Решение № 6176 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15898/2010 г.

Решение № 6176 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15898/2010 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тинком инвест" ЕООД - гр. Варна, подадена от адв. Г. Великова, процесуален представител на управителя на дружеството Тинко Илиев Димитров, срещу решение № 2131/25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 712/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0301205/26.05.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 728-А/06/28.02.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е кредитирал констатациите на приходните органи и не са кредитирани събраните доказателства, които безспорно доказват наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Варна е бил РА № 0301205/26.05.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 728-А/06/28.02.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период /д. п./ м. 12.2004г, общо в размер на 32 480 лв. по четири данъчни фактури № № 472/06.12.2004 г. за доставка на 300т. пшеница, 389/09.12.2004 г. за доставка на 500т. пшеница, 537/13.12.2004 г. за доставка на 120 тона ечемик и 547/17.12.2004 г. за доставка на 130т. царевица, всички издадени от "Кодак" ООД гр. Варна. Съдът е приел, че при издаване на РА не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Тази изводи на съда са обосновани и законосъобразни предвид представените доказателства, вкл. и относно оправомощаване на компетентните органи. В тази връзка са събрани допълнително доказателства при съдебното обжалване /ЗВР и за оправомощаване на компетентен орган/, поради което касационното оплакване за наличие на съществени пороци при извършване на ревизията се явява неоснователно. Основателни са касационните оплаквания за допусната необоснованост и оттам незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение касателно изводите на съда по съществото на спора, относно реалността на доставките по три от процесните четири фактури, а именно за доставка на пшеница и царевица- № № 472/06.12.2004 г. за доставка на 300т. пшеница, 389/09.12.2004 г. за доставка на 500т. пшеница и 547/17.12.2004 г. за доставка на 130т. царевица. По тези три фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 28880 лв. Съдът правилно е установил приложимия закон и е разпределил доказателствената тежест в процеса. Правилно е прието, на основание чл. 64 вр. с чл. 6 ЗДДС (отм.), че една от предпоставките за възникване право на данъчен кредит е наличието на данъчно събитие - прехвърляне на право на собственост върху стоката, предмет на издадения данъчен документ. Установяването на положителните факти, настъпили във връзка с настъпилото данъчно събитие, е върху ревизираното лице, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит. Не е било спорно по делото, че двете страни по фактурите - издател и получател надлежно са оформили счетоводната си документация, изпълнили са всички законови изисквания за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя на доставките като регистрирано по ЗДДС лице. В тази връзка са събрани писмени доказателства - дневници за продажба, СД, заключения на съдебно -икономически експертизи. Разплащане по фактурите е извършено в брой, ДДС е начислен и платен по "ДДС-сметка". В основното заключение на експертизата от 26.09.08 г. и първото допълнително заключение от 21.11.08 г. категорично е посочено, че и получателя, и при доставчика фактурите са осчетоводени, включени са съответно в дневник за покупки/продажби за месеца, в който са издадени, отчетени са приходи от тях, включени са в СД. При тези данни, освен извода за спазване на задължителната счетоводна отчетност, съдът е следвало да извърши съпоставка с данните по приетия като писмено доказателство в хода на съдебното обжалване ревизионен акт на доставчика "Кодак", обхващащ установяване на задължения по ЗДДС и за процесния период м. 12.2004 г. При тази съпоставка, която не е извършена от първоинстанционния съд, се налага изводът, че процесните доставки, отразени в счетоводството на доставчика и дневниците, са били предмет на проверка и съответно са проверени от данъчните органи. По начисляването на ДДС от доставчика не са установени нарушения, не са извършени корекции. Влезлият в сила РА на доставчика следва да бъде съобразен с оглед материалната доказателствена сила, с която се ползва, вкл. и относно констатациите на приходните органи. Недопустимо е по една и съща доставка, приходният орган да приема извършването й с оглед начисляване и заплащане на ДДС, и неизвършването й, що се отнася до получателя при преценка на правото му да приспадне данъчен кредит. По този начин се въвежда двоен стандарт, нарушава се принципа на еднаквото третиране, неоснователно се въвежда двойно данъчно облагане и данъчна тежест, което е в противоречие с целта на въведения институт на данъчния кредит. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е възприел изцяло и безкритично констатациите на приходните органи, не е извършил задълбочена преценка на събраните писмени доказателства, както във фазата на ревизионното производство, така и във фазата на съдебното обжалване, не е направил обосновани фактически и правни изводи въз основа на приетите заключения на съдебно-икономическа експертиза. Съдът се е позовал на липсата на регистрация на доставчика като търговец на зърно, на липсата на данни за транспортиране на стоките, приел, е също, че не е прехвърлено правото на собственост върху стоките, фактурирани като родово определени вещи, не са налице безспорни доказателства относно произхода на стоките. Основният спорен въпрос е дали доставките по тези три фактури са извършени от доставчика дружество "Кодак". Обосновани са изводите на съда за липса на данни за транспортиране на стоките и за издаден лиценз на доставчика за търговия със зърно. Липсата на регистрация обаче, не може да е основание да се приеме нереалност на доставката. От значение за целите на данъчното облагане е фактическото извършване на доставката и осъществяването на търговската сделка. Липсата на регистрация има за последица санкциониране на търговеца, което не е в правомощията на данъчните органи и е извън обхвата на ревизионното производство и ревизионния акт. Необосновани са изводите на съда при ценене на събраните доказателства относно произхода на стоката и прехвърлянето на право на собственост върху нея. Още в хода на ревизионното производство са представени три приемо-предавателни протоколи като неразделна част от договора за покупко-продажба от 30.11.2004 г., сключен между страните. В тези протоколи, подписани двустранно и подпечатани, с дати, съответстващи на тези, на които са издадени трите фактури, се удостоверява предаването на стоките. Тези документи са частни, както правилно е приел съда, но те притежават доказателствена сила, освен ако тя не бъде оборена. Съдържанието и автентичността на тези документи не е било оспорено в процеса, не са събрани доказателства, опровергаващи изложеното в тях. Предаването е извършено надлежно, в съответствие с уговореното в договора. На следващо място, са събрани достатъчно данни, както относно произхода на стоката, така и относно последващата й реализация от получателя. Наличностите на пшеница и царевица при доставчика се установяват съобразно заключенията на назначените и приети икономически експертизи, както и с оглед сключените договори за доставка между "Кодак" ООД и физически лица - производители. Установена е и последваща реализация на стоките от получателя, което е видно от извършената проверка в счетоводството и заключението на експертизите, така и от писмените доказателства - кантарни разписки по измерване на стоките в склада на получателя в с. Тополи. Налице е и договор за наемане на склада, по който ревизираното лице е наемател. При така събраните доказателства касационният съд намира за пълно доказано извършването на доставките по трите фактури за пшеница и царевица, въпреки липсата на издадени транспортни документи от доставчика, тъй като е установено, че транспортът не е извършван от него. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по трите фактури от м. 12.2004 г. за доставка на пшеница и царевица, се явява незаконосъобразно и необосновано и следва да се отмени. С оглед пълно изяснената фактическа обстановка не се налага събиране на нови доказателства, поради което касационният съд се произнася по съществото на спора. С оглед изложеното по-горе се приема, че РА в тази си част е незаконосъобразен, поради което следва да се отмени. Що се отнася до доставката на ечемик по фактура № 537, не са представени доказателства за индивидуализация на родово определената вещ, чрез последваща договорка или чрез фактическо приемане. Останало е недоказано прехвърлянето на правото на собственост, а оттам и наличието на данъчно събитие като предпоставка за правомерно начисляване на ДДС. Законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Ето защо, по отношение на нея решението на АС Варна, с което се отхвърля жалбата срещу РА в тази му част, се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. С огледа изхода на спора, данните за поискани и направени разходи и възнаграждения от страните, разноски следва да се присъдят за първата инстанция съобразно уважената част от жалбата и по компенсация, в полза на дружеството - жалбоподател, в размер на 125 лв. За касационното производство се дължат разноски в полза на касатора в размер на 25 лв. ето защо, решението на първоинстанционния съд в частта за разноските следва да бъде отменено изцяло като в тежест на бюджета на ответника си присъдят разноски в общо размер от 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,