Решение № 7387 от 22.7.2022 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение22.07.2022 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 698 от 9.02.2022 г. по адм. д. 11424/2021 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ писмо изх. 01-454/05.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" за отказ на Сдружение с нестопанска цел "Асоциация на българските киносалони" да бъде вписано в регистъра на разпространителите на филми по подадено от сдружението заявление вх. 01-1446 от 5.11.2021 г., и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Национален филмов център", гр. София, бул. "Ал. Дондуков" 2а, да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Асоциация на българските киносалони", гр. София, ул. "Тракия" 35, ет. 2, офис 3, направените в производството разноски в размер на 1480 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет лева).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Асоциация на българските киносалони", подадена чрез пълномощник, против решение 698 от 9.02.2022 г. по адм. д. 11424/2021 г. на Административния съд София-град, с което съдът е отхвърлил негова жалба срещу писмо изх. 01-454/05.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (ИА"НФЦ") за отказ сдружението да бъде вписано в регистъра на разпространителите на филми по подадено заявление. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил както изменението на приложената от него правна норма, така и вложения от законодателя смисъл. Оспорва извода за допустимост на вписване в регистъра на разпространителите на филми само на лица, които имат качеството на търговци. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на ИА"НФЦ", чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е образувано по подадено на 5.11.2021 г. от СНЦ "Асоциация на българските киносалони" заявление за регистрация в Единния публичен регистър на разпространителите на филми в Република България. С оспореното писмо изх. 01-454 от 5.11.2021 г. директорът на ИА "Национален филмов център" е уведомил сдружението, че регистрация не може да бъде извършена, защото искането е отправено от сдружение с нестопанска цел, а според Закона за филмовата индустрия тази регистрация може да бъде направена само от лице, което има качеството на търговец по смисъла на българското законодателство или по смисъла на законодателствата на държава членка на ЕС или друга държава - страна по споразумението за ЕИО или Конфедерация Швейцария. Съдът е приел, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. При извършената проверка за неговата законосъобразност е обосновал извод, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Приел е, че отказът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Във връзка с разрешаването на спорния въпрос дали на вписване в Единния публичен регистър на разпространители на филми подлежат само лица, които са търговци, е подложил на анализ чл. 19 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), като е посочил, че тази разпоредба е изменена само в ал. 1, но не и в ал. 4. Съобразявайки предмета на дейност на сдружението и неговите цели, е достигнал до извод, че смисълът на чл. 19, ал. 4 ЗФИ следва да се тълкува във връзка с чл. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а сдружението не отговаря на изискването на посочените разпоредби. С тези мотиви е приел оспорения акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената от сдружението жалба като неоснователна. Решението е неправилно. АССГ правилно е приел, че оспореното писмо е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде един административен акт законосъобразен, той следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на посочената от него правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая изпълнителният директор на ИА"НФЦ" не е изложил нито конкретни и относими факти и обстоятелства, нито е посочил релевантно правно основание. В оспорения административен акт органът само се е позовал общо на Закона за филмовата индустрия. Административният съд София - град си е избрал за относима разпоредбата на чл. 19, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗФИ и е приел, че органът е изложил фактически установявания, които са подведени под съответната приложима правна норма. Този извод на съда е неправилен. В оспорения акт органът нито е подложил на анализ относими факти, нито е посочил с цифрово изражение правното основание, на което го издава. Видно от съдържанието на писмото, органът дори не е формулирал с думи приетото от него правно основание, само общо се е позовал на Закона за филмовата индустрия. Обективирал е извод, че на исканата регистрация подлежат само лица, които са търговци, без да се обоснове защо приема този извод, въз основа на какви конкретни доказателства и правни съображения. Органът е следвало да подложи на фактически и правен анализ вложения от законодателя смисъл досежно качеството на лицата, допустими за регистрация като разпространители на филми. Недопустимо е съдът, вместо органа, да издири и приложи релевантната правна уредба, като анализира вместо органа и относими за спора факти. Съдът ги проверява. За пълнота следва да се посочи, че анализираната в решението разпоредба на чл. 19 ЗФИ е изменена изцяло, а не в отделни нейни части - ДВ, бр. 18 от 2021 г. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е императивна, тъй като целта, поради която законодателят изисква посочването на правното основание за издаване на административния акт е, от една страна, възможността адресатът на акта да осъществи ефективно защитата си, а от друга, съдът да извърши контрол за законосъобразност. Мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Видно от доказателствата по делото, такива придружаващи документи, на които органът да се е позовал в акта, също няма. Предвид изложеното, като е приел оспорения акт за законосъобразен, а подадената от СНЦ "Асоциация на българските киносалони" жалба за неоснователна, поради което я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по същество, с което писмо изх. 01-454 от 05.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от сдружението заявление. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от касатора искане за разноски и представените доказателства за реализирането им, ответникът следва да бъде осъден да му заплати съдебни разноски за двете инстанции в размер на 1480 лв., от които 380 лв. платени държавни такси и 1100 лв. заплатени адвокатски възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд