Решение № 5110 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Пластико БГ" ЕООД срещу решение 4/02.01.2024 г., постановено по адм. дело 714/2023 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт Р-22002320006971-091-001/16.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 367/24.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че фактическите констатации, изложени в ревизонния акт са обосновани и в съответствие с доказателствения материал. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- директорът на дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, представляван от гл. юрк. Дечева, в съдебно заседание, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на ревизионен акт Р-22002320006971-091-001/16.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 367/24.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на дружеството са установени задължения за внасяне общо в размер на 44 007,81 лева, от които ДДС 31 061,07 лева и лихви в размер на 12 946.74 лева. Съдът е изложил мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, подписан с валиден КЕП, и съдържащ всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 120 ДОПК. При тази фактическа обстановка решаващият състав е приел, че процесният ревизионен акт е законосъобразен. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Неоснователно е възражението за допуснати процесуални нарушения, носещи белега същественост, при постановяване на съдебния акт. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Решението е правилно и законосъобразно, обсъдени са събраните при ревизията и по делото доказателства, правилно са преценени, че притежаваните от дружеството жалбоподател документи не съответстват на изискванията за доказване на вътреобщностни доставки. Съответно не се установява и не се доказва извършването на такива по смисъла на чл. 7 ЗДДС. Обоснован е изводът на съда, че административният орган е съобразил, че оспорващото дружество не е представило нито търговска документация за договаряне на мястото на разтоварване, нито каквито и да било изявления в тази връзка. В хода на административното производство ПЛАСТИКО БГ ЕООД е посочило, че няма сключени договори с клиента, а връзката е осъществена чрез електронна поща, за което обаче не е представило никакви доказателства. Впоследствие дружеството е декларирало, че договарянето с клиента е направено по телефона. Споделят се мотивите на съда, че не са събрани доказателства относно мястото на разтоварване - в издадените фактури липсват конкретни географски точки, чрез които да се индивидуализира мястото, където получателите - италиански дружества, осъществяват своята икономическа дейност. Липсват и доказателства за възникнали договорни отношения - поръчки, заявки, от които да се направи извод за мястото, на което следва да бъдат доставени стоките. Съгласно чл. 4 от Конвенцията, договорът за превоз се установява с товарителница, като в чл. 6 от Конвенцията са посочени нейните задължителни реквизити, сред които са място и дата на съставянето; името и адреса на изпращача; името и адреса на превозвача; мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; името и адреса на получателя и др. В конкретния случай товарителниците не съдържат съществени реквизити - лицето, предало стоките на превозвача, адресът, на който е станало натоварването на стоките, както и конкретните географски точки, между които е извършен транспортът. Следва да бъдат споделени и аргументите на съда, че потвържденията, за които се сочи, че са с автор JUMPA PLASTIC DI LATROFA MICHELE и с автор PINAX S.R.I, не съдържат данните, необходими съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС - дата и място на получаване, опаковката, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, както и не съдържат име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. По отношение на представените банкови извлечения от сметката на "ПЛАСТИКО" ЕООД се установява получаване на сума, но липсва каквато и да било конкретика относно фактурата, по която е получена сумата. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 4 170, 61 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,