Решение № 5812 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2016 г.

Решение № 5812 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4537/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по обща касационна жалба на д-р В. П. А., д-р Т. Д. М. и д-р Е. С. Р., чрез адв. Иванова, срещу решение № 848 от 15.02.2016 г. на Административен съд - С.-град по адм. д. № 3663/2015 г. С него е отхвърлена жалбата им срещу решение № РО-167/13.03.2015 г., издадено от директора на ТП на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 445/03.08.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението при наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК с искане за обезсилването му или при условията на алтернативност - отмяната на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С.-град изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: От данните по делото е установено, че с ЕР на ТЕЛК в състав - председател - д-р В. П., членове - д-р Т. М. и д-р Е. Р. е определена на Д. М. Б. процент на трайно намалена работоспособност 53 % с дата на инвалидизиране 22.06.1995 г. и срок три години. Експертното решение е обжалвано пред НЕЛК от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ - С.-град, като е поискано отмяната му в частта за трайно намалената работоспособност. На основание експертното решение на ТЕЛК и чл. 98, ал. 7 от КСО с разпореждане № 5902151414 от 05.12.2013 г. на Д. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер. В образуваното административно производство по обжалването на решението на ТЕЛК пред НЕЛК, специализирана НЕЛК по УНГ болести с ЕР № 0192/12.06.2014 г. отменя решението на ТЕЛК по оценка на трайно намалената работоспособност и определя степен на увреждане 33 %. Датата на инвалидизиране и срокът на инвалидност са потвърдени. Другите три специализирани състава от НЕЛК - по хирургични болести, по ортопедични болести и по вътрешни болести не променят определените от ТЕЛК проценти ТНР. Крайният процент определен с ЕР на НЕЛК е 33 %. На основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е издадено разпореждане № 590215/55/11.07.2014 г., с което ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - С.-град прекратява от 05.11.2013 г. пенсията за инвалидност на Д. Б., като на основание чл. 114, ал. 2 от КСО последната не следва да възстановява получената пенсия, тъй като няма вина. В резултат на определения процент трайно намалена работоспособност от ТЕЛК отпусната и изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в периода от 05.11.2013 г. до 31.07.2014 г. в размер на 1068.33 лв. и лихва в размер на 73.75 лв., общ размер на 1142.08 лв., е сума по ревизионен акт от 11.11.2014 г., послужил за издаване на разпореждане № 445/03.08.2015 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което разпорежда сумата да бъде внесена по сметката на ТП на НОИ - С.-град. Т. разпореждане е потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ - С.-град, което е обжалвано от членовете на ТЕЛК пред съда. Съдът е разгледал по същество жалбата и е приел, че са налице предпоставките на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за реализиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, поради което жалбата им е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно. Съдът е приел, че жалбоподателите не са спазили правилата на приложение № 1 и № 2 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, като здравословното състояние на лицето, не е подведено правилно под правната норма. Изложени са абстрактни доводи относно тълкуването на изискването на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО досежно текстът: "актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им". Административният съд не е обсъждал направените от НЕЛК - специализиран състав УНГ корекции на определения от ТЕЛК % ТНР и не е коментирал основанията, поради които се е наложило намаляване на процента на трайно намалена работоспособност. Видно от мотивите на ЕР на ТЕЛК водещата диагноза е глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха, с анамнеза, че се оплаква от болки по целя гръбначен стълб и лявата раменна става, с намален слух от 10 г. и при физически усилия се изпуска по малка нужда, поради което и определена 35 % трайно намалена работоспособност по отправна точка в Приложение № 1, част 3, раздел 1, т. 2.1.2. Посочени са параклинични изследвания - аудиограма 50 дб на по-добре чуващото ляво ухо и е посочено, че не е подходяща за слухопротезиране. В мотивите на решението на НЕЛК се отменя като е определен статус слух с аудиометрия ДУ - 59 дб, ЛУ - 55 дб, Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен средна на тежко чуване, съгласно отправна точка на Приложение № 1, част 3, раздел 1, т. 2.1.1 и се следват 15 % ТНР с корекция на КПД. В решението на НЕЛК е записано: "В ЕР на ТЕЛК оценката е завишена. Не е направена корекция на КПД". Съгласно разпоредбите на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите или юридическите лица ревизионни актове за начет на причинените от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Актовете на медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна - актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни актове, за които са приложими общите и специалните разпоредби за издаването им. Според чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно чл. 63, ал. 1 от същата наредба установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. И в двете решения на ТЕЛК и НЕЛК се сочат съответно отправни точки на част 3, раздел 1 - т. 2.1.1 според НЕЛК и т. 2.1.2 според ТЕЛК. В решението на НЕЛК от мотивите не става ясно от какво следва неправилната оценка на трайно намалена работоспособност. Видно пък от мотивите на ТЕЛК същите са оскъдни и не дават възможност да се направи съпоставка между двете решения, за да се прецени в крайна сметка на какво основание и кои факти и обстоятелства са взети предвид от ТЕЛК за определяне на процент ТНР и поради какви обстоятелства пък НЕЛК намалява този размер. Следва да се приеме, че в случая двете експертизи действат в рамките на своята професионална компетентност и в оперативната си преценка за определяне на ТНР. В такъв смисъл не може да се приеме, че са налице нарушения на нормативните разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК. Такива нарушения не се посочват и обсъждат в самото решение на НЕЛК, а и видно от съдържанието му, не може да се направи преценка на какво основание се посочва друга отправна точка при определяне на ТНР. В крайна сметка не може да се приеме, че има нарушение на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ, каквито са мотивите на административния орган за издаване на административния акт за реализиране на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Не се установява и нарушение чл. 39, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи. При издаване на решението на ТЕЛК е ползвано аудиометрично изследване на слуха, стойностите от които са близки до стойностите от такова изследване извършено от НЕЛК като разликата в оценката на ТНР се изразява в оценката на функционалния дефицит. В ЕР на ТЕЛК е посочено, че Борисова не е подходяща за слухопротезиране, а в решението на НЕЛК се приема функционален дефицит в степен средна на тежко чуване, като не е коментирано слухопротезирането. Нарушенията на нормативните разпоредби при издаване на актовете на медицинската експертиза са нарушения на материалния закон, които ги опорочават в качеството им на административни актове. Такива нарушения са на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата и не съставляват такива нарушения разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на професионална квалификация, дадени в рамките и на основанията предвидени в закона. По отношение на възраженията изложени в касационната жалба досежно нищожността на ЕР на НЕЛК, следва да се отбележи, че посоченото експертно решение не е предмет на настоящото производство и не може да бъде обсъждана законосъобразността на административния акт на основанията по чл. 146 от АПК. Касационните жалбоподатели са изчерпали възможностите си за оспорване на ЕР № 0192 от 12.06.2014 г. на НЕЛК, а изложените по-горе мотиви са относими единствено по отношение на наличието на основание за издаване на ревизионен акт за начет поради акт на медицинската експертиза, който е отменен, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Предвид изложеното, решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане и ревизионен акт за начет следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. По отношение на претендираните от касационните жалбоподатели разноски за двете съдебни производства, следва да се отбележи, че искането е основателно само по отношение на извършените пред Административен съд - С.-град разноски, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева и платена държавна такса в размер на 30 лева. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед горното, настоящият състав намира, че поисканите разноски за извършване на копирни услуги, не са сред посочените в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и не следва да бъдат присъждани. По отношение на поисканите за настоящата инстанция разноски, претенцията също е неоснователна, поради липса на доказателства, които да удостоверяват извършването на такива. Направеното от ответника по касация възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение също е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, и активното процесуално представителство на пълномощника на касационните жалбоподателки пред двете съдебни инстанции. В чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение по делата по КСО е предвидено минимално възнаграждение в размер на 350 лева. С оглед поисканите от трите жалбоподателки 450 лева за защита по процесното дело, която е осъществена в пълен обем от процесуалния представител и предвид сложността на делото, то настоящият състав намира, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,