Решение № 3487 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2020 г.

Решение № 3487 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7993/2020 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез юрк. Д., срещу решение № 3166/22.06.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 796/2020 г. с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждане на разноски по делото. Ответната страна – П. К., чрез пълномощника си адв. А., в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и предлага да бъде отменено. Посоченият размер на обезщетението за времето, през което служителят остава без работа е в диапазона на минимум 810 лв. и максимум 2 650 лв., но е под размера на индивидуалната основна месечна заплата в размер на 2 133 лв. за длъжността "главен инспектор" в отдел "Териториален отдел Благоевград" с ранг I младши по утвърденото длъжностно разписание към 01.11.2019 г., какъвто ранг държавният служител не е имал. Счита, че законът не предвижда задължение за органа да определи основна месечна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно. Намира още, че в частта, с която преписката е върната на председателя на КПКОНПИ и са му дадени указания относно определяне на размер на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), съдебният акт противоречи на чл. 173, ал. 1 АПК, тъй като въпросът не е предоставен на преценката на административния орган и съдът следва да разреши спора по същество, предвид фактическите установявания по делото за размер на основната заплата на служителя, установим от вписванията в служебната книжка и приложимия материален закон. Настоящата инстанция, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред АССГ П. К. оспорва заповед рег. № РД-06-658/17.12.2019 г., издадена от председателя на КПКОНПИ на осн. чл. 104, ал. 1 ЗДСл и чл. 14, ал. 3 вр. ал. 1, т. 8 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), чл. 13, ал. 1, т. 2 вр. чл. 12, ал. 1, т. 9 от Правилника за устройство и дейността на КПКОНПИ и на нейната администрация във вр. с окончателно решение № 15452/14.11.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4939/2019 г., с която заповед е наредено да му се изплати обезщетение за времето, през което не заема държавна служба, считано от 28.08.2018 г. до 23.04.2019 г., но не повече от 6 месеца, при основна месечна заплата от 1 715 лв., определена със заповед № 768/28.08.2018 г. на председателя на КПКОНПИ. С обжалваното решение съдът отменя заповедта и връща преписката на административния орган за издаване на нов акт, съобразно мотивите на съдебното решение и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в 7-дневен срок, като осъжда ответника по жалбата да заплати на К. понесените в съдебното производство разноски в размер на 770 лв. По делото от фактическа страна е установено, че със заповед № ДС-768/28.08.2018 г. на председателя на КПКОНПИ П. К. е възстановен на длъжността "главен инспектор" с ранг ІІІ младши, в Териториален отдел Благоевград, в Териториална дирекция София при КПКОНПИ, с място на изпълнение в Териториален отдел София, в изпълнение на решение на ВАС за отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Със заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя на КПКОНПИ отново е прекратено служебното правоотношение на К.. С решение № 1148 от 25.02.2019 г. по адм. дело № 10028/2018 г. по описа на АССГ, е отменена заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя на КПКОНПИ. Решението на АССГ е потвърдено с решение № 15452/14.11.2019 г. по адм. дело № 4939/2019 г. по описа на ВАС и влиза в сила на същата дата. Със заявление вх. № ЦУ01.3.1471 от 09.12.2019 г. П. К. иска от административния орган, на осн. чл. 104, ал. 1 ЗДСл да му бъде изплатено обезщетение в размер на 6 заплати за периода от 28.08.2018 г. до 28.02.2019 г. Със заповед № РД-06-658/17.12.2019 г. на председателя на КПКОНПИ е наредено да му се изплати обезщетение за периода от 28.08.2018 г. до 23.04.2019 г., но не повече от 6 месеца, като е посочена основна заплата на служителя от 1 715 лв., определена със заповед № 768/28.08.2018 г. на Председателя на КПКОНПИ. В рамките на съдебното производство, съдът изслушва съдебно-счетоводна експертиза, с която да бъде установен размера на основната заплата за длъжността "главен инспектор" с ранг ІІІ младши, в Териториален отдел Благоевград, в Териториална дирекция София при КПКОНПИ, с място на изпълнение в Териториален отдел София, като приема заключението като обективно и компетентно. От правна страна първоинстанционният съд приема, че жалбата е процесуално допустима, а по същество – основателна. Мотивира извод, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Определя спорния по делото въпрос- установяването на размера на основното възнаграждение и периода на получаване на обезщетението поради отмяната на незаконното уволнение. Съдът приема, че неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в оспорената заповед е посочен момента на определяне на дължимото обезщетение- 28.08.2018 г., а не датата на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно-14.11.2019 г. По отношение на размера на основното месечно възнаграждение съдът също приема, че е неправилно определен, като се позовава на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. След подробен анализ на изводите на вещото лице, направени след преценка на представените по делото доказателства-извлечение от поименното разписание на длъжностите в администрацията на КПКОНПИ, Вътрешни правила за заплатите в Комисията, както и общия трудов стаж на служителя, съдът приема, че на П. К. следва да се определи нов размер на основната заплата към 14.11.2019 г., като се съобрази с прослуженото време и професионален опит, който съответства на ранг II младши, степен III на основна заплата и се определи като средно аритметично от вече определените индивидуални основни месечни заплати от 2 198 и 2 320 лв., за цялото време през което жалбоподателят не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. За неоснователни са приети доводите на КПКОНПИ, че след като жалбоподателят не престира труд, не му се дължи допълнително възнаграждение. Съдът посочва, че липсата на престиран труд се дължи на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в издаването на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която е и втора по ред, издадена в деня, в който е издадена и заповедта, с която служителят е възстановен на работа по силата на друго, влязло в сила, съдебно решение. За този си извод се позовава на чл. 118, ал. 1 ЗДСл, съгласно който за служебен стаж се признава и времето, през което не съществува служебно правоотношение, а държавният служител не е на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи от датата на уволнението му до възстановяването му на служба. Вещото лице отчита това време и съобразно § 2, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация определя ранг II младши, Степен III на основната заплата. Възражението на ответника, че основната заплата е определена съобразно посочената по-горе Наредба съдът приема за неоснователно, тъй като в оспорения административен акт изрично е посочено, че като основа е определен размер от 1 715 лв., съгласно заповед на председателя на КПКОНПИ № 768/28.08.2018 г., което е незаконосъобразно, след като релевантната дата е 14.11.2019 г. Дори да се приеме, че жалбоподателят следва да остане с ранг III младши, с какъвто е към 28.08.2018 г., то отново основното месечно възнаграждение е неправилно определено, тъй като към тази дата то е в размер на 1 776 лв. Налице е и друго нарушение на материалния закон – на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, съгласно който индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличи... при възстановяване на уволнен служител. С оглед на доказателствата по делото съдът приема, че в случая не е налице повишаване в ранг съгласно чл. 75 ЗДСЛ, но това се дължи на противоправните действия на ответника и издадените от него незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение. Посочените нарушения обосновават извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд постановява решението си при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Настоящата инстанция изцяло споделя подробно изложените съображения в оспорения съдебен акт за материалната незаконосъобразност на заповедта на председателя на КПКОНПИ, не намира за необходимо да ги преповтаря на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не съобразява доказателствата по делото и не излага мотиви по всяко едно от възраженията на ответника. Съдът обсъжда релевантните за правилното решаване на спора доказателства в тяхната взаимна връзка. Обсъжда подробно възраженията на страните, които се повтарят и в касационната жалба, и въз основа на това обосновава своите правилни правни изводи. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Не се споделят възраженията в заключението на представителя на Върховната административна прокуратура за основателност на касационната жалба. Както е посочено, по-горе в мотивите, съдът правилно определя спорния по делото въпрос. Като стъпва на относимите към него материални правни норми и обсъжда събраните по делото доказателства, дава мотивиран и обоснован отговор на всички доводи и съображения на страните, като изводът за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Неоснователно е и възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК според която съдът следва да реши въпроса по същество след отмяната на незаконосъобразния административен акт. В разглеждания казус определянето на индивидуалния размер на основната заплата след отчитане на нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 ЗДСл е правомощие на органа по назначаване, и предоставянето на тази преценка на административния орган не позволява решаване на въпроса по същество, както правилно приема решаващият съд и след отмяната на заповедта на председателя на КПКОНПИ връща преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на материалния закон. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника по касация, доказани в размер на 500 лева, действително заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 13.07.2020 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема извършена работа от пълномощника, както и предвид обстоятелството, че възнаграждението не надвишава минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,