Решение № 453 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 462/2009 г.

Решение № 453 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 462/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационен протест на М. Л. прокурор при Софийска апелативна прокуратура и касационна жалба на гражданската ищца и частна обвинителка М. И. Н. против въззивно решение № 210 от 24.06.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 65/2009 г. на Софийски апелативен съд. В протеста се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 НПК, като се излагат съображения за съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилни фактически и правни изводи. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения и намира жалбата на частната обвинителка за основателна. В жалбата и в съдебно заседание от частната обвинителка касационните основания не са конкретизирани, но се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните й права и се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Подсъдимият лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното и обжалвано въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 185 от 15.10.1999 г. постановена по НОХ дело № 1285/97 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Д. Н. К. за невинен в това на 2.03.1997 г. в гр. С. умишлено да е умъртвил повече от едно лице - баща си Н по начин и със средство опасно за живота на мнозина, с користна цел и с цел да бъде прикрито друго престъпление, М. И. К. по начин и със средство опасно за живота на мнозина и с цел да бъде прикрито друго престъпление и намиращият се в безпомощно състояние Н. Н. К., умъртвен по особено мъчителен начин, с особена жестокост и с цел да бъде прикрито друго престъпление, поради което и на основание чл. 302 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 116, т. 3 пр.1, т. 4 пр.2, т. 5, т. 6 пр.1,2 и 3, т. 7 и т. 8 пр. 2 НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявените от С. К. и К. К. против подсъдимия граждански искове за заплащане сумите по 10 000 лв обезщетения за претърпяни неимуществени вреди. С въззивно решение № 204 от 27.08.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 353/2006 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Протестът на Софийска апелативна прокуратура и жалбата на частната обвинителка са основателни. При постановяване на въззивното решение са допуснати поддържаните в протеста и жалбата нарушения, които са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, защото са довели до ограничаване процесуалните права на прокурора и частната обвинителка и до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия. Те са касационни основания за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съображенията за това са следните: Делото е разгледано за четвърти път от въззивната инстанция след отмяна по реда на касационното обжалване на въззивните актове на Софийски апелативен съд, с които е потвърждавана оправдателната присъда на Софийски градски съд. Във всички свои отменителни решения касационните състави са посочвали допуснати конкретни нарушения на основните принципи на наказателното съдопроизводство, свързани с разкриването на обективната и са давани указания за отстраняването им. В последното отменително решение, по повод на което е образувано въззивното производство, предмет на настоящата проверка, касационният състав е върнал делото за ново разглеждане с точно конкретизирани указания за отстраняване на допуснати нарушения в дейността на съда по събирането, проверката и оценката на доказателствата, които сериозно са рефлектирали върху правилността на формиране на фактическите и правни изводи. Изрично е посочил, че за пореден път избирателно е подходено при оценката на доказателствената съвкупност, като е отдадено приоритетно значение на доказателствата оневиняващи подсъдимия и са игнорирани тези, които доказват вината му, разкъсана е обективната връзка между доказателствата, твърде схематично са разпитани част от свидетелите и тенденциозно са съпоставени с показанията на друга част, неоснователно е отказано събирането на допустими доказателства. Въззивната инстанция, позовавайки се и на последователната съдебна практика само формално е приела, че указанията на касационната инстанция относно тълкуването и прилагането на материалните и процесуално- правните норми са задължителни, но по същество не ги е изпълнила в тяхната цялост. Позовавайки се на суверенното си право да преценява доказателствените материали по вътрешно убеждение е приела, че не може да получава обвързващи я със задължителна сила указания при оценката им. По начало това съображение е законосъобразно, но в случая следва да се посочи, че неправилно са изтълкувани дадените конкретни указания, защото те не са свързани с вътрешното убеждение на съда да приеме за достоверен даден доказателствен източник и на направи от него конкретен извод. В самото начало на отменителното решение е посочено, че касационният състав не може да подмени вътрешното убеждение на съда по същество, но намеса е наложителна във всички случаи на неправилен подход при неговото формиране. Такъв неправилен подход отново е допуснат, като са игнорирани указанията относно възможността за установяване на правнозначимите факти с всички допустими в НПК доказателствени способи. Анализът на доказателствените материали не е извършен поотделно и в тяхната съвкупност, в оценъчната дейност не е търсена логическа връзка и взаимна обусловеност между доказателствените източници. Нарушенията са довели до опорочаване вътрешното убеждение на съда при решаване на въпроса за доказаността на обстоятелствата по чл. 102 НПК. Въпреки изрично дадените в отменителното решение указания, въззивният състав е отхвърлил искането за разпит на полицейските служители И. Т., М. Я., Й. Т. и К. Д. Изложените в мотивите на постановеното в съдебно заседание определение, с което се е произнесъл по това искане, съображения, че по отношение на тях от една с. е налице забраната на чл. 118 НПК, а от друга с. е недопустимо първични доказателства да бъдат заменяни с производни такива, противоречат на нормите на НПК, определящи доказателствените средства, въз основа на които се установяват фактическите данни, свързани с обстоятелствата по делото. Със свидетелски показания могат да бъдат установени всички възприети от свидетеля факти, които са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за изясняването им. Процесуалният закон е последователен в тази насока и налага ограничение за свидетелстване само по отношение на лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Недопустимо е забранителните норми, ограничаващи възможността едно лице да свидетелства за факти, които имат значение за делото да се тълкуват и прилагат разширително. Не може да се откаже по принцип възможността на всички служителите на МВР, ангажирани с оперативната работа преди началото и по време на наказателния процес, да свидетелстват за факти и обстоятелства станали им известни при разкриването на престъплението. Не случайно както в отменения, ката и по сега действащия НПК се съдържа забрана за свидетелстване само от участници в самата процесуална дейност. Свидетелите Т. и Д. не са участвали в някакво процесуално качество в процеса и не им е било възложено от разследващия орган извършването на отделни следствени действия. За тях не съществува забраната да свидетелстват за обстоятелствата, които са им станали известни при разкриване на престъплението. Свидетелят Д., разпитан в досъдебното производство е установил, че имал задача да управлява автомобила, в който на 3.03.1997 г. пътувал подсъдимия при проведения следствен експеримент, при който са иззети вещи принадлежали на пострадалия К. установил е: "Не знаехме къде отиваме. Д. ни казваше къде да караме. На една малка уличка Д. каза да спрем, там имаше контейнер за смет, спряхме, той слезе и говори със следователя. В този смисъл са и показанията, дадени от св. Т, който е пътувал в друг автомобил. Той също е установил, че колоната от автомобили се водела от подсъдимия, който указвал посоката, че при изваждането му от автомобила той посочил контейнера и пред него е изсипано съдържанието му. Подсъдимият им е съобщил факти, които не са им били известни и касаят извършеното престъпление. Както въззивният състав е посочил в мотивите на решението посочването на местонахождението на вещите от подсъдимия е важна индиция за авторството и като е отказал да събере доказателства в този смисъл, съществено е ограничил правата на страната, която повдига и поддържа обвинението. Във връзка с посочването от подсъдимия на местонахождението на вещите е допуснато и друго нарушение, като не са оценени съобразно действителното им съдържание показанията на поемните лица П. и Г. За присъствието на лице, което признало за извършено престъпление те не са разбрали от извикалите ги полицаи, както е прието по делото, а лично са възприели това лице в един от автомобилите. В този смисъл са показанията на св. П, който е установил, че в колата с полицаите било някакво момче, което било заподозряно в убийство и макар да не е разговарял с него го възприел като фигура. Посочили са и друг съществен факт, който съдът превратно е оценил. В досъдебното производство и двамата са установили, че кофата за смет била обърната в тяхно присъствие и от нея изпаднали вещите описани в протокола, който подписали. Ако беше обсъдил съобразно действителното им съдържание тези показания и ги беше съпоставил със съобщеното в досъдебното производство от свидетелите, които отказал да разпита, съдът би могъл да достигне до различни изводи по въпроса дали подсъдимият е посочил на разследващите органи местонахождението на вещите. Формално е подходено при отказа да бъде ценено като годно доказателство проведения на 6.06.1997 г. следствен експеримент. Както е посочено още в първото отменително решение на ВКС на практика при провеждането му са спазени съществуващите към този момент изисквания по чл. чл. 140 и 142 НПК /отм./. Дори и прецененото като "фрапантно" нарушение на съдопроизводствените правила да води до неговата негодност, не съществува пречка да бъдат разпитани поемните лица, присъствали при извършването му. Действащият към момента на извършването му процесуален закон не е забранявал съвместяването на качеството на поемно лице с други функции. От фактът, че свидетелката Б, по указание на водещия разследването е изпълнявала изпълнява ролята на две от жертвите, е направен незаконосъобразен извод, че не е могла да възприеме цялостно и всеобхватно фактическата обстановка и достоверно да разкаже за всички обстоятелства, описани в подписания от нея протокол. Свидетелката е установила личните си възприятия, а именно, че подсъдимият е разказал къде са се случили нещата, кой, къде и в каква позиция е бил, какви средства са използвани. Съобщеният от нея факт: "Ние заемахме съответната позиция, която подсъдимият показваше." е интерпретиран по различен начин от съда като е прието, че не е могла да възприеме изявленията на подсъдимия. Свидетелката е установила, че е подписала протокола за следствен експеримент в качеството си на поемно лице, с което е удостоверила, че съдържанието му отговаря на истината, поради което не може да се приеме извода, че процесуално-следственото действие е проведено без участието на поемни лица. По идентичен начин е подходено и при оценка на съобщените факти от св. Я, участваща като стенограф - технически специалист. За нея също не е съществувала към този момент забрана да съвместява друго процесуално качество. Установила е възприетите действия на подсъдимия, а именно, че той е посочил мястото от където е взел пистолета, мястото където било малкото дете и как прерязал гърлото му. Основателен е довода за допуснати нарушения при оценката на обясненията на подсъдимия, с отдаване на приоритетно значение на тези, които е дал в съдебно заседание и игнориране на обясненията му от досъдебното производство. Те са важен източник на преки доказателства, като едновременно с това са и средство за защита. Това налага много внимателно да бъдат преценени и съпоставени с останалите доказателствени източници и да бъдат кредитирани само когато се подкрепят от тях. Въззивната инстанция е приела, че са подложени на задълбочен и всеобхватен анализ от първоинстанционния съд и самостоятелно ги е анализирала. Изложила е съображения, че при снемане на обясненията му в досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, като при първия разпит, в отсъствието на з. е използван психологически натиск над личността му с цел постигане на самопризнания, а последващото му поведение на признаване е разбираемо и продиктувано от страх за собствената му съдба. Тези изводи е подкрепила и с приетите "фрапиращи несъответствия" между описания от подсъдимия механизъм на причиняване на уврежданията с обективно констатирания такъв, както и с факта, че не са му били задавани уточняващи въпроси за допълване на обясненията и за преодоляване на противоречията. Такъв подход на преценка на достоверността на обясненията на обвиняемия противоречи на данните по делото и на задълженията на съда, които ги оценява. От момента на привличането му като обвиняем с постановлението от 4.03.1997 г. му е осигурен з. и в негово присъствие е поканен да даде обяснение по обвинението. В този момент разследващия не е разполагал с данни относно взаимоотношенията на подсъдимия с пострадалите, вземането на сумата 200 щ.д от портфейла на бащата, начина на изразходване на тази сума, действията му предхождащи деянието, както и тези които е извършил след като напуснал дома си. За тях сведения е могъл да даде единствено той и затова не може да се приеме, че по някакъв начин му е било внушено какви обяснения да даде. Съобщеният в първия разпит факт, че на 28.02.1997 г. взел 200 щ.д. без разрешение от баща си, с които играл на покер машина и когато на следващата сутрин баща му разбрал, последвало обяснения, са подкрепени косвено от цяла поредица свидетели, а именно П., Т., К., В., Л., всеки от които е установил оплакванията от с. на бащата, че сина му започнал да краде, а пряко от данните съдържащи се приложения дневник, в който бащата записвал всички свои разходи, като последна е записана тази сума. Внимателното запознаване със съдържанието на този разпит със съобщеното при следващите разпити на 7.03.1997 г. и 13.03.1997 г. не позволява да не възприеме направения извод за дословно повторение на това, което е съобщил при разпита му преди привличането в качеството на обвиняем. При трите разпита е дал сведения за различни факти, като са проверявани и твърденията на част от свидетелите, че е бил с колата и мобифона още на 1.03.1997 г., както и установеното от приятелите му, че на тази дата ще има пари. Потвърдил е извършването на престъплението и при разпита на 12.06.1997 г. в присъствието на друг, упълномощен от него, защитник. Съдът е отхвърлил като недостоверни тези обяснения без да ги съпостави с показанията на св. Е, които също са установили, че подсъдимият е очаквал да вземе пари около 600 щ.д. Не може да бъде възприето съображението за отхвърляне обясненията му от досъдебното производство поради "фрапиращите несъответствия" между описания от него механизъм на увреждане на братчето му Н. с констатациите на съдебномедицинската експертиза за броя на нараняванията, механизма на нанасянето им и непосредствената причина за настъпване на смъртта. Запознаването със съдържанието на обясненията му сочи на идентичен механизъм като съобщил, че затиснал с възглавницата главата му и прерязал с ножа артерията по врата от дясната страна/в първия разпит/, взел един нож от кухнята и с него заклал брат си/ при втория разпит/, с ножа го прорязал по шията/при третия разпит/, наръгал го един път в областта на шията от дясната му с., след това без да вади ножа го разклатил наляво и надясно/при последния разпит/. При заявеното, че само това си спомня, защото след първите изстрели изпаднал в особено състояние и действал механично, не може да се възприеме извода, че обясненията му от досъдебното производство противоречат на констатираните телесни увреждания. Те не противоречат на заключението на съдебно медицинската експертиза относно причината за смъртта - заколване, прерязване на шията отпред, като раната е причинена от неколкократни тегления на ножа в една и съща рана. От друга с. без убедителни съображения съдът е приел за правдоподобни обясненията му от съдебната фаза на процеса, че бащата доброволно му дал единия автомобил, а като не могъл да го запали и без да изясни каква е повредата, му дал ключовете от другия и то при положение, че не е бил добър водач/ не могъл да върне автомобила обратно в гаража и го оставил отпред, увредил страничното огледало./ В тази връзка не са оценени съобщените от свидетелите факти, че бащата се грижел за автомобилите си, до този момент не е имало случай да ги предоставя за управление на подсъдимия, не му е имал пълно доверие оплаквал се, че започнал да краде и изнася от къщи, като имало случай и на кражба на пари от негов магазин. След като е имал намерение същия ден да се връща в офиса, е малко правдоподобно да му остави цялата връзка с ключове, в това число и тези от него. Събрани са доказателства за двете връзки ключове, иззети при обиска на подсъдимия и в автомобила, като сам е посочил кой ключ от къде е. Не са подложени на внимателна преценка показанията на св. Т, К. и И. относно точния час на срещата им с подсъдимия, движението им преди пристигането на централна гара, обясненията, които подсъдимият е дал за автомобила и мобифона, имало ли е и в кой момент увреждане на автомобилното стъкло. При запознаване с показанията им от различните фази на процеса прави впечатление липсата на последователност и стремеж да ги доближат с обясненията на подсъдимия. Това очевидно не е взето предвид от съда и не са положени усилия за изясняването му. Не са обсъдени и данните от приложената справка за проведените разговори от мобилния телефон. При приетото от съда, че подсъдимият пристигнал в жилището на св. Т около 15.15 - 15.20 часа липсва отговор на въпроса кое е наложило позвъняването от мобилния апарат на домашния му телефон. В мотивите на решението не е получил отговор и въпроса как вещи на пострадалия - мъжки портфейл и бележник с телефонни номера са се озовали на едно и също място с изкъртеното странично огледало, при положение, че е било на автомобила, когато подсъдимият започнал да го управлява. Обсъждайки показанията на свидетеля К съдът е приел, че липсва основание да се счита предубеден от изхода на делото и не може да му се отправи упрек, че пресъздава превратно фактите от действителността, но по същество избирателно ги е кредитирал само в частта им относно времето когато възприел необичайните шумове от жилището и плача на малкото дете. Освен тях обаче свидетелят е установил и оплакването на бащата, че проблемите с "пипането" от с. на подсъдимия остават, както и разговора, който са провели с подсъдимия в деня след задържането му, при който по същество е признал авторството, като е заявил, че баща му с нищо те го е предизвикал и не знае какво му е станало да го застреля. К. не е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса и не е изпълнил дадените му указания в отменителното решение, въззивният състав е допуснал нарушения на процесуалните правила, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. То е довело до потвърждаване на оправдателната присъда без основание и в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. На това основание въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани всички възможни и допустими доказателства, необходими за всестранното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, които да бъдат подложени на всестранен и обективен анализ поотделно и в логическата им връзка и от тях да бъдат направени точни фактически и правни изводи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение