Решение № 3281 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1377/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение27.03.2025 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2399 от 12.12.2024г., постановено по адм. дело 514/2024г. от Административен съд Добрич.

ОСЪЖДА Община Добричка с административен адрес гр.Добрич, [улица], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Община Добричка, подадена чрез упълномощения представител адвокат В. Георгиева. Жалбата е срещу решение 2399 от 12.12.2024г., постановено по адм. дело 514/2024г. от Административен съд Добрич. С него е отхвърлена жалбата на касатора Община Добричка против решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция 03-РД/4879 от 12.09.2024г. на изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие (ДФ3). С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, с представена по делото молба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при липса на отменителни основания решението трябва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Добрич е било образувано по жалба на Община Добричка против решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция 03-РД/4879 от 12.09.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е наложена финансова корекция в размер на 10 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договорите за възлагане на обществената поръчка с предмет Рехабилитация на участъци от улици в с.Плачидол и с.Карапелит и общински път DOB 2100, и основен ремонт на участъци на DOB 1104, община Добричка за обособени позиции 1 и 2 - по подмярка 19.2. Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие на мярка 19 Водено от общностите местно развитие от ПРСР 2014-2020. За да отхвърли жалбата срещу посоченото решение първоинстанционният съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност. Съдът е приел, че са спазени и изискванията за форма, регламентирани с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ. При издаването му не били допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че материалният закон е правилно приложен, както и че е съобразена целта на закона. Във връзка с правилното приложение на материалния закон административният съд е изложил подробни мотиви. Приел е за съответен на материалния закон извода на административния орган за наличие на нарушение, обосноваващо определяне на финансова корекция в тежест на Община Добричка за нарушение на чл.59, ал.2 от ЗОП поради обстоятелството, че възложителят е изискал от участниците да разполагат с професионален опит при изпълнението на СМР за ремонт и за ново строителство на пътища и улици трета категория, която се явява по-висока категория, при наличие на необходимост от такъв опит за изграждане на обекти от четвърта категория. Обжалваното решението е правилно. Действително се установява и в касационната жалба не се оспорва, че съгласно изискванията на възложителя по процесната поръчка, в раздел Критерии за подбор /Технически и професионални способности/ в т.А. е поставено следното изискване към кандидатите: A. Участникът следва да е изпълнил дейности с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката за последните 5 (пет) години от датата на подаване на офертата, като под строителство с идентичен или сходен предмет следва да се разбира: ново строителство или преустройство или реконструкция или основен ремонтна пътища или улици, представляващи обект от втора група, трета или по-висока категория, съгласно ЗУТ. Не е спорно и, че строежите предмет на обособена позиция 1 и обособена позиция 2 са определени, като строежи четвърта категория. Обоснован е изводът на Административен съд Добрич, че е налице твърдяното от административния орган нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП и чл.59, ал.2 от ЗОП, довело до ограничаване на участниците, които имат изпълнени строежи от втора група, четвърта категория, каквато е категорията на строежа съгласно издадените разрешения за строеж, да не могат да участват в обществената поръчка, ако нямат изпълнени строежи от втора група, трета или по-висока категория, каквото е изискването на възложителя. Според чл.59, ал.2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП. Според нея при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. А сред принципите за възлагане на обществени поръчки по чл.2, ал.1 от ЗОП са свободна конкуренция и пропорционалност. В случая въведеното от възложителя изискване за изпълнени строежи втора група, трета или по-висока категория, с оглед предмета на поръчката, се определя като ограничително. Изисканата трета категория се явява по-висока категория от тази, която са строежите съгласно предмета на поръчката по обособените позиции. Действително в правомощие на възложителя е сам да определи условията на процедурата, за да удовлетвори собствените си потребности. Но тази негова оперативна самостоятелност е ограничена от цитираните законовите изисквания, чието нарушение в случая е правилно установено. Обоснован е изводът на Административен съд Добрич, че е налице нередност, представляваща нарушение съгласно т.11, буква а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. С касационната жалба се прави опит да се омаловажи допуснатото от възложителя нарушение, като се твърди, че то е очевидна фактическа грешка. Касационният жалбоподател се позовава на поставено в условията изискване участникът да е строител по смисъла на чл.163 от Закона за устройство на територията, за когото са налице обстоятелствата на чл.3, ал.2 от Закона за камарата на строителите. Участникът в процедурата, следва да е вписан в ЦПР на КСБ, като изпълнител на строежи от четвърта или по-висока категория строежи, съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ и втора група, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Правилника за реда за вписване и водене на централния професионален регистър на строителя: строежи от транспортната инфраструктура.. Касаторът се мотивира, че именно от това изискване може да се разбере действителната воля на възложителя, а именно участникът да е строител на строежи четвърта категория. Тези доводи обаче не могат да бъдат споделени. В случая не се касае за несъответствие, а за друго изискване на възложителя, което е самостоятелен критерии за подбор и което е формулирано самостоятелно от възложителя. Не е видно в документацията да е налице техническа грешка, тъй като спорното изискване е поставено ясно и точно, като към него няма други уточнения, свързани с категорията на строежите, от които да може се направи извод, че възложителя не е имал предвид изисканата по-висока трета категория. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски в размер на 150 лева, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,