Решение № 146 от 9.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 949/2019 г.

Решение № 146 от 9.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 949/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 371 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 368/2018 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 23 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 199/2017 г. на Никополски районен съд за отхвърляне иска на "Агро-Бел 2001" ЕООД, ЕИК *********, против В. И. Б. за установяване правото на собственост върху 10/30 ид. ч. от следните недвижими имоти в землището на [населено място], [община]: 1 нива с площ 29, 996 дка в местн. "К. б.", имот № * по плана за земеразделяне; 2 нива с площ 14, 114 дка в местн. "С.", имот № * по плана за земеразделяне; 3 лозе с площ 0, 737 дка в местн. "В. д.", имот № * по плана за земеразделяне; 4 нива с площ 18, 997 дка в местн. "Л.", имот № * по плана за земеразделяне. Касационната жалба е подадена от ищеца Агро-Бел 2001" ЕООД чрез пълномощника адв. П.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на материалния и на процесуалния закон. Правата на касатора произтичат от правна сделка, която е вписана преди постановлението за възлагане и същите следва да бъдат признати при възникналата конкуренция. С предявения иск ищецът не оспорва действителността на постановлението за възлагане и на публичната продан, в която не е участвал, а твърди, че те са лишени от транслативно-вещен ефект. Ответницата В. И. Б. не взема становище в касационното производство. С определение № 308 от 18.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: при конкуренция между право на собственост, придобито чрез правна сделка и такова, придобито чрез последваща публична продан има ли значение за разрешаването й дали е проведено исково производство по чл. 496, ал. 3 ГПК за оспорване на публичната продан. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е положителен установителен иск за собственост на идеални части от четири земеделски недвижими имота. Ищцовото дружество се легитимира като собственик с договор за дарение /с предмет 1/30 ид. ч. от имотите/ и договор за продажба /с предмет 9/30 ид. ч./, сключени на 14.12.2015 г., с праводател по първия договор ответницата В. Б., а по втория договор - В. Б. и синовете й В. В. Б. и И. В. Б. Правото на собственост на праводателите е удостоверено с договор за делба от 15.11.2000 г., решение на чл. 27 ППЗСПЗЗ от 1999 г. и удостоверения за наследници. С постановление за възлагане от 07.02.2017 г. на ЧСИ рег. № * по изп. д. № 20138160400167 на ответницата В. И. Б. са възложени 10/30 ид. ч. от същите имоти, като е отразено, че са бивша собственост на В. Т. Б., получени по наследство от неговия баща Т. П. Б. Извън данните в постановлението за възлагане, не са събрани доказателства от кой взискател, против кой длъжник и въз основа на какво изпълнително основание е образувано изпълнителното дело. Установено е, частният съдебен изпълнител е лишен от правоспособност за срок от пет години и при разпечатване на служебния му архив изпълнителното дело не е намерено. От представените справки от Службата по вписванията няма данни за вписани възбрани върху имотите. Според приложеното удостоверение за наследници Т. П. Б. има за наследници трима сина, един от които е В. Б., починал през 2014 г. и наследен от съпругата си В. Б. /ответницата по иска/ и синовете си И. и В. Поддържаното от ищеца твърдение е, че е собственик на претендираните идеални части по силата на двете сделки, при сключването на които не е имало вписани възбрани върху имотите; съответно, че ответницата не може да се легитимира като собственик по силата на постановлението за възлагане, защото преди това се е разпоредила с притежаваните от съпруга й по наследство идеални части от процесните имоти, така че към момента на публичната продан длъжникът не е бил собственик на продадените идеални части. Решаващият съд на първо място е изложил съображения, че публичната продан е деривативно придобивно основание, поради което ако е продадена чужда вещ купувачът не става собственик. Затова собственикът може да предяви иск за ревандикация на продадената негова вещ, без значение дали е знаел за изпълнителното производство или не. По този начин е обосновал правния интерес на ищеца. На следващо място Плевенски окръжен съд е намерил за безспорно, че в полза на ищеца са сключени двете прехвърлителни сделки дарение и продажба относно процесните имоти. Отчел е обаче, че с последващо постановление за възлагане на ответницата са възложени недвижими имоти, идентични по описание с прехвърлените по сделките за дарение и покупко-продажба. От представените справки от Службата по вписванията е видно, че като длъжник по изпълнителното дело е записан В. Т. Б., който е наследодател на ответницата. Той е починал на 16.03.2014 г. в хода на изпълнителното производство, образувано през 2013 г. Според данните в постановлението за възлагане на публична продан са изнесени имоти на В. Б., получени по наследство от неговия баща Т. Б.. Независимо от тези данни, съдът е счел, че липсата на изпълнителното дело препятства установяването на какво изпълнително основание е образувано това изпълнително дело; няма доказателства постановлението за възлагане да е атакувано, нито да е предявен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК. Поради предвидения в посочената разпоредба исков ред за оспорване действителността на продажбата при необжалвано възлагане, както и с оглед на посочените по-горе спорни въпроси, за отговорите на които липсват категорични доказателства, въззивният съд е посочил, че не може служебно да се произнася относно действителността на постановлението за възлагане и е отхвърлил предявения иск. По основанието за допускане на касационно обжалване. Публичната продан е специфичен придобивен способ, деривативен по своя характер, в резултат на който от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота - в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГК. В практиката по Решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6418/2014 г. на ІІ г. о. се приема, че при конкуренция на придобити права върху недвижим имот по силата на актове, подлежащи на вписване, следва да бъдат зачетени правата, придобити на основанието, вписано първо по време; купувачът по постановление за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление; ако длъжникът не е бил собственик на имота, то постановлението за възлагане, макар и годно правно основание съгласно чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект. В същия смисъл е и Решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г. на І г. о. Затова, когато действителният собственик на имота предяви срещу купувача иск за защита на правото си на собственост, засегнато от извършената публична продан, не е необходимо да оспорва действителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК. В тази хипотеза защитата на правото на собственост се гради не на пороци на проведената публична продан, а на липсата на транслативно-вещен ефект на извършената действителна продан, поради това, че продавачът не е бил собственик на имота. Тази практика следва да бъде възприета като правилна и да послужи при разрешаване на настоящия спор. По касационната жалба. Изводите на въззивния съд, че при необжалвано постановление за възлагане, липса на предявен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК и ненаведени по делото твърдения за недействителност на постановлението за възлагане, спорът за собственост не може да бъде разрешен в полза на ищеца, не кореспондират с горните разрешения в практиката, включително и с приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГТК. Обжалваният акт се явява неправилен поради нарушение на закона. Принудителното изпълнение, в резултат на което е извършена публичната продан, е водено срещу длъжника В. Б.. Изпълнението е насочено срещу имоти, които той е притежавал по наследство от своя баща Т. Б., но възбрана върху тези имоти не е била вписана. В хода на изпълнителното производство длъжникът е починал и преди извършването на публичната продан, наследниците му са се разпоредили с имотите в полза на ищеца. Тези фактически обстоятелства се установяват от събраните писмени доказателства /въпреки неприлагането на изпълнителното дело по установени причини/ и по тях не се спори. С оглед на изложеното ищцовото дружество се легитимира като собственик по силата на договора за дарение върху 1/30 ид. ч., а по силата на договора за продажба върху 9/30 ид. ч., или общо върху 10/30 ид. ч. от имотите; и двата договора сключени на 14.12.2015 г., с праводатели наследниците на В. Б.. Към момента на сключване и вписване на двете сделки изпълнителното производство е било образувано, но възбрани върху имотите не са били наложени. Затова вписаното по-късно - на 02.03.2017 г. постановление за възлагане, с които същите идеални части са възложени на В. Б., не е в състояние да прехвърли правото на собственост, защото към момента на публичната продан длъжникът вече не е бил собственик на тези идеални части. Без значение за изхода на спора е дали постановлението за възлагане е обжалвано и дали публичната продан е атакувана по исков ред съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК. При горните изводи предявеният от "Агро-Бел 2001" ЕООД установителен иск за собственост върху притежаваните от дружеството 10/30 ид. ч. от процесните имоти, е основателен. Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, следва да бъде отменено и да се постанови ново за уважаване на иска. При този изход дружеството - ищец има право на направените разноски за производството в трите инстанции. Те възлизат на 3321 лв. за първата и въззивната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 43 от въззивното дело/ и 80 лв. за настоящата инстанция или общо 3401 лв. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.