Решение № 15922 от 2.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2011 г.

Решение № 15922 от 2.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по жалба подадена от Бисер Демиров Вълев от гр. Айтос срещу заповед № ЛС-И-247/13.06.2011 г. на министъра на правосъдието. С жалбата се прави искане административния акт да бъде прогласен за нищожен, респ. да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Димов, прави искане да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № 94-Б-6 от 09.01.2008 г. жалбоподателят Бисер Вълев, нотариус с район на действие - Районния съд - Айтос, вписана под № 324 в регистъра на Нотариалната камара, е поискал от министъра на правосъдието, на основание чл. 34б от ЗННД да бъде преместен в район на действие - Районния съд - София. Основания за искането са причини от семеен и здравословен характер, а именно, че вследствие на развод, сам се грижи за сина си, който е студент в София и често се налагало да пътува до София. В искането се сочи и за здравословни причини, като последица от загуба на първородния син и нанесена психична травма от това. Към заявлението са били представени писмени доказателства, установяващи твърдените факти. С влезли в законна сила решения постановени по адм. дело № 12207/2008 г. и адм. дело № 9941/2010 г., Върховният административен съд - трето отделение, е отменил мълчаливите откази на министъра на правосъдието да се произнесе по направеното искане от нотариус Бисер Вълев. С посочената по-горе заповед, министърът на правосъдието въз основа на протокол от 31.05.2011 г. от заседанието комисията, назначена със заповед № ЛС-04-805/17.06.2011 г., е отказал преместване на нотариус Бисер Вълев от район на действие Районния съд - Айтос, в район на действие Районния съд - София. В мотивите към акта административният орган излага съображенията си за отсъствието на предвидените в чл. 34б, ал. 1 ЗННД предпоставки за преместване. Липсата на първата предпоставка - наличието на вакантно място по чл. 10 ЗННД, определена от органа като обективна е обоснована с оглед получени от Националния статистически институт данни за населението на гр. София, съобразно които броят на местата за нотариуси възлиза на 125, при действително вписани нотариуси с район на действие - Районния съд - София - 138. По отношение на изискването за важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД органът извършва преценка на изложените от нотариус Вълев фактически обстоятелства от здравословен, личен и семеен характер в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност. Като съобразява правото си на преценка за наличието на важни причини при всеки отделен случай с оглед на конкретно установените фактически обстоятелства и евентуалните правни последици, които ще настъпят след издаване на заповедта с оглед на обществения интерес и необходимостта от равен достъп до нотариални услуги, органът приема, че твърдените обстоятелства не могат да бъдат възприети като "важни". Местожителството на сина Антон в гр. София и обстоятелството, че не можел да отделя необходимото време и грижи за него на са били възприети като "важни", по съображения, че последния бил завършил висшето си образование и бил вписан като помощник-нотариус в кантората на Бисер Вълев. Така издадената заповед, предмет на делото е законосъобразна. Правото на нотариусите на преместване от един в друг район на действие е уредено в разпоредбата на чл. 34б ЗННД, като фактическите основания за това са две - наличието на важна причина, посочена в мотивирано заявление до министъра на правосъдието и открито място по чл. 10 от закона. Уважаването на искането предполага кумулативно удовлетворяване на двете изисквания на закона. Компетентният административен орган дължи мотивирано произнасяне в условията на оперативна самостоятелност, което съобразно разпоредбата на чл. 169 АПК подлежи на съдебен контрол доколко органът е разполагал с това правомощие и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Обжалваната в настоящото производство заповед № ЛС-И-247 от 13.06.2011 г. на министъра на правосъдието, е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с чл. 34б ЗННД правомощия, спазено е изискването за писмена форма на волеизявлението и неговото мотивиране за наличие на основание на издаване на административния акт. Заповедта е постановена въз основа на становище на комисия, назначена от министъра за разглеждане и обсъждане на подадените заявления. Волеизявлението на министъра на правосъдието съответства на полученото становище от комисията по чл. 34б от закона. От изложеното следва извода, че са спазени административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания индивидуален административен акт. Въведената от чл. 34б ЗННД предпоставка - наличие на открито място за нотариус, е обективна, доколкото трябва да е установена при произнасяне с оглед наличието и на другата предпоставка. Нормата препраща към разпоредбата на ал. 4 на чл. 10 ЗННД, предоставя на министъра на правосъдието правомощието по негов почин или предложение на Съвета на нотариусите, но по изключително негова преценка, в случаите, в които установи "необходимост" на повече от определените в ал. 1 нотариуси, да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район. Независимо какви причини могат да доведат до необходимостта от допълнителното място, единствено компетентният административен орган може да реши да открие допълнително място. Това негово решение, взето в условията на оперативна самостоятелност, не подлежи на съдебен контрол. Откриването и наличието на свободно място за нотариус, дори и материализирано в един и същи акт с преместването на нотариус, трябва да предхожда волеизявлението за преместване. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 34б ЗННД изрично предвижда наличието на вакантно място като условие за уважаване на искането за преместване. В този смисъл, основателен е доводът на защитата на министъра на правосъдието за обективност на тази предпоставка, тя трябва да е факт към момента на произнасянето по искането. При отсъствието на легално определение кои причини са "важни" по смисъла на закона, правото на преценка за тяхното наличие за всеки конкретен случай принадлежи изцяло на административния орган. Дали конкретно твърдените факти могат да обосноват наличие на важни причини като основание за преместване, е компетентен да се произнесе министърът на правосъдието. В случая административният орган е направил преценка, като е мотивирал защо не възприема посочените причини за важни при съпоставяне на конкретните твърдения от личен, семеен и здравословен характер за нотариуса и обществения интерес и необходимостта от равен достъп до нотариални услуги. Съдът няма правомощие да осъществи контрол върху преценката по същество, но намира, с оглед обсъдените правно значими факти и обстоятелства, че при произнасянето си административният орган се е съобразил с изискванията, процесуалните правила и целта на закона. Изложеното обосновава извода на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на министъра на правосъдието. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд - трето отделение,