Решение № 8981 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5557/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. Х. М., гражданин на Сирия с процесуален представител адвокат Тенева срещу решение 3709 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело 571 по описа за 2025 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалба срещу решение 1870 от 24.02.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което му е постановен отказ да се предостави на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се много подробни доводи в касационната жалба, с основен акцент върху преценката на съда в контекста на бежанското право и формалистичен подход на националния орган, възприет и от съда. Иска отмяна на съдебното решение. Всички доводи се поддържат и в представено по делото подробно писмено становище от 15.09.2025г. Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния представител оспорва така подадената касационна жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представя актуални справки относно ситуацията в Сирийска арабска република. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да се предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Първоинстанционният съд, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у кандидата за бежанец основателен страх от преследване към него, както и същият да е бил поставен в ситуация, която носи неизбежна, непосредствена и явна заплаха за неговия живот и здраве по причини, които са подробно визирани в закона и международните актове. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история правилно е отбелязано, че е напуснал страната поради общата обстановка за несигурност, икономическите последствия и лоши условия на живот , с желание да живее далече от проблемите, заради войната. Тези твърдения не могат да бъдат подведени под изискванията на закона за относима към него бежанска история. Чужденецът не е изразил никакви твърдения за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз, поради основателни опасения от преследване, поради принадлежност към раса, пол, религия, националност или социална група и др. Изразените лични притеснения поради лоши условия на живот не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Той не е осъждан, не е имал проблем с официалните власти, не е бил член на въоръжена групировка. Не се касае за лице, които по смисъла на международните договори и националния закон се нуждае от международна закрила, а за човек на млада възраст, търсещ по-добър икономически живот. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. В общия поглед относно ситуацията на Сирия, независимо от възникващите инцидентни ситуации на конфликт, ситуацията на сигурност е стабилна и предвид, всичко, което кандидатът за статут е посочил, не се установява да са налице спрямо него сериозни и потвърдени опасения от личностно преследване, поради което връщането му да ги изложи на реална опасност от тежки и лични заплахи. Независимо от принципно нестабилната обстановка в страната, при завръщането тях съществува възможността да се води нормален живот, поради липсата на каквито и да било твърдения и данни за реални възможности за лични посегателства. Следва да се отбележи и безспорния факт, че семейството на лицето съпруга и две деца, живее в Сирия, където и с което той задължително трябва да присъства в живота им и следва да се адаптира към ситуацията, с ниска степен на реална опасност от посегателства. Братята му също живеят на територията на Сирия и въпреки общият поглед на известна несигурност, липсват каквито и да било конкретни данни за посегателства срещу тях или срещу него, по негови твърдения, независимо, че същият твърди, че е кюрд не е имало проблеми от това обстоятелство. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение