Решение № 520 от 15.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 627/2009 г.

Решение № 520 от 15.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 627/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на внохд № 91/2009 г. по описа на Окръжен съд-В. Търново, отменяване на постановеното от него решение № 89 от 27.05.2009 г. с което е потвърдена присъда № 1405/28.11.2008 г. постановено по нохд № 1054/1008 г. по описа на Районен съд-В. Търново и връщане на делото за ново разглеждане. В искането което се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура се релевира нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Като такива се изтъкват ограничаване правата на пострадалия, който бил лишен от участие в процеса, не са събрани всички възможни доказателства за установяване на обективната истина, не са обсъдени в цялост всички доказателства, не са изложени съображения защо едни доказателства се приемат, а други не, пострадалият не е бил призован и изслушан по делото, в доказателствения материал не били включени показанията на в. Марин М., не са изложени мотиви относно некредитирането на показанията на сестрата на пострадалия-св. Елица Б., липсвали мотиви и относно доказателствената стойност на заключението на допълнителната тройна съдебно-психиатрична експертиза, потвърдена и пред въззивната инстанция. По същество, доводите сочат на нарушения по чл. 13 и чл. 14 НПК. Подсъдимият И. К. Н. не се яви пред касационната инстанция. Чрез защитника адв. Н моли искането да се остави без уважение, по съображения изложени в съдебно заседание. Върховният касационен съд, за ад се произнесе съобрази следното: С присъда № 1405/28.11.2008 г. по нохд № 1054/2008 г. Районен съд гр. В. е признал подсъдимия И. К. Н. за НЕВИНЕН в това, за периода 29.11.2007 г. -28.12.2007 г. в гр. В. Търново, действайки при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си, за М. Й. М. и за "Пропърти груп" ООД-В. Търново имотна облага да е използвал неопитността и неосведомеността на К. И. Б. и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 73 796 лв., като измамата да е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 211 вр. с чл. 209, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 НК. С горното решение Окръжен съд-В. Търново е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо. Подадено от легитимно лице в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. По същество искането е ОСНОВАТЕЛНО: Въззивното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. От данните по делото е видно, че К. Н. с оглед на психичното му заболяване-органична психоза, маниоподобен синдром към момента на инкриминираното деяние, не е бил в състояние да осъществява защитата си. Той е имал качеството на пострадал по смисъла на чл. 75 НПК, с правата визирани в процесуалната норма, включително и да участва в процеса и да има повереник. При това положение, съдът е бил длъжен да му назначи процесуален представител, който да защити интересите му в процеса като увредено от деянието на подсъдимия лице. Видно е от материалите по делото, че на Н. не е бил назначен процесуален представител. Нещо по-вече той е бил заличен като свидетел по делото с протоколно определение от 27.10.2008 г. По този начин пострадалият, който към момента на деянието не е можел да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на действията си, е бил лишен от възможност да защити своите права и интереси. Допуснато е процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което е съществено, тъй като е довело до ограничаване на неговите процесуални права. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Изслушаната тройна съдебно-психиатрична експертиза е посочила, че след проведеното лечение в ДПС - с. Церова кория, и към момента на изписването му - 16.12.2008 г. е постигната ремисия в състоянието му и пострадалият е можел да ръководи постъпките си, да разбира свойството и значението на извършеното и да дава свидетелски показания. Вещите лица са заявили готовност да дадат заключение за психичното му състояние пред ОС-В. Търново в заседанието на 30.04.2009 г. Въззивният съд обаче не е призовал и не е изслушал пострадалия Н. Показанията му биха имали важно значение за изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с инкриминираното обвинение за измама. Протестът е основателен и в останалата му част. Във връзка със субективната страна на инкриминираното деяние, въззивният съд е кредитирал освен обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите М. М., М. Михайлов и И. И., които са управители на "Пропърти груп" ООД-дружеството купувач по едната нотариална сделка, а по другата нотариална сделка-св. Михайлов е съкупувач с подс. Никифоров. В същото време въззивният съд не е включил в доказателствения материал и не обсъдил показанията на св. М. Маринов, който в съдебно заседание на 27.10.2008 г. пред първата инстанция е заявил, че когато се появил пострадалия-той не можел да го познае-"един брадясал, мръсен". Не е кредитирал също така показанията на сестрата на пострадалия-св. Елица И. Б., която описала състоянието му след завръщането на Б. от Испания. Съдът не е обсъдил още и приетото като писмено доказателство заверено ксерокопие от годишната данъчна декларация, ведно с приложенията на "Пропърти груп" - ООД за 2007 г. В същата не е деклариран придобития от дружеството през 2007 г. недвижим имот закупен от пострадалия Б., и на разходите във връзка с тази покупка. Като втора инстанция по фактите и приложението на закона въззивният съд е следвало да изложи съображения защо приема едни от доказателствата, а други не, като изложи съображения за това. Съгласно чл. 107 НПК съдът събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Като не е подложил на внимателна проверка всички доказателства по делото и не е изложил съображения, защо не кредитира горепосочените доказателства, съдът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 НПК, както и на принципа по чл. 12 НПК за равнопоставеност на страните в съдебното производство. Съдът не е обсъдил и заключението на в. л. Д-р Генова относно състоянието на пострадалия, която пред въззивния съд е заявила, че дори и лице-неспециалист"ще схване, че той не е добре" и това му състояние е било постоянно демонстрирано. Изложените обстоятелства сочат на допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени и съставляват основание по смисъл на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК за отменяване по реда на възобновяването на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът следва да отстрани визираните по-горе нарушения, да прецени поотделно и в съвкупност доказателствения материал и след внимателен анализ на всички доказателства относими към предмета на престъпление, да приложи съответния закон. Воден от горните мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение