Решение № 1364 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5826/2007 г.
ВКСII гражданско отделение13.01.2009 г.докладчик Бойка Ташева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд, постановено на 25.VII.2007 г. по гр.д. № 339/2007 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1364 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5826/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "б" от ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Е. като процесуален представител на Й. А. Д. от с. К., област Пловдивска, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 25.VII.2007 г. по гр.д. № 339/2007 г. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд по въззивна жалба само на М. на о. с. и водите /МОСВ/ е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 13.II.2007 г. по гр.д. № 3137/2000 г. в частта, с която О. А. и МОСВ са осъдени солидарно да заплатят на Й. Ат. Д. разликата над 5000 лв. до 12000 лв. и е отхвърлил предявеният иск в тази част, като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му обжалвана уважителна част за сумата 5000 лв. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване равновесието на жизнената му с. и качеството на живота, причинили нарушение на психическото и социалното му благополучие, дължащи се на бездействието на държавни и общински органи. Във връзка с многобройните му сигнали и оплаквания в продължение на повече от 10 години за замърсяванията в с. К., отправени до О.А. и МОСВ, са извършвани проверки, съставяни са протоколи и са давани нареждания и предписания: на кмета на селото - в срок до 20.IV.1998 г. образуваните незаконни сметища около границите на селото да се извозят до депото за ТБО, да се премахнат торищата от собствениците, да се издирят производителите на гъби и се регламентират начинът и мястото за депониране на използваната от тях торова маса без найлонови торбички, да се почисти прилежащият терен за ТБО от разпилените отпадъци и да се осигури организация и контрол за недопускане на ново замърсяване, нареждане от О. А. при изготвяне на кметската програма за управление на селото да залегнат конкретни мероприятия за привеждане в необходимия санитарно-хигиенен вид на депото за ТБО, за почистване от тор и други отпадъци на селото, в срок до 15.IХ.1998 г. всички жители на селото да бъдат уведомени писмено да приведат в добър санитарно-хигиенен вид прилежащите си към имотите зони, да изградят септични ями до 30.IХ.1998 г., да се предпише на ракиджийниците да изградят водопречистващи съоръжения до 15. Х.1998 г., в противен случай те ще бъдат запечатани. Въпреки, че отговаряли на почти всеки сигнал на ищеца, нито един орган не предприел действия за осъществяване на правомощията им по ЗООС и Правилника за приложението му, като само давали предписания до друг орган, който от своя страна също бездействал. От заключения на вещи лица е установено наличието на замърсяване с неорганични и органични замърсители на водоизточниците на селото - по показателя биологична потребност от кислород само водите на ул."У" са в нормативните изисквания, тези на улиците "Сушица" и "Лозенград" са с голямо съдържание на фосфор и нитритен азот, останалите три водоизточника са с голямо замърсяване с органични вещества и амониев азот, текущата хигиена на селото е незадоволителна - на много места в периферията му съществуват локални сметища с битови, строителни и селскостопански отпадъци, в откритите водни течения се изхвърлят пластмасови бутилки и други опаковки, има канални отклонения от частните имоти, в откритата част на "Долното дере" има видимо замърсяване с битови отпадни води с неприятна миризма. Според вещото лице Търновска замърсяванията създават потенциален риск за живеещите в селото, тъй като всички екологични нарушения влияят неблагоприятно върху здравето на хората - пряко или косвено, и могат да станат причина и предпоставка за възникване на различни инфекциозни заболявания. При тези обстоятелства и с оглед липсата на данни нарушението на хигиенно-санитарните норми да са причинили на ищеца физическо заболяване и съкращаване на живота му, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е приел, че присъдената сума 5000 лв. е достатъчна за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Касационната жалба на Й. Ат. Д. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са съображения, че по делото е установено от заключението на в.л. Търновска, че намаляването на продължителността на живота е логическа последица от влошаването на качеството на живот вследствие състоянието на жизнената с. в с. К., установени са и физическите страдания на ищеца от нездравословната с. за живот. Определението за здраве на СЗО е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест. Установено е и че дори само мирисните емисии като стресогенни фактори водят до широкоспектърни реакции и последици за здравето на човека. Иска се и отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване в цялост на предявения иск. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба МОСВ - Регионална инспекция Пловдив е заел становище за нейната неоснователност. Ответникът О. А. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната к. п. е заел становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е правилно. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че обезщетението в присъдения размер компенсира претърпените от ищеца, сега касатор, неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване равновесието на жизнената му с., на качеството на живота му, респективно на психическото и социалното му благополучие, дължащи се на бездействието на държавни и общински органи. Взета е предвид в тази връзка съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД незадоволителната степен на хигиена в с. К., последица от съществуващи локални сметища с битови, строителни и селскостопански отпадъци на много места в него, от изхвърляне на битови отпадъци в откритите водни течения, от оттичане в тях на битови отпадни води от канални отклонения от частни имоти, създаващи лека неприятна миризма. Взето е предвид, че екологичните нарушения влияят неблагоприятно на здравето на живеещите в селото и създават потенциален риск от възникване на различни заразни заболявания. Съобразено е и че това състояние на о. с. не е довело до физическо заболяване на ищеца и че няма данни, налагащи извод то да е съкратило и живота му. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания на касатора. Както вече бе посочено, нарушението на психическото и социалното му благополучие от екологичното замърсяване на жизнената му с. в с. К., представляващи елементи от определението на Световната здравна организация за здраве, видно от заключението на доц. Д-р Търновска, е прието от въззивния съд като израз на причинената му неимуществена вреда и то е съобразено при преценката за размера на дължимото по справедливост обезщетение. По оплакването във връзка с твърдението за причинена вреда от намаляване продължителността на живота на ищеца следва да се посочи още установеното от вещото лице, че тази продължителност зависи и от генетично обусловената индивидуална жизнена програма на всеки човек и че не е известна методика за нейната оценка при неблагоприятно въздействие на замърсяването на о. среда. Това не позволява осъществяването на обективна преценка за тежестта на тази твърдяна вреда, а решението на съда по заявения спор не може да се основава на предположения в тази насока. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от заявените в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 64 ал. 1 от ГПК (отм.) на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,