Решение № 2744 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 406/2015 г.

Решение № 2744 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 406/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е образувано по касационна жалба на Таня Малинова Накева от гр. София, против Решение № 13852 от 19.11.2014 г. по адм. д. № 13567/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за наличието на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Жалбоподателката излага доводи, че съкращаването на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл представлява пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на съответната длъжност, която хипотеза в случая не е изпълнена. Посочва също, че съдът не е взел отношение по т. 1 от жалбата, а именно че Накева страда от исхемична болест на сърцето и от захарна болест, като са предстаени и доказателства в тази връзка - и двете посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 и 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила. Ответната страна - Министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител в писмено възражение и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на настоящия касатор Таня Накева против Заповед № 720/29.07.2013 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, поради съкращаване на длъжността. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата й. За да постанови този резултат е приел за неоснователно възражението й, че не е налице реално съкращение на длъжността, след като задълженията и функциите, изпълващи съдържанието на длъжностната и характеристика за заеманата до съкращението длъжност продължават да се изпълняват от други служители в министерството. В тази връзка е прието, че определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или пък да допълнят характеристиките на заварени такива и съкращаване на старите. В решението е посочено, че органът има интерес от най ефикасно управление на дейността, а служителят от запазване или подобряване на собственото си статукво. Преминаването на част от функциите и задълженията, представляващи съдържание на длъжностната характеристика на жалбоподателката до съкращението и в други длъжности след структурните промени, е прието, че не водят до различен извод от този. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че Накева в заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Административно регулиране на медицинските дейности" на дирекция "Медицински дейности" с ранг I-ви младши, в Министерство на здравеопазването. При оптимизиране на структурата на ведомството във връзка с Постановление № 149 на Министерския съвет от 12.07.2013 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 64 от 2013 г.) и утвърдено от министъра на здравеопазването длъжностно разписание в сила от 29.07.2013 г. длъжността, заемана от жалбоподателката е била съкратена, както е закрита и дирекцията в която същата работи. Възраженията съдържащи се в жалбата пред касационната инстанция са идентични с изложените пред тричленния състав, а именно, че за да е налице съкращение на длъжността, като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва от една страна да се премахне определена позиция заемана от длъжностното лице и от друга страна да се премахнат функциите, задълженията и изискванията по длъжностната му характеристика, което в случая не е изпълнено. Тричленният състав е отговорил мотивирано на това възражение, като настоящата инстанция споделя напълно приетото. В допълнение на изложеното от него следва да се отбележи, че е налице реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността. Въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването е кои лица да бъдат съкратени, като в ЗДСл не се съдържа изискване за подбор. Преценката коя длъжност или бройка на длъжността да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и негово право е да я организира по най-ефикасен начин. В правомощията на министъра на здравеопазването е да извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост на дирекциите. В случая съкращаването е резултат не само от премахването на длъжността като нормативно определена позиция, а и от закриване на съответната дирекция. Неоснователен се явява и доводът за незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като съдът не е обсъдил възражението във връзка със защита от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила. Както изрично е посочено в § единствен на ЗР на Наредба № 5/1987 г., същата се издава на основание чл. 333, ал. 1 от КТ. При липса на изрично законово препращане, и при наличие на изрично разписани в ЗДСл разпоредби за закрила на държавния служител при прекратяване на служебното му правотношение (чл. 107б ), в това число и по чл. 102,, ал. 1, т. 2 е недопустимо позоваването и ползването на подзаконов акт, издаден за прилагането на друг такъв. Съгласно изричната разпоредба на чл. 12 от Закона за нормативните актове, "Актът по прилагането на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден". Въведената с разпоредбата на чл. 333 от КТ специална закрила е относима единствено за прекратяване на трудовите правоотношения, но е неприложима за правоотношения, възникнали и развили се по ЗДСл. Спрямо държавните служители не се прилага закрилата, въведена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ. ЗДСл препраща към приложението на КТ само в изрично определени хипотези, сред които не е тази предвидена в глава Шеста от закона. ЗДСл, като специален закон, не въздига като особена закрила забраната за издаване и връчване на заповеди на служители, боледуващи от определен кръг заболявания. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на втора колегия, счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от изложените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважена претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател Таня Накева следва да заплати на министерство на здравеопазването сумата от 300 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия