Решение № 2789 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8789/2020 г.

Решение № 2789 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8789/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство, чрез юрк. Нинова и по касационна жалба на "Фуражни храни" ООД чрез адв. Кожухарова срещу решение № 3066/18.06.2020 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 4710/2019 година. С последното е отменено решение № 189/18.12.2018 година на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отменена регистрацията на марка рег. № 49898 Любимец 13, комбинирана за стоките "селскостопански, градинарски и горски продукти и семена, които не са включени в други класове, живи животни, храни за животни, малц" от клас 31 на МКСУ. Касаторите релевират възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Твърдят, че с обжалвания съдебен акт се признава реално използване на марката за конкретни стоки само въз основа на новосъбрани пред съда доказателства. Ето защо било необходимо съдът да анализира новосъбраните доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, за да обоснове мотивирано заключение за реално използване на марката. Такъв анализ обаче липсвал, а изводът на съда за използване на марката се основавал на субективни твърдения на вещото лице, базирани на твърдения на страна по делото, без анализ на събрания доказателствен материал. Въз основа на преглед на доказателствата по спора, касаторите твърдят, че: 1. Приложените снимки на чували с храни за животни в насипно състояние, върху които са поставени табели с различни означения, на витрина на зоомагазин "Любимец 13" и на талон за отстъпка за същия магазин са без достоверна дата, поради което не може да се установи дали попадат в релеватния за доказване период. 2. Удостоверението за регистриране на магазин е неотносимо към предмета на доказване – реално използване на марката "Любимец 13" за периода от 25.01.2013 година – 25.01.2018 година. То единствено удостоверява регистрацията на магазин за продажба на храни за животни. 3. Писмото от БНТ отразява благодарности към К. Милков в качеството му на ветеринарен лекар и собственик на магазин за храни за животни, но не удостоверява използване на марката за релевантния период. 4. Представеният приемно-предавателен протокол касаел рекламни материали за магазина "Любимец 13", но също не отразявал информация за използване на марката за релевантния период. 5. Кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза правела необосновано заключение за използване на марката чрез поставянето й като табела върху чували с насипна храна за животни на други производители. Тези изводи обаче не се основавали на доказателства по делото. Напротив, по делото липсвали счетоводни данни "Любимец 13" ЕООД да е възлагало на друго дружеството производството на стоки – храни за животни, които да предлага под марката Любимец 13. В годишните-финансови отчети на дружеството липсвали документи в тази насока. Обясненията на страната, че е закупувала и продавала стока под процесната марка било възпроизведено в заключението на експерта, без същото да се основавало на писмени доказателства. 5. В годишните финансови отчети на търговците се съдържала обща информация за търговска дейност, но липсвала такава за използване на марката. 6. Протоколът от 11.04.2016 година от управителя на "Амазония Тийм" ООД и дневникът на покупките на жалбоподателя за периода 2014-2017 година били представени по делото с допълнителна молба от 29.01.2020 година, след изготвяне на експертното заключение, поради което последното не било съобразено с тях. Те не можели да обосноват реално използване на марката за стоки от клас 31 на МКСУ, тъй като представлявали частни документи, удостоверяващи факти в полза на една от страните, без да са подкрепени с други доказателства, от които да се установи, че са действителни. Освен това, от тях не ставало ясно за какъв период и обем, и количество са твърдените доставки. Липсвали и доказателства за продажбата на точно тези стоки чрез реална продажба под марката "Любимец 13". Касаторът "Фуражни храни" ООД в касационната си жалба акцентира на това, че всички ангажирани по делото доказателства от "Любимец 13" ЕООД касаят единствено храна за животни, но не и останалите стоки от клас 31 на МКСУ, за които регистрацията на марката е отменена, а именно: "селскостопански, градинарски и горски продукти и семена, които не са включени в други класове, живи животни, малц". Въпреки това съдът отменил акта на председателя на ПВ за всички тях, като без каквито и да било доказателства за използване на марката за тези стоки, приел обратното. От друга страна, опитът да се провежда доказване в насока използване на марката за стоки като "котешка тоалетна" и "постелка за животни" бил неотносим към спора. При обосновка на извода дали марката е използвана за стоки "храна за животни" съдът не направил какъвто и да било анализ на мястото, продължителността, обема и естеството на употребата на марката за стоките и услугите, за които е регистрирана. Съдът не изследвал дали поставянето на табели върху стоки в насипно състояние гарантира идентичност и неизменност на произхода на същите. Въпреки констатациите за приложимост на новоприетия Закон за марките и географските означения (ЗМГО), съдът не съобразил неговите разпоредби. Като базирал изводите си на простото изброяване на доказателствата, събрани по време на съдебното производство, без оценка на доказателствената им стойност във връзка с направените възражения от страните, включително свидетелските показания, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен. Делото следвало да бъде върнато на друго състав на АССГ за ново разглеждане. А при условията на евентуалност, съставът на ВАС следвало да постанови друг съдебен акт, с който по същество да отхвърли жалбата на "Любимец 13" ЕООД срещу решението на председателя на Патентно ведомство. Ответникът, "Любимец 13" ЕООД, представляван от управителя К. Милков, чрез адв. Андреева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Любимец 13" ЕООД срещу решение № 189/18.12.2018 година на председателя на Патентно ведомство. Със същото, на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отменена регистрацията на марка рег. № 49898 Любимец 13, комбинирана за стоките "селскостопански, градинарски и горски продукти и семена, които не са включени в други класове, живи животни, храни за животни, малц" от клас 31 на МКСУ. Въз основа на проведената процедура и анализ на представените от страните доказателства органът е приел, че "Любимец 13" ЕООД не доказва реално използване на марката рег. № 49898 Любимец 13, комбинирана за стоките "селскостопански, градинарски и горски продукти и семена, които не са включени в други класове, живи животни, храни за животни, малц" от клас 31 на МКСУ, за периода от 25.01.2013 година 25.01.2018 година. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство маркопритежателят доказва реалното използване на марката, въпреки че в хода на административното производство не е представил необходимите затова доказателства. За да обоснове реално използване на марката съдът, се позовава на "разменена кореспонденция между жалбоподателя и трети страни", "договори за рекламни материали", "веществени доказателства", "фактури". Според съдебния състав, от събраните по делото свидетелски показания се установявало, че за периода 25.01.2013 година – 24.01.2018 година търговската марка е била реално използвана. Всички разпитани свидетели заявявали продажба на насипна храна за животни в процесния период под марката. А това кореспондирало и със заключението на вещото лице, което заявило, че дружеството купува храни от различни производители, които продава под своята марка със съгласието на техните производители. При преглед на доказателствения материал по делото, във връзка със становищата на страните и мотивите на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е необосновано, постановено при липса на установена фактическа обстановка въз основа на анализ на представения в хода на съдебното производство доказателствен материал и неговата доказателствена стойност. Предвид забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания от касационната инстанция, липсата на анализ на доказателствените средства и обосноваване на направените изводи въз основа на тях във връзка с приложимото материално право, след отмяна на обжалвания съдебен акт, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане, първоинстанционният съд следва да съобрази, че: С Дв-к, бр. 98 от 13.12.2019 години е обнародван Закон за марките и географските означения. Съгласно пар. 5, ал. 2 от ПЗР на ЗМГО, този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато: 1. марката не е била използвана съгласно чл. 21. Чл. 21, ал. 3 от ЗМГО счита за реално използване на марката: т. 1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, независимо дали видът, в който се използва, е регистриран като друга марка на същия притежател; т. 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ. Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. При преценката на реалното използване се вземат предвид мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на марката за стоките или услугите, за които е регистрирана. Когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. При новото разглеждане на спора, съдът следва да извърши анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на съдебното производство, като след установяване на фактите въз основа на тях и въз основа на събраните в хода на административното производство такива в тяхната съвкупност, при преценка на доказателствената им тежест, да отнесе установените факти към хипотезите на приложимото право, за да мотивира наличие или липса на "реално използване" на марка рег. № 49898 Любимец 13, комбинирана за стоките "селскостопански, градинарски и горски продукти и семена, които не са включени в други класове, живи животни, храни за животни, малц" от клас 31 на МКСУ по смисъла на чл. 21 от ЗМГО. При анализа на доказателствата, съдът следва да отговори и на възраженията на страните относно доказателствената тежест на събраните доказателствени средства. При формиране на изводите от правна страна съдът следва да обсъди и възраженията на страните за реалното използване на марката във връзка с изискванията за реално използване на марката за стоката, за която е регистрирана при необходимост от гарантиране на идентичността и неизменността на произхода на стоката, означена с марката, като се вземат предвид и мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на марката за стоките или услугите, за които е регистрирана, по аргумент от чл. 21, ал. 5 от ЗМГО. Разграничаването на търговската дейност на дружеството в регистрирания търговски обект за продажба чрез доказване на регистрацията и оборотът му не трябва да се смесва с реалното използване на марката за стоките, за които е регистрирана с цел разграничаването им от други стоки от същия вид, но с други марки. При новото разглеждане на спора, първоинстанционният съд следва да се произнесе за разноските, направени на всички инстанции, съобразно изхода на спора. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК съставът на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3066/18.06.2020 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 4710/2019 година. ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд – София-град за ново разглеждане на жалбата на "Любимец 13" ЕООД срещу решение № 189/18.12.2018 година на председателя на Патентно ведомство. Решението е окончателно.