Решение № 3563 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2018 г.

Решение № 3563 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на община Хасково е подал касационна жалба срещу решение № 452 от 28.05.2018 г. по адм. дело № 238/2018 г. по описа на Административния съд - Хасково, с което е обявен за нищожен издаденият от този орган отказ, обективиран в писмо изх. № 94 Н-1429-1 #1 от 26.02.2018 г. за извършване на административна услуга по подаденото от Н. Тонев (Танев) искане за издаване на удостоверение за наследници на И. Танев. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. Ответникът Н. Тонев (Танев) е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че касационната жалба е основателна. Административният съд установил, че със заявление рег. № 94 Н-1429-1/21.02.2018 г., подадено до кмета на община Хасково, Н. Тонев поискал да му бъде издадено удостоверение за наследници на И. Танев, бивш жител от село Узунджово, починал на 12.05.1963 г. С писмо изх. № 94 Н-1429-1 #1 от 26.02.2018 г. кметът на община Хасково отказал да издаде поисканото удостоверение за наследници с мотиви, че заявителят няма качеството на наследник на И. Танев, както и не представил документ по чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, въз основа на който да му бъде издадено удостоверението. От правна страна съдът приел, че отказът на кмета на община Хасково изхожда от некомпетентен орган. В мотивите си посочил, че на основание чл. 31, ал. 2 АПК кметът на община Хасково, пред който образувано производството, е следвало да изпрати заявлението на Н. Танев на кмета на кметство село Узунджово, област Хасково. Именно кметът на кметство село Узунджово имал териториална компетентност да се произнесе по направеното искане, тъй като И. Танев или И. Танев според представеното по делото удостоверение за идентичност на имената № 148/13.03.2018 г., издадено от Община Хасково, бил с последно местожителство село Узунджово, област Хасково. Административният съд се позовал на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, според който удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. По тези съображения административният съд обявил за нищожен отказа на кмета на община Хасково и изпратил преписката на кмета на кметство [населено място], който да се произнесе по искането на Н. Тонев. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Кметът на община Хасково не е издал оспорения акт при липса на териториална компетентност, както е приел административният съд. Съдът не е тълкувал разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението според точния й смисъл. Според тази разпоредба удостоверения се издават въз основа на регистъра на населението от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Нормата изброява органите, които са компетентни да издават удостоверения за данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация, в рамките на общината като основна административно-териториална единица. Тази или друга норма не урежда разпределение на компетентността за издаване на удостоверения въз основа на регистрите за гражданско състояние между кмета на общината и кметът на район, съответно кметът на кметство, което означава, че всеки от тези органи, изпълняващи функции на длъжностни лица по гражданското състояние, е компетентен да издава удостоверения въз основа регистъра на населението на територията на общината. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверения за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. Районът и кметството са съставни административно-териториални единици в общината, поради което постоянният адрес на лицето се свързва не само с територията на съответния район или кметство, но и с територията на съответната община. Както изрично е записано в чл. 89, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място. Първоинстанционният съд е достигнал до погрешен правен извод, тъй като не е съпоставил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. с тази на чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, според която общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Използвано е събирателното понятие "общинска администрация" именно поради наличието на паралелна компетентност на всяко от длъжностните лица по гражданското състояние на територията на съответната община, на които е възложено да издават удостоверения за данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация. Съдът не е взел предвид и разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, според която кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. Като е обявил за нищожен издаденият от компетентен орган индивидуален административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е извършил проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, поради което делото не може да бъде решено по същество от касационната инстанция, а следва да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд