Решение № 11974 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6119/2009 г.

Решение № 11974 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6119/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Ответникът по касационната жалба, с писмено становище, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен отказа на директора на ТД "Зора" при община Бургас за издаване на разрешение на ЕТ "Вили-Велислава Демирева", гр. Бургас, за поставяне на преместваем обект, обективиран в писмо изх. № 91-00-63/18.03.2008 г. За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил доводите на страните и относимите за спора доказателства. Установено е, че със заявление вх. № 70-00-48/22.02.2008 г., от ЕТ "Вили-Велислава Демирева", гр. Бургас, до Община Бургас ТД "Зора", е направено искане за издаване разрешение за поставяне на временен обект по чл. 56 от ЗУТ, под № 16 по схемата, представляващ павилион "Мини Русалка" за времето от 01.05.2008 г. до 30.09.2008 г. На жалбоподателя е било издадено такова разрешение за същия преместваем обект и за периода 15.05.2007 г. до 30.09.2007 г. на предходната година. Отказът, материализиран в оспорения административен акт, както и в цитираното в него протоколно решение № 3 от 26.02.2008 г. не е мотивиран, като в тази посока съдът е изложил обосновани мотиви, налагащи извода за незаконосъобразността му. Задължение, както на заинтересуваните лица, така и на административният орган е да спазват изискванията на одобрената от общинския съвет Наредба, издадена на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Спазването на установените правилата в наредбата следва да се преценяват от съда при контрола за законосъобразността на отказа и във връзка с това, относимите разпоредби правилно са анализирани от съда. Съгласно изискванията на наредбата, преди подаването на заявленията заинтересуваните лица е следвало да са известени за това коя е действащата и оборена схема, а в случай на промяна на схемата от предходната година, следва да са известени за извършената промяна, а не това да става известно на заявителите едва след решението на общинския съвет, както е в случая. От събраните по делото доказателства се установява, че с представената по делото схема, на лист 109 от делото, с печат от 10.03.2008 г. и с отбелязване, че е издадена на основание решение на комисията, назначена със заповед № 197 от 2008 г. и протокол № 3 от 26.02.2008 г., в нея е зачеркнат обект № 16. Правилно тази схема е ценена от съда, като издадена след датата на постановяване на отказа, тъй като е установено, че е налице и друга представена по делото одобрена схема от предходната година, в която обект № 16 съществува и за която няма данни дали към момента на издаването на отказа е отменена или не. При тези данни, изводът на съда за немотивиране на отказа е наложен в съответствие с представените по делото доказателства. Настоящата инстанция споделя и другите изводи на съда, за допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган в производството по издаване на отказа - същият не е спазил и изпълнил процедурата, установена в чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредбата на общината - липсват становище на съответния териториален директор и предварително установени критерии за оценяване от комисията. При тези факти, които не са оборени от касатора и в настоящата инстанция, изводите на съда за незаконосъобразност на отказа се явяват правилни и обосновани. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила. В случая съдът правилно не се е произнесъл по връщане на преписката за ново произнасяне, тъй като периода за който е поискано издаване на разрешението по чл. 56 от ЗУТ е вече изтекъл. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,