Решение № 3738 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14537/2011 г.

Решение № 3738 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14537/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 84 от 05.10.2011 г. по адм. д. № 161/2011 г. на Административен съд Шумен с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Недялка Василева Стоянова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавна вземане / АУПДВ / № 01 - 6500/23486/13.04.2011 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" / ДФЗ /, Разплащателна агенция / РА /, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Недялка Василева Стоянова Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 27/300609/31521 в размер на 1306.45 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 20а ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП /, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл. 73 от Регламент / ЕО / № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент / ЕО / № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 1306.45 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. В производството по издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно не е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК за издаване на административния акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разпоредбата на чл. 35 от АПК е в унисон с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Регламент / ЕО / № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г., като спазването им обуславя законосъобразност на издадения административен акт. Ако административният орган бе спазил посочените разпоредби, установените от него факти биха били различни от тези, които са установени по безспорен начин, включително от заключението на вещото лице, прието в първоинстанционното съдебно производство. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно е прието, че са налице основанията за оспорване по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението, с което е отменен административния акт е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение