Решение № 5440 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11627/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) с ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление в София, ул. Княз Александър I 12, срещу Решение 5662/25.09.2023 г. по адм. дело 7685/2023 г. по описа на Административния съд София-град, поправено с Решение 6703/07.11.2023 г., постановено по същото административно дело. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ДПУСЯ срещу задължителни предписания, обективирани в т. 2 от Раздел V на Констативен протокол (КП) 06-01-69/23.05.2023 г., съставен от инж. Д. Михайлова, на длъжност началник на Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (РО НЯСС) Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и инж. В. Арсенов, на длъжност главен инспектор в РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях при ДАМТН. Наред с това жалбоподателят е осъден да заплати на ДАМТН разноски по делото в размер на 100, 00 лв. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт като недопустим, алтернативно като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Недопустимостта аргументира с доводи, че Административният съд София-град се е произнесъл по оспорване, с което не е сезиран. Посочва, че е сезирал съда с жалба само срещу две от предписанията по т. 2 от Раздел V на Констативен протокол 06-01-69/23.05.2023 г., издаден от служители при РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, а именно предписанието за осигуряване пропускателната способност на преливника за провеждане на оразмерително водно количество при съответната обезпеченост и предписанието за извършване на ремонтно-възстановителни работи за възстановяване на геометричния профил на въздушния откос. Неправилността на обжалвания съдебен акт обосновава с тезата, че председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма. Счита за несъстоятелни и в противоречие на чл. 35 АПК мотивите на съда относно неуведомяването му за започване на административното производство. Изразява становище, че формираните от съда изводи за съответствието на оспорения акт с целта на закона са необосновани. По тези съображения иска обезсилването, алтернативно отмяната на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът инж. Д. Михайлова, началник на РО НЯСС Югоизточна България и инж. В. Арсенов, главен инспектор в РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН не изразяват становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явяват и не се представляват в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По основателността й приема следното: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК. Административният съд е приел, че е сезиран от ДПУСЯ с жалба срещу обективираните в т. 2 от Раздел V на КП 06-01-69/23.05.2023 г. (съставен от длъжностни лица при РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях при ДАМТН) 3 (три) предписания за осигуряване на безопасната техническа експлоатация на язовирната стена на язовир Чатала и съоръженията към нея, а именно: 2.1. Да се осигури пропускателната способност на преливника за провеждане на оразмерителното водно количество при съответната обезпеченост (срок за изпълнение: 27.09.2023 г.); 2.2. Да се извършат ремонтно-възстановителни работи за възстановяване на геометричния профил на въздушния откос (срок за изпълнение: 27.09.2023 г.); 2.3. Да не се завирява язовирът (срок за изпълнение: докато не се възстанови геометрични профил на въздушен откос и пропускателната способност на преливника, за провеждане на оразмерителното водно количество). По делото се установява, че язовир Чатала , находящ се в с. Пещерско и с. Дрянковец, община Айтос, област Бургас (в поземлен имот (ПИ) 56321.209.29, ПИ 56321.209.28 и ПИ 23889.18.30) е публична държавна собственост и е предоставен за управление на ДПУСЯ. След извършена на 23.05.2023 г. проверка от страна на длъжностни лица при РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях при ДАМТН, на касатора е съставен процесния КП. Съдът е приел от фактическа страна, че по отношение на преливника са констатирани проблеми с пропускателната способност през май 2021 г. (Анализ на техническото състояние на язовир Чатала 29 л. 49-57 от адм. дело 7685/2023 г. по описа на Административния съд София-град), а за въздушния откос експерти-хидроинженери в Териториално поделение на ДПУСЯ - Бургас са констатирали (Протокол за извършен технически преглед 08-БТ-Чатала-29-004/02.09.2022 г.), че е нарушена целостта му, същият е обрасъл с висока тревна растителност, дървета и храсти, и е труднопроходим. Установил е, че при извършена през септември 2022 г. проверка по реда на чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) (Протокол 30/15.09.2022 г. от л. 45 до л. 48, пак там), е констатирано, че въздушният откос има зона с нарушен геометричен профил, вследствие на започнати и недовършени ремонтни дейности, както и че преливникът е с частична проводимост. Съгласно Протокол 08-БТ-Чатала-29-005/23.03.2023 г., въздушният откос е с нарушена цялост дупка с размери 4 м/7 м и дълбочина 4 м. Посочено е, че в петата на откоса има суха каменна зидария с дължина около 20 м. и променлива височина 1,10 м. в лявата част и 0,60 м. в дясната, като участъкът под нея е преовлажнен. Констатирано е, че преливникът е с натрупани наноси. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, в предвидената от закона писмена форма, съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и при постановяването му е спазен материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че правомощията на председателя на ДАМТН за даване на предписания във връзка с техническото състояние на контролираните обекти произтичат от чл. 10, ал. 4 ЗВ, съгласно който, той осъществява политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях. Обсъдил е изискванията за гарантиране сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях в условията на експлоатация, регламентирани в Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ. Приел е, че ДПУСЯ не е уведомена за започналото административно производство, но е преценил, че доколкото това не се е отразило на правото й на защита, извършеното нарушение не може да се квалифицира като съществено и да послужи като основание за отмяна на акта. Мотивирал се е, че след като процесният КП е подписан и от представител на жалбоподателя, същият по същество представлява признание на неизгодни факти. Приел е за безспорно установено, че въздушният откос на язовир Чатала е с нарушена цялост, както и че преливникът е затрупан с наноси и е с нарушена пропускателна способност. Формирал е решаващия извод за неоснователност на подадената от ДПУСЯ жалба, поради което я е отхвърлил. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за частична недопустимост на обжалваното съдебно решение. Предписанието, изразяващо се в следното: "Да не се завирява язовира. Срок: докато не се възстанови геометричния профил на въздушен откос и пропускателната способност на преливника, за провеждане на оразмерително водно количество" е свързано с предходните две предписания. Преценката относно законосъобразността на дадените предписания относно преливника и геометричния профил на въздушния откос ще разпростре правното си действие и по отношение на следващото относно зарибяването на язовира. В съответствие с материалния закон и данните по делото е извършената от първоинстанционния съд преценка относно законосъобразността на оспорените предписания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 06-01-69/23.05.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. длъжностни лица. Със Заповед А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на ДАМТН. Съобразно нормата на чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица за дейностите по т. 8, а именно изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредба/та). Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексното управление на язовири публична и частна държавна собственост, в т.ч. дейностите по чл. 141, ал. 1 ЗВ, както и всички задължения за собственици на язовири, регламентирани в ЗВ (чл. 22, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (Правилник/а)). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилника, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 ЗВ. Безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците (чл. 25, ал. 2 от Наредбата). Данните по делото безспорно установяват, че на ДПУСЯ са предоставени права за управление на язовир Чатала и на съоръженията към него на основание чл. 19б, ал. 3 ЗВ Актове за публична държавна собственост 10083/10.09.2020 г., 10084/10.09.2020 г. и 10085/10.09.2020 г. Съгласно ЗВ язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност, в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: първа висока степен на потенциална опасност; втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. Установява се по делото, че язовир Чатала е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност от л. 58 до л. 61 от първоинстанционното дело. Една част от обществените отношения, които ЗВ урежда, са тези, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените предписания от контролните органи. Оспорените предписания по т. 2.1 и т. 2.2. от Раздел V на КП 06-01-69/23.05.2023 г., съставен от длъжностни лица при РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, са издадени във връзка с техническото състояние на язовир "Чатала", стопанисван от ДПУСЯ. Както се посочи, безопасната експлоатация на язовирите съставлява гаранция за опазване на живота и здравето на населението и за предотвратяване възникването на значителни материални щети. Упражнявайки правата и изпълнявайки задълженията на собственик на язовирната стена на процесния язовир и съоръженията към нея, ДПУСЯ е длъжна да ги поддържа в изправно техническо състояние, гарантиращо безопасна експлоатация и предотвратяващо настъпването на неблагоприятни последици. Съгласно чл. 190а ЗВ, предписанията, които дава председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от с.з., се адресират към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Както изрично предвижда чл. 190а, ал. 2 ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от с.р. и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. Неоснователно е касационното оплакване, че ДПУСЯ, в качеството си на страна в производството по издаване на процесните предписания не е взело участие в него, чрез надлежно упълномощен представител. В писмо на началника на РО НЯСС Югоизточна България до ДПУСЯ, изх. 85-00-374/19.05.2023 г., изрично е указано на касатора, да осигури негов представител за участие в предстоящата на 23.05.2023 г. проверка. Видно от съдържанието на КП, обективиращ оспорените предписания, в хода на проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир Чатала, реализирана на 23.05.2023 г., е присъствала инж. В. Цакова, на длъжност ръководител на Териториално поделение (ТП) на ДПУСЯ гр. Бургас, която се е запознала с оспорените предписания, подписала е процесния КП и не е направила възражения по установеното от проверяващите. Това означава, че ДПУСЯ, в качеството му на проверяван субект, се е възползвала от правото си да определи лице, чиято квалификация преценява, че ще му позволи да участва компетентно при извършването на проверката. Неоснователно се явява и твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на административния акт. Същият е издаден в предписаната от закона форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити за индивидуален административен акт в писмена форма, включително фактическите основания за неговото постановяване. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като има нарочна разпоредба, която регламентира последиците от този пропуск, които не водят до незаконосъобразност на акта. На основание чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок от общо регламентирания. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваният КП не е издаден в съответствие с целта на закона. Осъществената проверка и оспорените предписания са извършени и дадени именно в израз на осъществявания от ДАМТН контрол във връзка с осигуряването на безопасно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, поради което е изпълнена и целта на закона. Предвид изложените доводи, контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 АПК), са изготвили и дали законосъобразни предписания в Раздел V на КП 06-01-69/23.05.2023 г. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не се следват разноски и искането му в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия