Решение № 14807 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2017 г.

Решение № 14807 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 2181 от 03.04.2017 г., постановено по административно дело № 4758/2016 г. от Административен съд С.- град (АССг), с което е отменена негова заповед № 171/04.04.2016 г. като незаконосъобразна. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Я. Н. Ч., чрез процесуален представител в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил акта си след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт в рамките на своята компетентност. Не е спорно между страните, че заповедта е постановено от компетентния орган - органа по назначението на служителя и в предвидената от закона форма, като този извод в обжалваното решение е правилен. Настоящият състав намира, че е правилен и изводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната пред него заповед. Обосновано, въз основа на събраните доказателства е прието, че промяната в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от Ч. не е обусловена от надлежно удостоверена необходимост от тази промяна, като са променени изискванията за заемането й от широк кръг професионални области към една от тях при липсата на промяна във функциите и задълженията. Правилен е и изводът, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за издаването на тази заповед. Посоченото в заповедта правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител изисква наличие на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по здравословни причини, която е възникнала по време на това правоотношение. Както правилно приема първоинстанционния съд тази невъзможност следва да е възникнала обективно и да не е обусловена от действия на страните в служебното правоотношение. От доказателствата обаче се установява по безспорен начин, че е налице промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, въведени от органа по назначението, при запазване на целта и основните функции на длъжността, при което обосновано е прието, че в случая не е налице обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си. В случая като фактическо основание органът посочва промяна в изискванията за заемане на длъжността и въвеждане на изискване за степен магистър, професионална област правни науки, докато изискванията към заемане на същата длъжност до този момент са били - степен на образование бакалавър, професионална област социални, стопански и правни науки, природни науки, математика и информатика, аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки, хуманитарни науки, сигурност и отбрана. Новите изисквания са въведени в длъжностна характеристика, утвърдена на дата 04.04.2016 г., която съвпада с датата на издаване на заповедта. За пълнота на изложението е необходимо да бъде посочено, че по делото на първоинстанционния съд е приложена длъжностна характеристика за същата длъжност, утвърдена също на 04.04.2016 г., в която обаче изискванията за заемане на длъжността не са променени, в сравнение с тези от длъжностната характеристика, връчена на Ч. на 18.01.2016 г. Отделен е въпросът, че при определяне на професионална област в тази длъжностна характеристика са включени такива от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с Постановление № 125 на Министерски съвет от 24.06.202 г. за утвърждаване Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления от най-различен тип. При това в случая посочените от органа фактически основания за издаване на заповедта на първо място са различни от посоченото в нея правно основание, а на второ, като бе посочено по-горе не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, тъй като въведените нови изисквания за образователна степен и професионална област едностранно от органа не представляват настъпили обективни обстоятелства, извън волята и действията на страните в правоотношението. Изложеното в докладната записка на ръководителя на "Инспекторат" в ДФЗ земеделие с вх. № 02-0400/447/04.04.2016 г. също не обосновава извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява служебните си задължения по смисъла на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДФЗ следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение