Решение № 11624 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2011 г.

Решение № 11624 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5591/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Ирина Василева Рачева от София срещу решение № 1119/14.03.2011 г. по адм. дело № 7920/2009 г. на Административния съд - София-град, II отделение, 31 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск от касаторката на осн. чл. 1 ЗОДОВ, за нанесени й имуществени вреди в размер на 150 000 лв. представляващи разликата между получената сума от Столична община по сключен договор за продажба на недвижим имот и действителната сума, която би получила от продажба като суперфициар по договор за учредяване право на строеж. Съдът приел, че иска е процесуално допустим срещу Столична община, но предвид установените факти не са налице предпоставките - наличието на незаконосъобразно действие на общината и настъпване на вреди при или по повод изпълнението на административната й дейност. От друга страна ако се приеме, че вредата касае отменения писмен отказ на кмета, по влязлото в сила съдебно решение № 2502/8.03.2002 г. по адм. дело № 8643/2001 г. на IV отделение на Върховния административен съд, то са изминали повече от пет години и съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг ред. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е неправилно обосновано в съответствие с материалния закон и със събраните по делото доказателства, което налага неговата отмяна. В исковата молба едновременно се иска присъждане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на отменен адм. акт, а именно отказа на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на имота на ищцата по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНС, ЗДИ и ЗС, тъй като кмета забавил издаването на съответния адм. акт и в резултат на неговото бездействие междувременно общината издала суперфиция на трето лице, което застроило имота и след приключване на воденото адм. дело № 316/2000 г. на III отделение на Гражданска колегия на СГС, оставено в сила с решение № 2502/8.03.2002 г. по адм. дело № 8643/2001 г. на IV отделение на Върховния административен съд, с което отказа на кмета бил отменен и собствеността на имота възстановена по отношение на ищцата, то тя вече не могла да придобие реална собственост. Едновременно в исковата молба се твърди и иска присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ, поради факта че ищцата била принудена да продаде собствеността на земята със сключен договор за продажба със Столична община в резултат на бездействието на кмета на общината да издаде своевременно писмения си отказ, и че междувременно разрешил суперфиция върху имота на трето лице. Съдът е следвало да изиска от ищцата да уточни точно правното основание на иска си, тъй като чл. 204 АПК предвижда наличието на вече отменен адм. акт, от който са причинени вреди, или установяване на незаконосъобразно действие или бездействие на адм. орган, при и по повод изпълнение на неговата административна дейност. Освен това ищцата е твърдяла, че вредата й е нанесена по повод на сключен договор за продажба от общината и то принудително за цена, която според нея е неизгодна. След като съдът не е дал указания на ищцата да уточни исковата си молба, то той е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,