Решение № 3322 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. М. от гр. Варна, чрез проц. представител адв. М. Михалева, против решение 7915/1 август 2024 г., постановено по адм. д. 554/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоначално по подадена жалба от Н. В. Б. и Д. Н. Б. е било образувано адм. дело 449 по описа на Административен съд Варна за 2021 г., който с определение 2378/11 август 2022 г. на основание чл. 159, ал. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане. По реда на касационния контрол с определение 119/05 януари 2023 г. по адм. дело 11356/2022г. ВАС е отменил прекратителното определение като е приел жалбата за допустима и е върнал делото за продължаване на процесуалните действия. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение 2670/06 март 2024 г., постановено по адм. д. 9421/2023 г. на ВАС е отменено решение 1044/14 юли 2023 г., постановено по адм. д. 144/2023 г. на Административен съд Варна и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е била подадена от Н. В. Б. и Д. Н. Б., против виза за проектиране на временен строеж 79/14 декември 2020г ., издадена от гл. архитект на район Одесос при Община Варна, с която на основание чл. 49, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 50, т. 1, буква б ЗУТ при условията на чл. 51, ал. 1 ЗУТ е разрешено проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м. и направа на капандури в сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, разположена в УПИ ХІІ-7,17, представляващ имот с идентификатор 10135.1501.1225 по КККР, кв. 288 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна с административен адрес [улица]. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил визата и е осъдил Община Варна да заплати разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обжалваната виза е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - главния архитект на общината, при упражняване на законово регламентираните му правомощие по чл. 140, ал. 7 във връзка с чл. 140, ал. 3 ЗУТ. В случая с оспорената виза се разрешава преустройство на таванско помещение на сграда чрез изграждане надзид до 1,5 м. и направа на капандури. При второто разглеждане на делото, съдът е назначил допълнителна СТЕ, според заключението на която е установено, че е налице необитаемо подпокривно пространство над първия жилищен етаж от сградата, до което няма изградено стълбище, а се стига чрез подвижна стълба и отвор 40/40 см. Въз основа на огледа и установеното фактическо състояние и осъществено строителство на жилищната сграда, както и на разрешеното такова с билет за строеж от 12 октомври 1956 г. и одобрени проекти, вещото лице е направило категоричния извод, че не е налице таванско помещение в процесната сграда, което може да бъде преустроено по реда на чл. 50, т.1, б. б ЗУТ. Съгласно ТР 34 от 15 август 1983г. по гр. д. 11/1983 г. на ОСГК на ВС, ако подпокривното пространство (таванът) няма нужната височина, пространство и обем за изграждане на обекти, посочени в чл. 63, ал. 1 от Наредба 5, няма достъп до него от редовна стълба и е неизползваемо, освен като изолация между последната плоча и покрива и за достъп до него, то е обща част по естеството си и не може да се преустройва и разделя между етажните собственици. В случая не е налице етажна собственост, но е безспорно, че сградата изобщо няма таванско помещение, а е налице подпокривно пространство, до което няма изградено стълбище, а се стига чрез подвижна стълба и отвор 40/40 см., което без да е обща част от сградата, може да се счита само като част от общия обем на сградата или от нейната РЗП, без самостоятелно функционално предназначение и без да бъде самостоятелен обект. Когато таванското помещение не е изградено и подпокривното пространство тепърва ще се преустройва с тази цел, то приложима би била нормата на чл. 53 ЗУТ, която за разлика от разпоредбата на чл. 50, т. 1, б. "б" ЗУТ не допуска изменение във външното очертание на сградата, включително и във вертикално отношение. След като не са изяснени всички релевантни факти при издаване на визата за проектиране в съответствие с чл.35 АПК, административният орган е допуснал и нарушение на процесуални правила, което съдът също правилно е отчел като основание за отмяната му. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и във връзка със своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците Н. В. Б. и Д. Н. Б., следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 1250 лева за всеки един от тях, доказани по своя размер. На адв. Д. Бегажева, назначена от първоинстанционния съд за особен представител на заинтересованите страни Н. Т. Н. и П. Т. Н., на осн. чл. 137, ал. 6 АПК, се дължи възнаграждение за осъщественото в настоящото касационно производство представителство, което съда определя в размер на Ѕ (една втора) от минималното възнаграждение по Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за този вид дела или в размер на 625 (шестстотин двадесет и пет) лева. За същото следва да бъде осъден касаторът С. А. М., да внесе по сметката на Върховен административен съд. На адв. Д. Бегажева, след постъпване на сумата от 625 (шестстотин двадесет и пет) лева по сметката на ВАС, да се издаде разходен касов ордер и й се изплати същата от сметката на съда. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав