правната норма, вкл. при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, вкл. същият е и надлежно мотивиран относно срока, за който е предприета процесната ПАМ и при конкретиката на казуса не се е стигнало до нарушение на принципът на съразмерност и по-специално правилото на чл. 6, ал. 5 от АПК. Решението е правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на "Цветен Ден 17" ЕООД за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. По делото е безспорно установено /противно на твърденията в касационната жалба/ вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 28.05.2019 г. на стойност 1 лева от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Без съществено значение за законосъобразността на издадения администативен акт се явява конкретния размер на неотчетените приходи, който влияе единствено и само на преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е около минимума – определен е на 10 дни, тъй като мярката е наложена само с оглед така констатираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено, и това е напълно достатъчно. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, който от друга страна е рамките на долната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от десет дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Разбира се принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи /каквато съгласно трайната съдебна практика на ВАС е и специфичната цел на процесната ПАМ, каквито са и целите по чл. 22 ЗАНН/, като от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, местоположението на търговския обект, реализираните от дейността обороти, разчетената положителна касова разлика, съдът неправилно е преценил мярка като непропорционална, както и че определеният срок на запечатване на обекта от 10 дни не е мотивиран. Без значение съгласно трайната съдебна практика е изходът от административно наказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение. Материално правната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. Или възраженията в касационната жалба се възприемат като неоснователни, а съдебния акт като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевирания касационен порок, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски. От ответника по касация не е заявена претенция за разноски, поради което и такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,