Решение № 8866 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2018 г.

Решение № 8866 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС), ръководена от министъра на вътрешните работи, представлявана от пълномощника главен юрисконсулт Добрева, срещу решение № 1953 от 26.03.2018 г., постановено по административно дело № 11169/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е: 1) обявена нищожността на решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет по протокол № 2 от 06.07.2017 г. в частта му по т. 119 от Приложение № 2 към т. 6 за разпределяне на средства за възстановителна помощ по отменени от административния съд решения за предоставяне или отказ на възстановителна помощ за преодоляване на последиците от земетресението през май 2012 г., с което на К. М. от [населено място] е отказана възстановителна помощ; 2) върната административната преписка на МКВПМС за ново произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на решение № 303 от 27.03.2014 г., постановено по адм. дело № 998/2013 г. на Административен съд – П., указания по тълкуване и прилагане на закона; 3) осъдена администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на К. М. съдебни разноски в размер на 410 лева. По съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, касаторът иска отмяната му. Подчертава, че въпреки установеното от фактическа страна наличие на мотиви на административния акт, съдът неправилно е извел в решението си извод за липса на такива и е обявил нищожността му. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация К. М. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. За да уважи сезиралата го жалба срещу процесното решение на МКВПМС първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган да разгледа исканията за определяне на размера на възстановителна помощ при бедствия, но е постановен при липса на мотиви и в пряко противоречие с постановен съдебен акт. Указанията на съда, в случая дадени с решение № 303 от 27.03.2014 г., постановено по адм. дело № 998/2013 г. на Административен съд – П., са задължителни за административния орган при повторното издаване на вече отменен с цитирания съдебен акт отказ, като неизпълнението им опорочава новото волеизявление, което само по себе си представлява основание за обявяване нищожността на акта. Не са посочени от органа и конкретни мотиви за отказа за предоставяне на средства за възстановителна помощ, като не са обсъдени установените от експертите в административното производство и от вещото лице в съдопроизводството данни, относими към характера и размера на щетите и относно това дали е засегната конструкцията на сградата. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209 от АПК. По делото е установено, че с молба вх. № 12/Д - 4405 от 04.06.2012 г. до кмета на община П., К. М. е поискал сформиране на комисия, която да извърши оглед и оценка на щетите на дома му във връзка със земетресението от 22.05.2012 г. Такава е сформирана по повод заповед на кмета на общината и е изготвила експертна оценка – протокол № 13 от 26.06.2012 г., в който са описани щетите. С решение по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 1185, МКВПМС е отказала да предостави възстановителна помощ с мотиви, че се касае за текущ ремонт и на основание чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС. С решение № 303 от 27.03.2014 г., постановено по адм. дело № 998/2013 г. по описа на Административен съд – П., съдът е отменил така постановения отказ на МКВПМС за предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане на възстановяването на жилището на Михайлов, засегнато от природното бедствие. Като мотиви е изложил на база изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че нанесените щети вследствие на земетресението от 22.05.2012 г. на процесната сграда са засегнали конструкцията ?, което по определение изключва леки вреди. Съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Върнал е административната преписка на административния орган със задължителни указания по прилагането на материалния закон. От страна на административния орган обаче е последвал повторен отказ – предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд – С.-град. С. правилно е приложил нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, като е посочил, че указанията на Административен съд – П. са задължителни за административния орган при повторното му произнасяне, а неизпълнението им опорочава новото волеизявление, съответно решение на МКВПМС по протокол № 2 от 06.07.2017 г. в частта му по т. 119 от Приложение № 2 към т. 6, с което отново е отказана възстановителна помощ на собственика на пострадалата вследствие на земетръса сграда, и е обявил същото за нищожно. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като в случая е налице влязло в сила решение № 303 от 27.03.2014 г., постановено по адм. дело № 998/2013 г. на Административен съд – П.. В обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е посочено, че отказът на МКВПМС е постановен и при липса на годни мотиви, тъй като е маркирано единствено, че описаните повреди на жилището са оценени като слаби и за тяхното отстраняване е достатъчно изпълнение на текущ ремонт, без да е обсъдено установеното от експертите или от вещото лице, назначено в съдопроизводството пред Пернишкия административен съд. Следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо по уваженото право на отмяна на отказа преклудира всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или съда при предшестващи производства. Значение би имало само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок. В случая такъв факт не е настъпил, което обосновава наличието на хипотезата на чл. 177, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК – основание за обявяване нищожност на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Относими по предмета на спора нови правопораждащи или правопогасяващи факти не са осъществени и обосновано административният съд е констатирал наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК, детерминиращи нищожност на издадения повторен отказ. Повторно издаденият акт, включително отказ, със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Еднакво е съдържанието, когато са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. Нищожен е и актът, издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е провъзгласил нищожността на акта поради липса на мотиви, тъй като причината за обезсилването на акта се дължи на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, а не поради липса на мотиви на същия. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела, и в частност в настоящия случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. Неотносими за настоящия спор са всички повторно обсъждани обстоятелства, по които съдебните инстанции са се произнесли при разглеждането на първия отказ. С действията си след влизане в сила на отменителното решение административният орган е пререшил спора относно съществуването на правото на предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане възстановяването на жилището, незачитайки постановеното влязло в сила съдебно решение. Изложеното налага извод, че решението на Административен съд – С.-град, с което административният акт е обявен за нищожен, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,