Решение № 12880 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. Л. Г. срещу решение 345 от 12.03.2025г., постановено по адм. дело 1380/2024г. по описа на Административен съд София област, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед СД-05-244/29.10.2024г. на министъра на правосъдието. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът министър на правосъдието, чрез гл.юрк. Николова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли заоставяне в сила на решението и присъждане на разноски юрк. възнаграждение. Ответникът А. К. К.,чрез адв.Караджов, оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът И. Ф. И. не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед СД-05-244/29.10.2024г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 12, ал. 3 и 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ е разпоредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара А. К. К., класиран за нотариус с район на действие, съвпадащ със съдебния район на Районен съд Павликени. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл.12,ал.3 от ЗННД , в изискуемата писмена форма и при спазване на изискванията по чл.59,ал.1 и ал.2 от АПК, вкл. за мотивиране на акта с препращане към Протокол 10 и Протокол на конкурсната комисия по чл.11 ал.1 от Наредба 36 от 7.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси /Наредбата/. След анализ на приложените по административната преписка документи, първоинстанционният съд е установил спазване на процедурата относно назначаване на комисията, на която е възложено провеждането на конкурса, относно провеждането на самите изпити /писмен и устен/, относно обективиране на работата на комисията в писмени протоколи, съобщаване на всички междинни актове и гарантиране възможността на участниците в конкурса за обжалването им. Двете основни възражения за немотивираност на поставените от комисията оценки и за задаване на въпроси извън изтегления такъв от жалбоподателя са възприети като неоснователни, тъй като няма такъв вид изисквания както в закона, така и в Наредба 36 от 7.01.1998 г. /Наредбата/. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че действащата нормативна уредба на конкурсите за нотариуси /ЗННД и Наредбата/ не съдържа изискване за излагане на мотиви към поставените оценки от членовете на конкурсната комисия, тъй като начина на конструирането й и съставът й са гаранция за спазване изискванията за публичност, прозрачност и обективност при оценяването. Конкурсната комисия се състои от председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и точно определени членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданско правни науки, определен от министъра на правосъдието - чл.2, ал. 2 ЗННД. Този нормативно определен състав на комисията предопределя обективност на оценките от писмения и устен изпити, като конкретно мотивиране на поставените от членовете на комисията не се изисква, тъй като оценяването на правните и практически знания на кандидатите не може да бъде мотивирано. Възприятието на всеки от членовете на комисията е субективно, поради което обективността на оценяването е гарантирана от начина на формиране на крайната оценка, която е средно аритметично, т.е. без да се дава превест на оценяването от определена категория членове на комисията. Гаранцията за публичност, прозрачност и обективност при провеждане на конкурса и по-конкретно на устния изпит се съдържа в нормата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата, регламентираща, че устния изпит се провежда в присъствието на конкурсната комисия, стенограф и следващите до 5 кандидати по графика за изпита, както и в изискването оценката да се обявява веднага на кандидата. Неоснователно се явява и второто оплакване по касационната жалба, а именно: задаването на въпроси извън приложното поле на изтегления от кандидата въпрос. Както правилно е приел първоинстанционният съд в действащата нормативна уредба няма забрана членовете на комисията да задават и други въпроси, извън обхвата на изтегления въпрос от изпитвания кандидат, стига тези въпроси да са в обхвата на конспекта. Именно тези допълнителни въпроси, породени от отговорите на кандидата по темата на изтегления въпрос, дават възможност на членовете на комисията да оформят крайната си оценка за правната подготовка на кандидата. В пледоарията си по същество касационният жалбоподател заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса: Противоречи ли на правото на Европейския съюз разпоредба от нормативен акт, уреждаща процедура по провеждане на конкурс за заемане на публична длъжност, каквато е тази на "нотариус", в която няма ясно дефинирани и предварително оповестени критерии за оценяване, и от които при сравнение на резултатите на двама кандидати да стане ясно защо единият е оценен по-ниско или по-високо от другия?. Така поставеният въпрос не е конкретизиран в писмената защита, която е представена в изрично предоставения от съда срок на касатора, с оглед на което поставеният въпрос освен ,че се явява ирелевантен за производството, не отговаря и на целта на преюдициалното запитване - не се сочи конкретна национална правна норма, която да противоречи на общностното право, както и съответната норма, чието тълкуване се иска. Формулираният от касатора въпрос по своята същност не представлява искане за тълкуване на разпоредби на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на конкретни въпроси, съобразно фактите на спора - предмет на настоящото дело и то без да са коректно описани. Следователно искането не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване, поради което следва да се остави без уважение, независимо, че е заявено пред касационната инстанция, която принципно е длъжна да отправи запитване до СЕС, но това задължение не е абсолютно. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и трайно установената практика на СЕС недвусмислено следва, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, е длъжна да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на правото на Съюза. Националният съд отправя запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуване на валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на висящото пред него дело. Практиката на СЕС сочи, че съдът отклонява въпроси, когато същите са формулирани по начин, който изисква консултативно становище от СЕС по хипотетични въпроси дело Стоилов и Ко ЕООД с/у Началник на Митница Столична, С-180/12. Именно от този вид е и формулираното от касатора искане по делото, тъй като то не се позовава на конкретна приложима норма от общностното право, която да се нуждае от тълкуване или на норма от националното законодателство, която противоречи на общностното право. Преюдициалният въпрос следва да има връзка както с предмета на делото, така и с приложимостта на правото на ЕС към обстоятелствата по конкретния спор, но да не касае фактически въпроси от главното производство, а само такива, отнасящи се към тълкуване на разпоредба или на правото на ЕС, тъй като с произнасянето по въпроса се цели не решаване на делото по същество, а предоставяне на националните юрисдикции насоки за тълкуването на общностното право, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор - дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06. Именно въз основа на полученото тълкуване от СЕС, националният съд следва да приложи съответната правна норма от общностното право или да обоснове евентуално противоречие на национална правна норма с правото на ЕС. Преюдициалното запитване има за предмет тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС в контекста на приложимата към спора националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата ще е неприлагане на противоречащата национална уредба по конкретното дело. Предвид изложеното и тъй като самото тълкуване на национална правна норма не е в предмета на преюдициалното запитване, а запитването винаги се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, настоящата инстанция намира, че заявеното искане от касатора за отправяне на преюдициално запитване следва да се отхвърли. Неоснователно е и позоваването в писмената защита на практиката на СЕС по дела С-621/16 , С-377/16 , С-896/19 и С-222/86, тъй като доводът за противоречие на правната уредба на конкурсите за нотариус на правото на ЕС е въведен едва в писмената защита, т.е. след настъпилата преклузия с изтичане на 14-дневният срок за обжалване на първоинстанционното решение и след хода по същество. Този довод се явява и неоснователен, тъй като сочената практика на СЕС не е относима към процесния конкурс. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответниците министър на правосъдието и А. К. К., касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, както следва: 1. в полза на Министерството на правосъдието - юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 2. полза на А. К. К. адв. възнаграждение в размер на 1000лв, договорено и реално внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2025г., който размер е съобразен с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,