Решение № 3880 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Враца ( ТП на НОИ Враца ), чрез пълномощник юрисконсулт Ц. Цветкова срещу решение 1889/31.10.2024 г., постановено по адм. дело 459/2024 г. по описа на Административен съд Враца, с което се отменя решение 1012-06-50-2/20.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Враца и потвърденото с него разпореждане [номер]/18.03.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца, в частта за начална дата за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. Г. и преписката е върната на директора на ТП на НОИ Враца за ново произнасяне, относно началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила както и необоснованост касационни основания чл. 209, т. 3 АПК. Моли делото да бъде отменено и върнато на АС Враца за ново произнасяне. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. А. Г. не взима становище по касационната жалба. Представител на Върховна касационна прокуратура поддържа доводи за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна е установено, че на 13.02.2024 г. в ТП на НОИ Враца е постъпило заявление с вх. 2112-06-262/13.02.2024 г. на Р. Г., с което е поискано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е приложено експертно решение (ЕР) 93229/29.11.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ Св. Иван Рилски ЕООД, гр. Козлодуй с определена 64 % трайно намалена работоспособност. С разпореждане [номер]/18.03.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Враца, на основание чл. 74, ал. 1 КСО на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер 444.58 лева, считано от датата на подаване на заявлението (13.02.2024 г.). Същото разпореждане е било оспорено пред директора на ТП на НОИ Враца, който с решение 012-06-50-2/20.06.2024 г. е оставил жалбата без уважение, като неоснователна и е потвърдил разпореждане [номер]/18.03.2024 г. Решението на директора на ТП на НОИ Враца е било оспорено пред Административен съд Враца. За да постанови решение 1889/31.1024 г. по адм. 459/2024 г., Административен съд Враца е приел, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. Г. е отпусната неправилно, считано от 13.02.2024 г. от датата на депозираното заявление до органите на ТП на НОИ и е приел, че е следвало да бъде отпусната от датата на придобиване на правото на инвалидност 14.12.2023 г., а именно от момента, в който ЕР 93229/29.11.2023 г. на ТЕЛК е влязло в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните касае началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията за инвалидност на Г. и той правилно е разрешен от първоинстанционния административен съд. Решаващата съдебна инстанция е обсъдила всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирала всички факти от значение за спорното право и е направила верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалния закон, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В конкретния случай ЕР на ТЕЛК 93229/29.11.2023 г. е връчено на Р. Г. на 29.11.2023 г. и е влязло в сила на 14.12.2023 г. Приложима към приетите за установени по делото факти е разпоредбата на чл. 94, ал. 1, изр. първо КСО, свързана със спазване на двумесечния срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи към него изискуемите документи за преценка на правото. Двумесечният срок следва да се брои считано от влизане в сила на решението на компетентния орган, извършващ медицинската експертиза на работоспособността. От тази дата е възникнала обективно възможността да се иска изплащане на пенсията в случая от 14.12.2023 г., поради което съдът правилно е разграничил придобиването на субективното право на пенсия за инвалидност от неговото надлежно упражняване. Според чл. 73, ал. 1 КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а на основание чл. 94, ал. 1 КСО в относимата редакция пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Инвалидизирането се установява с експертно решение на органите на медицинската експертиза, а не по силата на прякото действие на закона. Затова 2 месечният срок в конкретната хипотеза следва да се брои считано от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК 14.12.2023 г., както вярно е подходил първоинстанционният съд и е приел жалбата на лицето срещу оспорения административен акт акт, за основателна. По така изложените съображения атакуваното решение е правилно, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,