Решение № 734 от 24.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ против решение 1164/17.09.2021 г. по адм. д. 3398/2019 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска да бъде отменено. Възразява се, че за исковите периоди липсва предпоставката - отменен незаконосъобразен акт. След отмяната на Решение 530/20.05.2014 г. на директора на Център ФЛД , следва финансиране за период от една година, като след това не е подавано ново заявление за лечение. Възразява се, че назначената по делото експертиза е установила липса на основни реквизити в представените платежни документи, което не ги прави годни счетоводни документи. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Ангелова. Ответникът - В. Белева редовно призована, не се явява. Ответникът - В. Белев, чрез майка и законен представител В. Белева, редовно призован, не се явява. И двамата се представляват от адвокат Таушанов, който счита касационната жалба за неоснователна. Твърди, че в първоинстанционното производство пред Административен съд - Варна са подробно изяснени основанията за искане на имуществено обезщетение на направените разходи по лечението в продължение на няколко години на детето. Моли да бъде потвърдено решението на първата инстанция и претендира заплащането на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд се е позовал на приложените по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото експертиза, установяващи извършените от родителите на малолетния В. Белев разходи във връзка с пътуването, престоя и лечението му в град Мюнхен. Досежно предявеният от малолетния В. Белев иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева са обосновани изводите на първоинстанционният съд, че с отмененото Решение на директора на ЦФЛД е засегнато правото на достъп до медицинска помощ на детето във връзка с установеното заболяване. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди, предявен от майката на детето, е обоснован извода на първоинстанционния съд, че отмененият като незаконосъобразен отказ за осигуряване на организационно и финансово подпомагане е предизвикал в Белева основателен страх и безпокойство относно бъдещето на детето, като същевременно е довел и до разкъсване на семейните връзки, тъй като бащата е започнал работа извън страната, за да може да осигури средствата, необходими за лечението на детето. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по искова молба от В. Белева, лично и като законен представител на В. Белев, против НЗОК, като правоприемник от 01.04.2019 г. на Център Фонд за лечение на деца , за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Като основание за претенциите се сочи отказът за финансиране с решение 530/20.05.2014 г. на директора на Център ФЛД за прекратяване на финансовото подпомагане на В. Белев, отменено с Решение 5505/02.08.2016 г. по адм. д. 1981/2016 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 1966/16.02.2017 г. по адм.д. 11267/2016 г. на ВАС - София, VІ отд. Претендираните от В. Белева имуществени вреди са в размер на 57 272.50 лева и представляват стойността на разходите на детето за лечение, транспорт и престой в клиника в гр. Мюнхен, Германия, както следва: м. 06.2014 г. 10 200.82 лв.; м. 10.2014 г. 10 283.21 лв.; м. 02.2015 г. 10 776.08 лв.; м. 05.2015 г. 8335.40 лв.; м. 10.2015 г. 11 775.45 лв. и м. 03.2017 г. 5908.54 лв. Претендираното от В. Белев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. е за понесените от него физически болки и страдания от отказа за финансиране на лечението за неговото заболяване. Претендираното от В. Белева обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., е за изживените стрес и притеснения относно влошаването на здравословното състояние на сина й след прекъсване на предходното лечение в Германия. Обезщетенията се претендират за периода от 20.05.2014 г. 25.11.2015 г. и от м. 11.2016 г. до м. 03.2017 г. (когато в Ц ФЛД е получено решението на ВАС), ведно с мораторна лихва за периода 16.02.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба 30.10.2019 г., и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение съдът е осъдил Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ - София, като правоприемник от 01.04.2019 г. на Център Фонд за лечение на деца , да заплати на В. Белева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно Решение 530/20.05.2014 г. на директора на Център ФЛД за прекратяване на финансовото подпомагане на В. Белев, в размер на57 233,03 лв, ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 15 691,38 лв., считано от 16.02.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и е отхвърлил иска в частта за разликата над 57 233,03 лв. до претендираните 57 272,50 лв., ведно с исковете за присъждане на мораторна и законна лихва върху същата сума. Осъдена е Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ - София, като правоприемник от 01.04.2019 г. на Център Фонд за лечение на деца , да заплати на В. Белев обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно Решение 530/20.05.2014 г. на директора на Център ФЛД за прекратяване на финансовото му подпомагане, в размер на 10 000 лв., ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 2741,67 лв., считано от 16.02.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Осъдена е Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ - София, като правоприемник от 01.04.2019 г. на Център Фонд за лечение на деца , да заплати на В. Белева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно Решение 530/20.05.2014 г. на директора на ЦФЛД за прекратяване на финансовото подпомагане на В. Белев, в размер на 40 000 лв., ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 10 966,60 лв., считано от 16.02.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Съдът е приел, че вредите се претендират вследствие на незаконосъобразното решение 530/20.05.2014 г. на директора на ЦФЛД за прекратяване на финансовото подпомагане на В. Белев, отменено с решение 5505/02.08.2016 г. по адм.д. 1981/2016 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 1966/16.02.2017 г. по адм. д. 11267/2016 г. на ВАС - София, VІ отделение. Приел е за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на исковите молби на двамата ищци за периодите: 1/ от 20.05.2015 г. до 25.11.2015 г. както и 2/ от м. 11.2016 г. до м. 03.2017 г., поради това че за посочените периоди липсва първата материална предпоставка за уважаване на исковете по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отменен административен акт. Посочил е, че исковете за обезщетяване на вреди, произтичащи от отмененото решение 530/20.05.2014 г. на директора на Център Фонд за лечение на деца , се отнасят за периода от издаването на акта до момента на неговата отмяна, т.е. от 20.05.2014 г. до постановяване на съдебния акт, с който окончателно е решен спорът за неговата законосъобразност решение 1966/16.02.2017 г. по адм. д. 11267/2016 г. на ВАС /в същия смисъл Решение 16033/30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. 6814/2019 г./. Според съда, окончателният съдебен акт е и първата необходима материална предпоставка за уважаване на исковете, а и в отмененото решение на директора на ЦФЛД не е посочен конкретен времеви период, за който е отказано отпускането на средства. Съдът е посочил, че липсват данни и доказателства, че с последващ административен акт, обхващащ исковия период или поне част от него, е отпусната търсената от ищците финансова подкрепа. За да определи размера на претенциите, съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и е уважил иска за сумата от 57 233,03 лв. Съдът е изложил подробни мотиви, с които е обосновал уважените претенции за неимуществени вреди за В. Белев в размер на 10 000 лв. и за В. Белева в размер на 40 000 лв. Касационната жалба на НЗОК е частично основателна. От фактическа страна по делото е установено, че през 2012 г. ищецът В. Белев е диагностициран с диагноза: [диагноза]. [диагноза]. Състояние след [диагноза]/. През 2011 г. в Очна клиника Университет [наименование] Мюнхен, Германия, е извършена оперативна интервенция на [заличен текст] на В. Белев. През 2013 г. лечението на детето е финансирано с 40 000 евро от Център Фонд за лечение на деца към Министерство на здравеопазването на Република България. От Центъра детето е насочено за лечение в [наименование] в гр. Мюнхен, Германия, където е лекувано със [заличен текст]. След постигнати добри резултати от лечението в [наименование], В. Белев е подал заявление вх. 3415/18.02.2014 г., с което е кандидатствал в ЦФЛД за финансово подпомагане на следващите етапи от лечението му в същата клиника. По това заявление, с Решение 530/20.05.2014 г. Директорът на ЦФЛД е отказал исканото финансиране. Предприетото съдебно оспорване на решението за отказ е приключило с Решение 5505/02.08.2016 г. по адм.д . 1981/2016 г. на АС - София-град, с което Решението на Директора на ЦФЛД е отменено като незаконосъобразно. С Решение 1966/16.02.2017 г. по адм. д. 11267/2016 г. на ВАС, решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. След като Решение 530/20.05.2014 г. на Директора на ЦФЛД е било обжалвано, Фондът е продължил частично да финансира лечението на В. Белев от 25.11.2015 г. до ноември 2016 г. По твърдение на ищцата, на 25.01.2017 г. директорът на ЦФЛД отново отказва финансиране на лечението на детето, но по делото липсват данни този отказ да е обжалван пред съда. След смъртта на [заличен текст] на 04.05.2016 г. клиниката не е престанала да функционира веднага, а е функционирала до м. 09.2016 г. с неговото име. От м. 10.2016 г. клиниката е продължила да работи на същото място, със същия адрес, със същите служители, със същите пациенти, върху които са прилагани същите терапевтични процедури. Неправилни са изводите на административния съд, че обезщетенията за вреди, произтичащи от отмененото решение 530/20.05.2014 г. на директора на ЦФЛД, са за периода от неговото издаване до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение. Не отговаря на установената фактическа обстановка приетото от съда, че липсват данни впоследствие да е отпускана финансова помощ на В. Белев. Такива данни се съдържат и в исковата молба, където конкретно са посочени периодите, в които Фондът е заплащал лечението на В. Белев и годините, в които той, чрез законния си представител, е подавал заявление за подпомагане 2018 г. и 2019 г. Вярно е, че в отмененото като незаконосъобразно решение на директора на Фонда няма посочен период, за който се отказва помощта, но този период се извежда от законовата уредба на процедурата по отпускане на помощта. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център Фонд за лечение на деца , издръжката на фонда се осигурява от субсидията по ал. 1, т. 1 /субсидия от държавния бюджет/, като размерът на разходите за съответната година се определя в бюджетната сметка на фонда. А съгласно чл. 5, ал. 5 от Правилника, финансирането на дейностите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 3, 4 и 5 се извършва до размера на средствата по бюджетната сметка на фонда за съответната година, утвърдена от министъра на здравеопазването. С оглед на това всяка година се подава заявление по утвърден образец, към което се прилага медицинска документация на не повече от два месеца /чл. 30, ал. 1, т. 4 от Правилника/, и сумата за финансово подпомагане се определя според размера на бюджетната субсидия и според нуждите на подалите заявление лица. Това е безспорно установен факт, съгласно признанията на страните в съдебно заседание на 26.05.2020 г. по адм. д. 3398/2019 г. и отразеното в протокола тяхно становище, поради което не се е наложило събиране на доказателства за изясняването на този факт. От това следва извод, че с отмененото решение 530/20.05.2014 г. на директора на ЦФЛД е отказана финансова помощ за лечение на детето за период от една година и това прави исковата претенция основателна само за период от една година, считано от м. юни 2014 г. Що се отнася до размера на финансовото подпомагане на пациента по чл. 43 от Правилника /отм./, той се определя чрез административна процедура, уредена в Правилника /отм/, действал към предходния момент. Административният орган е този, който определя допустимите разходи за лечение на детето, разходите за придружител и целия размер на финансовото подпомагане. В случаите, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган, съдът не може да реши спора по същество, когато отмени незаконосъобразния административен акт. Именно поради това административният съд, след отмяна на обжалваното решение 530/20.05.2014 г. на директора на Фонда, е върнал преписката за ново произнасяне с указания за уважаване на искането за финансова помощ. Образуваното административно производство по заявлението за финансово подпомагане от ЦФЛД за 2014 г. на В. Белев не е приключило с влязъл в сила административен акт за предоставяне или за отказ от организационно и финансово подпомагане. Този административен ред изключва приложението на ЗОДОВ и претендирането на направените разходи под формата на обезщетения за вреди. Нещо повече - определянето на размера на дължимите от НЗОК разходи за извършеното лечение е от изключителната компетентност на административния орган. Друг е въпросът, че административният орган следва да се произнесе в строго регламентирани срокове, което той не е сторил. Неоправданото му забавяне е основание за търсене на отговорност за вреди за неговото бездействие. Поради изложените съображения, решението в частта за присъдените имуществени вреди, е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Претенцията на В. Белев следва да се насочи към НЗОК, която след влязлото в сила съдебно решение за отмяна на решение 530/20.05.2014 г. на директора на Фонда, следва да се произнесе с решение и да определи размера на дължимата едногодишна финансова помощ за лечението на детето. В частта на претенцията на В. Белев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, решението на административния съд е правилно. Съдът е обсъдил задълбочено показанията на разпитаните свидители за състоянието на детето след постановения отказ за заплащане на финансова помощ за лечението му и изводите на съда се споделят от касационната инстанция. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилно е решението, в частта, с която е уважен предявения иск от В. Белева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Основанието на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отмененото решение на директора на Фонда, с което е отказана финансова помощ на В. Белев и поради това от постановения отказ търпи вреди само и единствено адресата на акта. Този извод се налага от изискването на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вредите да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. От морална гледна точка е ясно и безспорно, че липсата на финансиране за лечение на детето се отразява на състоянието и психиката на неговите родители и близки. Но след като майката е подписала заявлението за финансово подпомагане само като представител на детето си, не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди на лично основание. С оглед на това предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен. Решението на административния съд в тази част е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният иск - да бъде отхвърлен. Предвид изхода на спора, разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,