Решение № 6902 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 282/2009 г.

Решение № 6902 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 282/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Красимир Димитров Димов от гр. Бургас срещу Заповед № К-6651 от 01.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. В жалбата се излагат съображения за наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - незаконосъобразност на заповедта поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Б. Иванов, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и в писменото становище, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед № К-6651 от 01.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Красимир Димитров Димов от гр. Бургас, на основание член 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството па вътрешните работи (ППЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с МВР на главен инспектор Красимир Димитров Димов, началник на Районно управление на МВР - Приморско към Областна дирекция на МВР - Бургас, категория В, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено, че жалбоподателя Димов е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 05.08.2008 г. около 06.00 часа в бистро "Бохемия" на ул. "Александровска" № 46 в гр. Бургас е станал свидетел на извършено престъпление - убийство на гражданин от гр. Бургас и вместо да предприеме действия за задържане извършителя на убийството, да запази местопроизшествието и да уведоми компетентните полицейски органи, безучастно е напуснал заведението, с което е нарушил т. 64 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз - 2013/08.11.2006 г. - "държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е станал свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване" - деяние, несъвместимо с етичните нравила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, станало обществено достояние, установено от извършено дисциплинарно производство и обобщена справка рег. № 29336/05.11.2008 г. по описа на ОДП - Бургас. След преценката за законосъобразност по чл. 168 АПК на оспорената заповед, настоящия състав намира, че същата е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, в рамките на правомощията му по чл. 228, т. 1 и чл. 246, т. 1 от ЗМВР - да налага със заповед всички наказания по чл. 226 от ЗМВР, вкл. "уволнение" и да прекратява със заповед служебните правоотношения на държавните служители от МВР категория "В". Към момента на дисциплинарното нарушение и издаване на заповедта, жалбоподателят е изпълнявал своята служба в МВР в категория "В". Спазена е предписаната от чл. 269 и чл. 246, ал. 1 на ППЗМВР писмена форма и съдържание - изложени са мотиви, обосноваващи разпоредителната част, представени са фактическите и правни основания за издаването й. В административното производство са спазени разпоредбите на ЗМВР, ППЗМВР, Инструкция № 13-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Дисциплинарно разследващият орган спазвайки чл. 230, ал. З от ЗМВР е извършил всички необходими и възможни процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение и само с допустимите от закона начини и средства е установил следната фактическа обстановка: Жалбоподателят Красимир Димитров Димов е постъпил на работа в МВР на 03.02.1994 г. като "разузнавач I степен" в РЗС Полиция - РДВР Бургас. От 2006 г. и към момента на нарушението е държавен служител в МВР категория В, главен инспектор, на длъжност началник РПУ III степен в РПУ Приморско, ОДП Бургас. На 05.08.2008 г. около 05, 15-05, 20 часа жалб. Димов заедно с приятеля си Евгений Ганев е посетил бистро "Бохеми", на ул. "Александровска" № 46 в гр. Бургас. Там седнали на маса, на която седял Тодор Стоев, като съответно Е. Ганев седнал срещу Стоев и с гръб към улицата, а Димов на пейка непосредствено до Стоев и с лице към улицата. В 05,57 часа след спор със Стоев, Ганев причинил смъртта му, като го прострелял от упор в главата с личния си пистолет. Действията на Ганев били възприети пряко от седящия до Стоев К. Димов. Трупът на Стоев паднал върху оспорващия, при което той само го отместил, станал и напуснал местопроизшествието без да предприеме каквито и да било действия. При напускането на заведението жалбоподателят отправил реплики към други посетители, в които заявил, че Е. Ганев е убил Стоев. По случая е образувано досъдебно производство № 232/2008 г. по описа на ОДМВР Бургас, материали от което са приобщени като доказателства по дисциплинарното производство срещу К. Димов. Приложени са свидетелски показания, снети пред съдия на свидетелите Илиян Скиндирски и Яни Кузманов - очевидци на престъплението и съответно на нарушението на оспорващия. Приобщени са и експертни справки за извършени експертизи на установена кръв от убития по ризата, с която е бил Димов при инцидента, както и на видеоматериал от камери в близост до заведението заснели престъплението и поведението на оспорващия. Релевираните доводи от жалб. Димов за това, че не е възприел непосредствено извършването на престъплението и за това, че е изпаднал в състояние на временна невменяемост, са изолирани, не съответстват на останалите доказателства и не се подкрепят от тях. Видно от писмените доказателства по делото, по данни от свидетели очевидци и от видеоматериала от камерите до заведението, прострелването е било извършено по открит начин и възприето от оспорващия и други посетители на заведението. Безспорно установените действия и реплики на жалбоподателя непосредствено след изстрела водят до извода за съзнателно напускане на местопроизшествието, след като правилно е възприел и разбрал какво точно се е случило и че пред него е било извършено убийство. Комплексният анализ на всички доказателства събрани по дисциплинарното дело навежда на единствено възможния извод, че оспорващият е извършил виновно констатираните действия в нарушение на етичните правила на Етичния кодекс, непосредствено и ясно е възприел извършването на особено тежко престъпление, при което е бил отнет човешки живот и въпреки това не е предприел действия за задържане на извършителя, за запазване на местопроизшествието или за уведомяване на съответните органи. Действията си е извършил с ясно съзнание за тяхната противоправност, при съзнавани вредоносни последици. В присъствието на оспорващия е извършено престъпление-убийство на гражданин и той не е предприел действия за задържане на извършителя и уведомяване на компетентните органи, а е напуснал местопроизшествието в нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4, вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 и чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 240, ал. 1 от ППЗМВР. Съгласно чл. 230, ал. 1 от ЗМВР, въз основа на предложение от 12.08.2008 г. на ОД МВР - Бургас, с писмена Заповед № К-4553/12.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство. В заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган - комисия и са изложени основанията за образуването на дисциплинарно производство, данни за извършено дисциплинарно нарушение и данните на извършителя. В процедурата по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, на 28.10.2008 г. жалбоподателя е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. В протокол № 28564/28.10.2008 г. е отразено, че К. Димов е запознат от комисията със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата от посочен от него служител. В протокола е отразен и фактът, че към момента на запознаване със заповедта служителят не е представил писмено доказателство за това, че се намира в законоустановен отпуск. Отказа на оспорващия да подпише заповедта и да я получи е отразен в изготвения протокол и по реда на чл. 237, ал. З от ППЗМВР е удостоверен с подписи и имена на двама служители на МВР. В протокола е описана и писмена покана до К. Димов, по силата на чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР да представи писмени обяснения. Поканата е подписана от служителя на следващия ден 29.10.2008 г. На 31.10.2008 г. жалбоподателят е упражнил това свое право и е представил писмени обяснения, под формата на докладна записка рег. № 28948/31.10.2008 г. В тях признава, че е присъствал на инцидента, но отрича пряко да е възприел извършването на престъплението. Заявява, че е чул гръм, видял момчето да пада и изпаднал в шок и повече нищо не помни. Обяснява състоянието си с трайно заболяване-високо кръвно(хипертония). Затова не реагирал адекватно. Не е посочил защитник в дисциплинарното производство. За резултата от разследването дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка № 29336/05.11.2008 г. и е запознал с нея жалбоподателя. С писмена покана № 29499/06.11.2008 г. същият е уведомен за правото му по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР в 24 часов срок да представи допълнителни обяснения или възражения. Оспорващият е представил писмени възражения по съдържанието на обобщената справка и дисциплинарното производство - № 29606/07.11.2008 г. Излага доводи, че вследствие здравословното му състояние към момента на нарушението, не може да му се вмени във вина извършването на същото. Заявил е, че дисциплинарното производство е протекло при нарушение на административно процесуалните правила, тъй като е бил в отпуск по болест през цялото време. С представените писмени обяснения и възражения, участвайки в производството, жалбоподателят е осъществил правото си на защита по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. По дисциплинарното дело не е ангажирал и представил доказателства, в подкрепа на своите обяснения. Спазен е срока по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство. Тъй като към момента на издаване на заповедта за образуването му е бил в сила текстът на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР определящ задължителен едномесечен срок за производството и така е посочен в заповедта, то може да се приеме, че това е бил определения срок за дисциплинарно разследващия орган. В този срок на 10.11.2008 г. дисциплинарно разследващият орган е приключил производството със становище до министъра на вътрешните работи, с изложено основание за реализиране на дисциплинарна отговорност - налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и прекратяване на служебното правоотношение. В становището е взето отношение, обсъдени и оценени са възраженията на оспорващия, представени от него след запознаването му с обобщената справка на комисията. Със становището дисциплинарното производство е представено на министъра на вътрешните работи, който след запознаване и оценка на доказателствата е наложил предвиденото наказание "Уволнение". В материалите по преписката се съдържат данни и за цялостното поведение на служителя по време на службата му в МВР. При издаването на заповедта, наказващият орган в съответствие с чл. 229, ал. 2 от ЗМВР е съобразил тежестта на извършените от К. Димов нарушения, обстоятелствата по извършването, негативните последици и формата на вината. На 08.12.2008 г. жалбоподателят е бил запознат с оспорваната заповед и на основание чл. 232 от ЗМВР същата му е била връчена лично, с положен подпис от него, отбелязана дата на връчване и факта, че не е в отпуск. Дисциплинарно наказващият орган - министърът на вътрешните работи е спазил задълженията по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР, приел е писмените обяснения на държавния служител и го е удостоверил с резолюция и подпис върху тях. В административното производство са спазени преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Нарушението е открито по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР от момента на предоставяне производството на министъра на вътрешните работи като компетентен орган да наложи наказанието, със становището от 10.11.2008 г. и заповедта е издадена в рамките на законовия двумесечен срок - на 01.12.2008 г. Дисциплинарно разследващият орган е основал всички свои изводи за деянията на жалбоподателя, отразени в мотивите на обобщената справка и становището до министъра на вътрешните работи, само на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Така установената фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин сочи, че К. Димов с деянието си е осъществил вмененото му нарушение. Доказани по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство, неговите действия правилно са квалифицирани като тежки дисциплинарни нарушения и представляват съществено нарушение на т. 64 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР: т. 64 Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е станал свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Инструкция № 13-1015/04.07.2006 г. се съдържа легалното определение на нарушение на служебната дисциплина - виновно извършено противоправно деяние, обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ. В чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР в дисциплинарно нарушение е възведено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.