Решение № 4344 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2021 г.

Решение № 4344 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на ТД "Полиол" ООД и от Кмета на Община Сливен, подадена чрез ст. юрк. Г., против Решение № 246/26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 209/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменена заповед № РД-15-455 от 28.02.2020 г. на кмета на община-Сливен, за одобряване на ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор 67338.800.1 по КК на м. "Драката", землище[жк], гр. Сливен, отреден "за търговско-складова дейност-зреене и разфасоване на маслини", като имотът се преотрежда в "за производствена и складова дейност", съгласно застрояването, показано на плана за застрояване. В съдебното заседание касационният жалбоподател - Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 15.03.2021 г., се поддържа жалбата, претендират се разноски. Касационният жалбоподател - ТД "Полиол" ООД, чрез управителя С. Б. и адв. М., поддържа касационната жалба, не оспорва подадената жалба от кмета на Община Сливен. Поддържат се съображенията в депозираното писмено становище. Ответната страна - ЕТ "Кристал-ВД-Г. Р.", не се явява и представлява. Депозирани са, от пълномощник, писмени отговори и по двете жалби, както и писмено становище, с искане решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Ответниците Агенция "Пътна инфраструктура", Х. Ш., К. Х. и "Фагус" ЕООД, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, насочени са срещу подлежащ на последващ контрол съдебен акт, неблагоприятен за тях, което ги определя като процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. За да отмени оспорената заповед, съдът, с подробни мотиви е приел, че е издадена от компетентен административен орган, в кръга му правомощията му по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и в установената форма, но същата е незаконосъобразна, като при издаването й не е спазена процедурата, допуснато е нарушение на материалния закон и не са изяснени, от страна на административния орган, всички факти и обстоятелства, относими по случая. Фактическата обстановка по делото е изяснена въз основа на цялостен анализ на приобщените доказателства, включително и чрез данните от приетата по делото, неоспорена от страните СТЕ, а направените изводи, съответни на приложимите материалноправни норми, се споделят изцяло и на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК, настоящата инстанция препраща към тях. Процесната заповед, издадена по заявление на "Полиол" ООД, има за предмет одобряване на ПУП-ПЗ за ПИ, собствен на дружеството, с идентификатор 67338.800.1 по КК на м. "Драката", гр. Сливен, отреден "за търговско-складова дейност-зреене и разфасоване на маслини", като имотът се преотрежда в "за производствена и складова дейност", съгласно застрояването, показано на плана за застрояване, с площ по нот. акт 6 691 кв. м. Решаващият съдебен състав обосновано е отчел допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение, (съставляващо самостоятелно основание за отмяна) - след като със заповедта се изменя плана не само в частта на застрояването, но и се изправя регулационната линия в северозападния ъгъл на имота, със засягане на узаконена сграда, за сметка на граничещия на запад имот, (въз основа на влязлата в сила заповед от № 18-11258 от 28.12.2018 г. за изменение на КККР, относно имот № 67338.702.2 и имот № 67338.800.1.), което е в несъответствие и със заповедта на кмета на община-Сливен от 2018 г., за разрешаване на изменението. Правилно в тази връзка е посочено, че в чл. 134, ал. 2, т. 2, ЗУТ допуска изменение на плана при изменение на КК, но такова не е процедирано, за да се извърши, недопустимо с обсъжданата заповед, намаляване на площта на имот 67338. 702 (държавна собственост) със 109 кв. м., със засягане на сградата, собственост на ЕТ, по чиято жалба е постановено решението. На второ място, правилна е преценката на решаващия съд, че не са налице материалноправните основания за издаването на заповедта. Като правно основание в нея е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съгласно която влезлите в сила ПУП могат да се изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. От материалите по делото - в административната преписка, скицата - проект, както и от заключението на приетата по делото експертиза безспорно е установено, че част от сграда с идентификатор 67338.702.2. 3, с площ по КК 34 м2, на един етаж, с функционално предназначение по скица "за хотел", собственост на оспорващия пред АС-Сливен, попада в ПИ 67338.800.1- предмет на плана. От приложените по делото писмени доказателства: Нотариален акт № 26, от 1998 г. по описа на РС-Сливен, Разрешение за строеж № 25 от 31.07.1991 г., Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г. издаден от Гл. архитект на Община Сливен; Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 147/17.06.2004 г., се установява, че ЕТ "Кристал-ВД-Г. Р. " е собственик на "крайпътен мотел с бистро, лятна градина и два гаража на първи етаж и мотел на втори етаж", (обособени в един обект), находящи се в в имота, землище на гр. Сливен, на главен път I-6 на км. 387+395, София-Бургас, носител на учреденото право и адресат на разрешението за строеж от 1991 г., собственик е на въпросната сграда с идентификатор 67338.702.2. 3, преустроена и узаконена по съответния ред, заедно с останалите обекти - пета категория, въз основа на Застроително решение по чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ. Същият е изразил категорично несъгласие с процесното изменение на ПУП – ПЗ, с което изменение съществуваща сграда /негова собственост/ е нанесена, но сградата не се запазва по заповедта, като това е самостоятелно основание за отмяна на процесния акт, поради нарушение на материалния закон. Споделя се и извода, че в обсъжданата хипотеза са нарушени и изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като АО е издал процесната заповед преди да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и при неизпълнение на служебното начало за събиране на доказателствата, както и в нарушение на разпоредбата на чл. 53а от ЗУТ, определяща, че заварените строежи, невключени в режима на застрояване на урегулирания поземлен имот, се премахват от възложителя най-късно до завършване на разрешения строеж. В случая, съгласно Разрешение за строеж № 25 от 31.07.1991 г., Акт за узаконяване № 7/12.03.1998 г. издаден от Гл. архитект на Община Сливен и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 147/17.06.2004 г., сградата е законно изградена и не подлежи на премахване, а ответният по жалбите ЕТ заплаща съответните такси за специално ползване (по чл. 21 от Закона за пътищата, за терена под сградите - държавна собственост), за експлоатация на крайпътни търговски обекти, които облигационни отношения не са предмет на изследване – правният му интерес в настоящето производство се обуславя от собствеността върху сградите, която е установена по безспорен начин и съответно - от засягането на една от тях с предприетото изменение. В касационните жалби не се навеждат сериозни и основателни основания за порочност на съдебния акт, напротив, обсъждат се определени факти – разрешението за строеж от 1991 г., акта за узаконяване от 1998 г., договора за наем, (по който общината не е страна), заповедта за изменение на КК и пр., които са обсъдени в решението според конкретната им относимост за спора и породените от тях последици. По изложените съображения, касационни основания за отмяна на решението не са налице, като правилно и законосъобразно, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ЕТ "Кристал-ВД-Г. Р.", се следват разноски, но такива не се присъждат, с оглед изричното изявление в писмените бележки, че не се претендират, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,