Решение № 2402 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2017 г.

Решение № 2402 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на: Р. В. П., Л. Т. Д., Д. Р. Д., М. Г. Д., Д. Г. Д., В. А. К., Р. М. Ц., А. Б. Б., Е. А. Д. и И. В. П., всички чрез процесуалния им представител - адв. Лисийска, против решение № 4282/26.06.2017 г. по адм. дело № 1356/2016 г. на Административен съд С.-град, с искане за обезсилването му, като недопустимо или за отмяната му, като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на СГКК - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: "Ориел" ЕООД и "Прима-СД" ЕООД, чрез процесуалния им представител - адв. Христов, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски, по представен списък. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подаденса от надлвежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на двете ответни дружества, действията на началника на СГКК - С. по изменение на КККР на СО, р-н "Витоша", изразяващи се в нанасяне в сграда с идентификатор 68134.1971.1544.1, на 12 бр. самостоятелни обекти /СО/, с идентификатори накрая: 1544.1.1; 1544.1.3; 1544.1.4; 1544.1.5; 1544.1.6; 1544.1.8; 1544.1.9; 1544.1.11; 1544.1.15; 1544.1.16; 1544.1.107; и 1544.1.108; и вписване в КР на собствениците на тези СО, на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 53а, т. 3 ЗКИР и е върнал преписката на органа за ново произнасяне За да постанови този правен резултат съдът е приел, че действията на началника на СГКК-С. по изменение на КККР представляват индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на оспорване пред съда. Отчел е, че оспорващите две дружества, като собственици на поземлен имот /ПИ/ 1544, имат правен интерес, поради което жалбата им е процесуално допустима. По същество е извел изводи за материална незаконосъобразност на действията на началника на СГКК-С., поради противоречието им с материалния закон - неприложимост на чл. 53а, т. 3 ЗКИР / а не ал. 3, както е посочено от органа/, а приложимост на изменението, поради непълнота и грешка по чл. 54 ЗКИР. Отчел е още, че действията са извършени и в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1, чл. 34 и 36 АПК, поради неуведомяване на оспорващите като заинтересовани лица за предприетото изменение. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Неправилен е изводът на съда за наличие на правен интерес от оспорване на действията на началника на СГКК-С. по изменение на КККР на р-н "Витоша", Столична община и за допустимост на жалбата. Преценката за допустимост е незаконосъобразна, в противоречие на доказателствата по делото и приложимия закон. С правен интерес и активна процесуална легитимация от оспорване на действията по изменение на КККР, разполагат заинтересованите лица. "Заинтересовани лица" по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. Под недвижими имоти се има предвид имотите, които са предмет на изменението в КККР. Константна е практиката на Върховен административен съд по въпроса кои собственици и кои носители на други вещни права върху недвижими имоти са заинтересовани от оспорване на действията или заповедта на органа за изменение на КККР, като безпротиворечиво се приема, че това са онези лица, които са вписани като такива в кадастралния регистър към одобрената КК. В случая от данните по делото е установено, че предмет на предприетото изменение са 12 бр. СО в сграда с идентификатор 1544.1, като изменението е по инициатива на собствениците на тези обекти, поради неотразяването им в първоначално одобрената КККР за р-н "Витоша", Столична община, одобрена през 2011 г. По делото е установено, че с тази първоначална КККР са отразени ПИ 1544 и сградата в него с идентификатор 1544.1, като само ПИ е записан в регистъра като собственост на двете ответни дружества. Сграда 1544.1, не е записана в КР, че е собственост на "Ориел" ЕООД и "Прима-СД" ЕООД, а в тази част в регистъра е вписано, че няма данни / виж скица стр. 69-70/. Същевременно по делото са представени административните преписки по изменение на КККР за процесните 12 бр. СО, със заявленията на собствениците им - касатори в настоящето производство, с приложени 12 бр. нотариални актове за собственост на тяхно име. От приложените и приети като доказателства нот. актове става ясно, че всички те, касаят извършени сделки по покупко-продажба в периода 2015 - м. 01.2016 г. между "Ориел" ЕООД и "Прима-СД " ЕООД, като продавачи и поотделно касаторите, като купувачи, на отделните СО - предмет на процесното изменение, във фаза "груб строеж". С тези 12 бр. продажби двете дружества са прехвърлили изцяло собствеността си върху тези СО на касаторите, ведно с прилежащите им проценти ид. части от общите части на сградата и прилежащите им идеални части от правото на строеж върху мястото. Следователно към момента на оспорените действия по изменение на КККР, относно тези 12 бр. СО в сграда 1544.1, двете ответни дружества не установават свои права на собственост, нито пък наличие на ограничени вещни права върху тях. При отсъствие на такива вещни права /собственост или друго ограничено вещно право/, същите не разполагат с правен интерес от оспорване на процесното изменение в КККР, засягащо нанасянето на тези 12 бр. СО и схеми за тях, както и попълване на КР със собствениците им. Като е приел обратното, а именно, че разполагат с такъв правен интерес и че жалбата на двете дружества е допустима, съдът се е произнесъл по недопустима жалба, което прави обжалваното решение недопустимо. Като недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3, предрл. първо АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството прекратено, поради недопустимост на първоначалното оспорване. При този изход основателно е искането на касаторите за присъждане на разноските които са направили пред двете инстанции, както следва: на Р. В. П. и на Е. А. Д. се дължат разноски за първата инстанция в общ размер на 800 лева, съгласно договора за правна защита и съдействие, на стр. 367 и изрично направеното искане на адв. Лисийска за това и за втората инстанция - 850 лева, представляващи заплатено адв. възнаграждение и платена д. такса, видно от договора за правна защита на стр. 40 и вносна бележка за платена д. т. на стр. 20, или общо дължимата сума за разноски възлиза на 1 650 лева. Разноските са за сметка на оспорващите дружества, инициирали обжалването. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение